Въпреки, че огромното мнозинство българи, или родителите им, са родени на село – в това число без съмнение и Бареков – селянин се счита за обидна дума. Това е озадачаващо, особено на фона на факта, че местенето в градовете рядко води до възприемане на градски начин на мислене. Бареков няма как да знае, че провинциализмът няма нищо общо с географията – той е социално заболяване и основните му симптоми са агресивна липса на толерантност и склонност към бързи, необмислени заключения на базата на много малко информация и съмнителен личен опит. Провинциалист или “селянин” може да бъде роден и в центъра на Париж. Именно заради зле-урбанизирани новограждани като въпросния водещ, останалата част от страната смята, че в София я мразят.

Не знам нищо за протеста на зърнопроизводителите и подозирам, че те получават достатъчно субсидии от държавата. В почти целия западен свят земеделците са силно субсидирани, имат несъразмерно политическо влияние и вдигат огромен шум ако загубят част от привилегиите си. Но знам друго: в една нормална държава всеки трябва да е свободен да протестира когато нещо не му изнася и работата на журналистите е да отразяват и да коментират въз основа на факти. Реакцията на Бареков е дълбоко лична, тя отразява комплекс който можете да видите и у много българи в чужбина: той е на място, което харесва, печели добре и е известен, но дълбоко се срамува от произхода си. Изпада в паника при всеки намек, че може да загуби дори част от статута си (в записа поне три пъти повратя, че “си вади хляба в София”), защото дълбоко в себе си знае, че е стигнал по-далече отколкото заслужава. Човек с такъв неконтролируем комплекс за малоценност е неспособен да отразява – обективно или аргументирано субективно – каквито и да са събития от обществен интерес.