Ако имах телефона на Бойко Борисов, бих му звъннал и бих му казал: другарю премиер, Вие сте говедо.

По различни поводи през годините съм срещал и други представители на българската академична общност .Хора, които въпреки всички мизерии, с които се сблъскват,  продължават да създават и публикуват, да образоват и вдъхновяват. Осми декември е замислен като празник, на който да благодарим точно на тези хора. В действителност, от години той е един всенароден чалга-купон на който тълпи полуграмотни бъдещи притежатели на вишо танцуват по бъчвите. Доколкото, разбира се, е възможно човек да е полуграмотен. Не ме разбирайте криво, нямам нищо против купона. Но е редно да си спомняме какво празнуваме.

Образованието у нас е големият бял слон в средата на стаята, за който никой не иска да говори. Учените в БАН бяха наречени “феодални старци” но и това правителство не направи нищо за да реформира Академията. Университетите произвеждат виШисти в големи бройки, но немалка част от тях завършват без реални и полезни знания. Корупцията е навсякъде : основно заради нереформираното финансиране, бизнесът все още няма реална роля в образованието. И постепенно, особено в последните две години, на науката у нас започна да се гледа като на  нещо излишно. Спортните зали са нещо чудесно, но университетите са по-важни.

Така че днес честитя на тези, които продължават да преподават и творят и на тези които продължават да учат въпреки всичко.

Въпреки, че огромното мнозинство българи, или родителите им, са родени на село – в това число без съмнение и Бареков – селянин се счита за обидна дума. Това е озадачаващо, особено на фона на факта, че местенето в градовете рядко води до възприемане на градски начин на мислене. Бареков няма как да знае, че провинциализмът няма нищо общо с географията – той е социално заболяване и основните му симптоми са агресивна липса на толерантност и склонност към бързи, необмислени заключения на базата на много малко информация и съмнителен личен опит. Провинциалист или “селянин” може да бъде роден и в центъра на Париж. Именно заради зле-урбанизирани новограждани като въпросния водещ, останалата част от страната смята, че в София я мразят.

Не знам нищо за протеста на зърнопроизводителите и подозирам, че те получават достатъчно субсидии от държавата. В почти целия западен свят земеделците са силно субсидирани, имат несъразмерно политическо влияние и вдигат огромен шум ако загубят част от привилегиите си. Но знам друго: в една нормална държава всеки трябва да е свободен да протестира когато нещо не му изнася и работата на журналистите е да отразяват и да коментират въз основа на факти. Реакцията на Бареков е дълбоко лична, тя отразява комплекс който можете да видите и у много българи в чужбина: той е на място, което харесва, печели добре и е известен, но дълбоко се срамува от произхода си. Изпада в паника при всеки намек, че може да загуби дори част от статута си (в записа поне три пъти повратя, че “си вади хляба в София”), защото дълбоко в себе си знае, че е стигнал по-далече отколкото заслужава. Човек с такъв неконтролируем комплекс за малоценност е неспособен да отразява – обективно или аргументирано субективно – каквито и да са събития от обществен интерес.

Ето какво – пенсионната система действително трябва да се реформира. Но Борисов ще проведе реформи, точно когато Вежди Рашидов изтрезнее, а доктор Стоичков докаже Римановата Хипотеза. Реформа означава да предприемеш някаква може би болезнена в краткосрочен план мярка в името на дългосрочна полза. Мерките на Борисов обаче съдържат само частта с болката.

Брутално е твърдението на премиера, че “плащат големите пенсии”. В тази държава продължава да има хора, които успяват със 150-200 лева да се хранят, лекуват и топлят. Познайте колко действително правят което и да е от тези три неща. А са работили цял живот.  Да се хвалиш, че най-ниските пенсии ще се вдигнат от 139 на 145 лева е бруталност, която не сме виждали от Луканово време. Друг представител на ГЕРБ пък казал, че няма един милиард лева за увеличение на пенсиите. Аз пък казвам, че има поне половин. Отрежете половината МВР. Сериозно.

Премиерът обича да критикува здравната система. Отнема 40 минути на Бърза Помощ да стигне до пациентите си. И понеже в България от Жан Виденово време е прието да се мразят докторите, никой не се сеща, че за здравеопазване парите просто не стигат. Не съм сигурен, но бях чул, че двумилионна София има едноцифрено число спешни екипи. Ако някоя мутра направи голяма катастрофа на Цариградското, Софиянци ще трябва да се въздържат от инфаркти и инсулти до второ нареждане.

Деветдесетте милиона за спортната зала можеха да купят и оборудват сигурно трийсет линейки, барабар със заплатите на персонала за няколко години. Милионите, които се изсипаха за отбора на Берое можеха да пратят поне 20 тежко болни за лечение в чужбина или да ремонтират пет старчески дом или някоя болница. В една от най-елитните столични болници все още тоалетните са с клекала.Берое. Клекала. Все ми се струва, че повечето нормални старозагорци ще предпочетат чиста болница пред 10-то място в А група.

Ей Богу, а светлина от никъде не се вижда. Борисов се е засилил да управлява поне колкото Берлускони, а Гоце чака на гюме да поеме властта, ако нещо стане засечка. Той, разбира се ще провежда същата политика, само с малко повече реверанс към олигархията и руската енергийна мафия. А в последните четири-пет години демократичната десница е прекалено заета да анализира собствената си смърт.  Нормалните хора просто няма за кого да гласуват.

Но за президент мога да гласувам. По време на кампанията не се чуха реални политически послания, не се случи и реален дебат. Тези избори за парад на посредствеността и неполитиката. Но все пак не забравяйте, че предния път изборът беше между Гоце и Сидеров. Не гласувах. Така че ето моят размисъл:

За Меглена Кунева, не мога да се отърва от чувството, че тя е политически куха. Медийните й изяви създават впечатление за човек, който чудесно говори общи “да бъдем европейци” и “имам страхотно семейство” приказки, без да поема конкретни ангажименти и каузи. Малко като Сакскобургготски с добър български и без арогантността. Формулата й “граждански президент” е продължение на идеята, че трябва да зарежем политиката и да не спорим. Тази идея дойде именно от Царя, съсипа наченките на нормална политическа система в България и създаде усещането, че който и да е на власт, все ще краде. Да кажеш “да не правим политика по изборите” е все едно по време на преглед доктора да извади шише домашнярка и да каже “абе хайде да не си говорим за болести”.  Г-жа Кунева е в тези избори именно като проводник на идеята, че политиката трябва да е консенсусна, безлична и олигархична.

Трябва да призная, че по тези избори реални позиции чух предимно от Ивайло Калфин. Почти без изключение тези позиции са диаметрално противоположни на интересите на Европейска България. Ивайло Калфин е леко урбанизирана версия на Гоце. Той е “за” референдум за шистовия газ, но “против” референдум за Белене, понеже било минало достатъчно време за размисъл и е най-добре да построим централата без много да се кумим. Като президент, Калфин ще е проводник на руските енергийни и неоимперски интереси, както беше Първанов. Той смята, че бившите агенти на ДС “трябва да бъдат оставени да работят за благото на България”, той беше важна част от тройната коалиция и едва ли би се различавал много от Първанов като стил.

Искаше ми се да кажа, че ще гласувам за Светльо Витков, но не е никак редно. Свельо ми е симпатичен, но един вот за него единствено подкопава бездруго хлабавите устои на изборната ни система.

Остава Плевнелиев. Големият му недостатък е, че е обвързан с Бойко Борисов. За провала на управлението на ГЕРБ, арогантността и диктатурата на необразованите ще говорим друг път. Съгласен съм, че не е добре да се дава още един лост на управление на Борисов, но надеждата ми е, че Плевнелиев ще се еманципира, а и очаквам ГЕРБ скоро да излезе от изпълнителната власт. Ако БСП /ДПС се върнат на власт, важно е президентът да не е от техните. Плевнелиев е образован, десен, западно-ориентиран човек, с успешен бизнес и вършеше добра работа като министър. По всичко личи че милиционерското крило в ГЕРБ не го понася, което обяснява защо Цецо усилено саботира кампанията. Той няма реални качества на политик и не би бил първият ми избор. Но при липса на първи избор е втори. Не мога да се накарам да гласувам за кандидат на ГЕРБ на първи тур, но ако има опасност Калфин да бъде избран на втори, ще гласувам за Плевнелиев.  Огорчението от ГЕРБ не бива да даде шанс на Гоце и неговата клика да останат в президентството.

Управлява ни един безкрайно прост човек.