Какво се случва с две думи: батко ви Васко обявява, че татковината, макар и драга, му е тясна заминава да покорява Америка. Ебатимегатурнето му започва на сцената на някакъв ресторант в Куийнс, където жители и гости на Ню Йорк могат да се насладят на музиката му в патриотична атмосфера срещу едни 50 долара. Възможно е в цената да е включена и тройка кебапчета, но нека не гадая.

По стар български обичай, веднъж прибрал парите, Азис решава да не свърши работата. Пее десетина, не съвсем различни песни на плейбек, врътва си задника и си тръгва. Българската патриотична младеж, съвсем по американски, решава си търси правата, иска си парите обратно, влиза в схватка с агитката на Азис и вдига шум до Бога. Или поне до Комсомолская Правда. Излиза и съответния брой публикации в българската преса, които като цяло разказват за неуспешното на Азис шоо и цитират редица възмутени мнения на потърпевшите.

Случката ме навежда на някои стари мисли за националната ни трагедия. Първо, мили хора, извинете, но вие какво очаквахте? Няма нищо лошо в това да се слуша попфолк, човек от носталгия и по-големи глупости прави. Но когато отивате на чалга концерт, имайте предвид, че най-вероятно ще получите чалга концерт. То е като реалити телевизията – абсолютен фалш, който обаче в комбинация с евтин алкохол и безотговорни приятели може да ви накара за момент да забравите че животът е добър единствено в сравнение с алтернативата. Преди много години съвсем нарочно попаднах на подобно зрелище край морето – ще ви излъжа коя едноименна певица беше – и качеството беше сходно. Само че освиркване и бой нямаше.

Излиза значи, че има значение дали се случва в покрайнините на Бургас или в покрайнините на Манхатън. А не би следвало, фундаментално погледнато чалгата си е чалга навсякъде. А и Бургас, и това със сигурност го казвам, е далеч по-приятен град от Манхатън. Наздраве, Ани. Голяма част от народо-психологическите ни проблеми като мигранти, емигранти и граждани на глобалния свят е, че очакваме веднъж напуснали Родината, нещата да добият качество, което не са имали в пределите й. До такава степен някой ни е втъплил в главите, че чужбина е нещо друго, че се обиждаме когато разберем, че прекрачили границата не ставаме с нищо по-различни. И Азис не става по-различен. Единствено сиренето става по-добро и то защото хубавото от години е само за износ.

Вторият извод е, че веднъж взел трийсет годишна ипотека и подкарал възстар Форд, емигрант-патриотът приема всяка неприятност, дори далечно свръзана с Родината като национално предателство. На страницата на концерта във Фейсбук прочетох не по-малко от десетина мнения в смисъл “towa be6e podigrafka s celiya balgarski narod!”. Другари, не национализирайте загубите! Ако Азис се е с някого подиграл, това сте само вие. Милионите българи, които нея вечер са предпочели да не отидат на въпросния концерт нямат нищо общо с тая работа.  Вярвате или не, не всяка проява на български естраден певец е от национално значение.

Третият и вече важен извод е колко трудно се справяме с двукултурието. Ако разгледате коментарите във фейсбук от преди концерта, почти всичките са на български, даже преобладаващо на кирилица. След концерта публиката инстинктивно се разграничава, много коментари минават английски или поне на латиница. Гордеем се, че сме българи само докато е лесно. После минаваме на английски и се гордеем с Америка докато не ни глобят за някоя цигара в грешното кьоше, когато минаваме пак на български, изобретяваме компютъра, спасяваме евреите и изобщо тия американци не знаят как да се радват на живота.

Четвъртият направо трагичен извод е, че толерантността ни също е условна. Пак само докато е лесно. След провала на Азис, същите тия хора, които платиха по 50 кинта да го видят (за тия пари можеш да видиш постановка на Бродуей, всякакъв рок, поп, класически концерт, Ню Йорк е град богат на култура), същите тия хора се сетиха, че той е mrasen tziganin i pederas. Ами извинявай, вуйченце, ама ако толкова ти пречи че е mrasen tziganin i pederas, що си купи билет? Да му се смееш на tziganiyata i pederaslaka? Как тъй от носталгия и патриотизъм отиваш да го гледаш, а когато не се окаже, че нещо не ти е уйдисало изведнъж се сещаш, че тоя човек е различен.

Ей такива едни истории се повтарят. Хем съвсем същите, хем напълно различни- навсякъде по света и у нас където се съберем повече от трима на куп.

От другата страна на океана, бай Уорън Бъфет с право се възмущава, че секретарката му плаща по-високи данъци от него. Това се случва защото доходите от дългосрочни инвестиции се облагат с  15% докато всички федерални данъци върху трудовите доходи могат да стигнат и 40%. Не е прав обаче да се сеща чак сега: аномалията съществува от десетилетия и той повече от всеки друг се е възползвал от нея. Ако тая работа му беше толкова противна, трябваше да повдигне въпроса още преди 15-ина години, да дарява съответната разлика за благотворителни каузи или примерно да научи секретарката си как да изкарва милиони от инвестиции. Остава леко неприятното чувство, че след като е натрупал милиарди, Бъфет иска и да заеме традиционно проветривия пост на “милиардера със съвест”.

Обама  умен кандидат и слаб държавник. На изборите през ноември срещу него ще застане Мит Ромни, чието имущество се оценява на 250 милиона долара и който плаща само 14% федерални данъци.  На този фон появата на добрия старец от Омаха е съвсем навременна: срещу злокобният републиканец имаме един добър милиардер, който би си изял левия крак само да се намери чалъм да плаща по-високи данъци. Обама, сам образован  и заможен, прави възможното да разпали класова ненавист преди президентските избори и полека влиза в играта на някои политици от републиканската партия, които по избори пък застават крайно в дясно и решително се изправят срещу такива световни злини като общодостъпното здравеопазване, работещите жени и предбрачния секс.

Данъците върху инвестиционни печалби са само една от хилядите вратички в ненужно сложното американското данъчно законодателство. Облекчения има за женените, за хората с хибридни автомобили и слънчеви батерии на покривите, за даряващите на църкви. Данъчно облекчение можете да получите в някои случаи дори и за загуби на хазарт. Ако продадете първото си жилище на печалба, можете да отпишете няколкостотин хиляди долара. Като за свободна държава, САЩ използва прекалено умело да насърчава гражданите да правят това или онова, което се струва угодно на правителството и на многобройните доброжелателни лобисти от различни бизнес, църковни и социални организации.

Плоският (и нисък) данък е действително най-удачен за зле управлявани държави с малки доходи като България. Но в голяма и сложна страна като САЩ или Франция той е трудно приложим. Минимална прогресия на данъците не е трагедия и не е социализъм. Но много по-важен от въпроса за ставките е въпросът за сложността на облагането. Плоският данък дава идеална възможност данъчното законодателство да се опрости и всякакви законни, полузаконни и незаконни измами да се ограничат.

Ако Обама действително искаше да гарантира, че хората с по-висок доход плащат по-висок процент, той щеше да пренапише целия данъчен закон в една страница,- три-четири прости ставки-  да премахне всички вратички създадени от лобистите през годините и респективно да остави без работа хилядите “съветници по данъчна оптимизация”. Ако политиците имаха желание да помогнат на обикновения човек, щяха да направят данъците не по-високи или ниски, а значително по-прости. Опростяването – на данъци, правила и порядки – е фундаментално полезно за хората и фундаментално противно за политиците от целия спектър, но най-вече левицата. Проблемът на левицата във Франция и в Америка, а и навсякъде другаде е избирателното възмущение: както във финансов, така и в социален план. И докато от Обама все пак не можем да очакваме крайно-деструктивни действия, в чиновническата реторика на Оланд има нещо по гръцки опасно.

]]> http://www.nicodile.eu/2012/04/23/%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4-%d0%be%d0%b1%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%8a%d1%86%d0%b8/feed/ 5 http://www.nicodile.eu/2012/04/11/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d1%8f%d0%bc-%d0%b4%d1%81%d0%b1/ http://www.nicodile.eu/2012/04/11/%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d1%8f%d0%bc-%d0%b4%d1%81%d0%b1/#comments Wed, 11 Apr 2012 12:27:29 +0000 nicodile http://www.nicodile.eu/?p=2939 Много се говори за скоростния трансфер на няколко млади лица от ДСБ към формацията на Меглена Кунева. Пълните си мотиви знаят само те. В крайна сметка политиката е освен друго и професия. Продължавам да подрепям ДСБ заради сериозните хора, които продължават да работят там. Докато Прошко Прошков и компания организираха трансфера си, останалите в партията продължават задълбочени дебати за основите на общественото ни устройство. Това са теми неблагодарни и отбягвани от всички. Именно това отбягване ни докара до сегашното състояние на България.

Дори и г-жа Кунева да има най-добро намерение да създаде дясно-либерален проект, бързият растеж на една формация без реална идеологическа база не може да не притеснява. Добре създаденият медиен образ не може да замести реалните политически позиции. Не можем да забравим лесно и че Меглена Кунева беше приемливото лице на тройната коалиция. Оттам до десният либерализъм пътят е дълъг и трънлив.

Нещата които чувам и чета от хора като Радан Кънев ме обнадеждажат, че в българската политика има хора, които защитават моите ценности: равни правила, лесен бизнес и конкуренция, лични свободи и човешки права. Това, а не личните нападки между Борисов, Сидеров, Първанов и Станишев е приоритет за страната. Политиката трябва да е сблъсък на принципи и визии, а не на компромати и обвинения. И да, съгласен съм че партията трябва да се отвори повече към хората от цялата страна. Всъшност не е толкова трудно. Това което е добро за нормалните хора в центъра на София в повечето случаи е добро и за хората в Сливен, Трявна и Несебър.

Ако имах телефона на Бойко Борисов, бих му звъннал и бих му казал: другарю премиер, Вие сте говедо.

По различни поводи през годините съм срещал и други представители на българската академична общност .Хора, които въпреки всички мизерии, с които се сблъскват,  продължават да създават и публикуват, да образоват и вдъхновяват. Осми декември е замислен като празник, на който да благодарим точно на тези хора. В действителност, от години той е един всенароден чалга-купон на който тълпи полуграмотни бъдещи притежатели на вишо танцуват по бъчвите. Доколкото, разбира се, е възможно човек да е полуграмотен. Не ме разбирайте криво, нямам нищо против купона. Но е редно да си спомняме какво празнуваме.

Образованието у нас е големият бял слон в средата на стаята, за който никой не иска да говори. Учените в БАН бяха наречени “феодални старци” но и това правителство не направи нищо за да реформира Академията. Университетите произвеждат виШисти в големи бройки, но немалка част от тях завършват без реални и полезни знания. Корупцията е навсякъде : основно заради нереформираното финансиране, бизнесът все още няма реална роля в образованието. И постепенно, особено в последните две години, на науката у нас започна да се гледа като на  нещо излишно. Спортните зали са нещо чудесно, но университетите са по-важни.

Така че днес честитя на тези, които продължават да преподават и творят и на тези които продължават да учат въпреки всичко.

Въпреки, че огромното мнозинство българи, или родителите им, са родени на село – в това число без съмнение и Бареков – селянин се счита за обидна дума. Това е озадачаващо, особено на фона на факта, че местенето в градовете рядко води до възприемане на градски начин на мислене. Бареков няма как да знае, че провинциализмът няма нищо общо с географията – той е социално заболяване и основните му симптоми са агресивна липса на толерантност и склонност към бързи, необмислени заключения на базата на много малко информация и съмнителен личен опит. Провинциалист или “селянин” може да бъде роден и в центъра на Париж. Именно заради зле-урбанизирани новограждани като въпросния водещ, останалата част от страната смята, че в София я мразят.

Не знам нищо за протеста на зърнопроизводителите и подозирам, че те получават достатъчно субсидии от държавата. В почти целия западен свят земеделците са силно субсидирани, имат несъразмерно политическо влияние и вдигат огромен шум ако загубят част от привилегиите си. Но знам друго: в една нормална държава всеки трябва да е свободен да протестира когато нещо не му изнася и работата на журналистите е да отразяват и да коментират въз основа на факти. Реакцията на Бареков е дълбоко лична, тя отразява комплекс който можете да видите и у много българи в чужбина: той е на място, което харесва, печели добре и е известен, но дълбоко се срамува от произхода си. Изпада в паника при всеки намек, че може да загуби дори част от статута си (в записа поне три пъти повратя, че “си вади хляба в София”), защото дълбоко в себе си знае, че е стигнал по-далече отколкото заслужава. Човек с такъв неконтролируем комплекс за малоценност е неспособен да отразява – обективно или аргументирано субективно – каквито и да са събития от обществен интерес.