NiCodile

Дянков- виновен почти колкото Костов

nicodile — Mon, 08 Mar 2010 03:58:45 +0000

Симеон Дянков може би не е очаквал, че освен министър на финансите ще му се наложи да бъде и политик. В разговор, който се предполагаше да не стигне до нашите уши, той казва: “Аз дойдох, за да помогна на България и понеже във финансови кризи аз съм работил по много държави в света и тази тема я разбирам много”. Сблъсъкът му с Бракониера от Сирищник тази седмица го показа неподготвен за общуване с хора, които са се занимавали с интриги, провокации и доносничество преди той да се роди.

Първата добра новина е, че методите на Държавна Сигурност не еволюират, цялата тая сган е доста предвидима. Втората добра новина е наивността, с която министър Дянков подходи към срещата. Сблъсък на култури: от една страна другарския съд, изпълзял като гаден спомен от шейсетте. От друга страна, човек който (ненужно) се извинява за някаква реплика в някакво телевизионно предаване, за да може да продължи да си върши бездруго трудната работа. През цялото време Дянков се опитва да води нормален разговор, отказвайки и да приеме, че Гоце всъщност не говори за предаването, а за други неща и не говори на него, а на други хора. Междувременно, Бракониера от Сирищник почти успява да обвини министъра за всички престъпления на прехода, за мутрите, за израело-палестинския конфликт, за гръцката финансова криза и за ишиаса на леля Цанка от осмия етаж на блок 218 в кв. Меден Рудник, Бургас. С така приписаните му грехове, Дянков постигна почти костовско равнище на демонизъм.

И докато Слави Трифонов се кани да играе ролята на Годжи в шоуто на Гоце, Дянков печели покрепата на хората, които очакват политиците им да вършат работа по “теми които ги разбират много” и на тези, които се отвращават от идеята държавният глава да се самозабвави до степен да организира скрита камера на втория човек в правителството. Дали е добър финансов министър или не, предстои да разберем. Но това, че олицетворява някакво нормално поведение в ненормална обстановка, заслужава адмирации. Както разбира се заслужава адмирации позицията му за АЕЦ Белене, за престъпленията на Емилия Масларова и за харченето на излишни държавни пари. Често се изразява грубо (както в случая с феодалните старци), но това е твърде малък недостатък в сравнение с, да речем, пълната липса на морал у президента. Да обобщим: Дянков е пич, Гоце е леке.

… и да не вдигате шум!

nicodile — Fri, 22 Jan 2010 12:59:16 +0000

Очарователни неща стават в България напоследък. Първо другарите от МВР щяха да ни подслушват телефоните свободно и неограничено, но след това щедро се отказаха поради гражданския натиск. Ей това е власт, която се съобразява с обикновения човек.

Сега обаче взели, че гласували промени в един друг закон – този за събранията, митингите и демонстрациите. Прието било митинги да не могат да се правят пред Народното Събрание, Министерския Съвет и Президентството. Спонтанния гняв на “електората” е естествена реакция срещу глупостите на властта, както спешните операции са естествена реакция срещу тежки наранявания. По аналогия да вземем да забраним на линейки да паркират на по-малко от 100 метра от място на което е станала автомобилна катастрофа. Да се смущават другите шофьори. Тъжно е как всички закони водещи към пълна полицейщина, които миналото правителство не успя да прокара, се връщат отново. С уж други автори.

Остава, надявам се грешното впечатление, че Синята Коалиция също е гласувала за промените. Доколкото народните представители трябва да представят народа, подобно гласуване разочарова. Единственото което сините бабички няма да могат да простят е отстъпление от личните свободи.

Накрая две думи за президента и неговата десет годишна визия за развитието на България. Според Гоце трябва да пуснем по-голям бюджетен дефицит и да изградим АЕЦ Белене. Идеята да вземаме пари назаем и да ги даваме на Русия като срещу това те ни обещават да ни казват какво да правим, не е нова, тя е основна точка в икономическата програма на де що има наследници на БКП. Аз викам да помолим руснаците да построят и някакъв завод в Учиндол – да се съобразим с новите политически лица. Ех, Гоце, ако беше верен на Зорка, колкото на Путин, колко по-лесен щеше да ти е живота.

Какъв цвят е Обама?

nicodile — Mon, 11 Jan 2010 04:08:43 +0000

Пейо съобщава за скандала с американския сенатор Хари Рийд, демократ, който преди изборите през 2008 си е позволил да каже, че Обама може да бъде избран и защото е “[само] леко тъмен и не говори на негърски диалект, освен ако не поиска”. Републиканската партия, за която гласуват почти всички расисти в тази страна, разбира се, иска оставката на Рийд. Лицемери. Демократите го защитават, въпреки че ако Рийд не беше от тях, щяха да вдигнат врява до Бога и да опитат да го вкарат в затвора. Лицемери. В стотици университетски кампуси ултралибералните деца на богати родители са ужасно объркани “в крайна сметка човешката кожа има ли цвят или няма”. Жертви.

Рийд, впрочем автор на антидискриминационен закон, не показва лично отношение към расата на Обама, просто предполага, че средният избирател би приел един умерено черен кандидат по-лесно от един съвсем черен кандидат. Логично предположение в страна в която само преди 50 години дори тоалетните са били сегрегирани. Според някои забележката на Рийд е расистка. На мен ми се струва, че както не всеки който говори за секс е сексист, така и не всеки който говори за раса е расист.

Историята показва докъде е стигнала автоцензурата в Америка. Вече еднаквото уважение към хора от всички цветове, полове и религии не е достатъчно. Необходимо е разликите изобщо да не се споменават. А по един перверзен начин избягването на темата си е социално-приемлива, форма на расизъм. Защото черните може би харесват черните си кожи- с всичко което следва от тях.

Расизмът и другите форми на дискриминация са социална болест. Това, че тази болест не те е засегнала не означава, че не съществува. Иначе само със силата на самозаблудата щяхме да можем да излекуваме всички болни от малария за петнайсет минути. Нещо повече: Рийд пропуска да каже да назове истинския кошмар на ултралибералните (и напоследък- консервативните): ако Обама беше негър от Бронкс и говореше като пичовете, които продават ролекси за 10 долара в метрото, а не като Харвардски професор, той най-вероятно нямаше да бъде избран.

Отново за жените и бизнеса

nicodile — Mon, 04 Jan 2010 12:39:50 +0000

The Economist обсъжда новите феминистични теории за участието на жените в бизнеса. След като в продължение на няколко десетилетия основната теза беше, че двата пола нямат съществени разлики що се отнася до работа, интереси и потенциал, днес някои феминисти твърдят, че жените всъщност могат да правят бизнес и политика по-добре от мъжете. Според новите теории, жените имат по-внимателната преценка на риска, по-добри способности за диалог и компромис и са по-склонни към сътрудничество.

Според изследване на McKinsey, жените са по-добри от мъжете в пет от деветте най-важни качества за успешен мениджмънт. Затова и много компании заменят идеята за абсолютно равенство и започват да оценяват представянето на работниците си и според пола им. По някакъв абсурден начин, това не се струва нередно на довчерашните защитници на абсолютното равенство. Въпреки внимателния изказ, нашите приятели от the Economist показват, че цялата тази история е чудовищна глупост и лицемерие и напомнят за предимствата на добрата стара меритокрация.

Забавно да се наблюдава как се обръщат нещата. И как екстремистите, в която и да е кауза в крайна сметка винаги работят против хората, чиито права защитават.

Коледни късмети

nicodile — Mon, 28 Dec 2009 07:45:03 +0000

От няколко години вестници и списания ни спасяват по Коледа като предоставят приложения с коледни късмети – да не се мъчим да ги измисляме. Отвъд обичайните здравета, любови, щастия и бебета, късметите винаги дават един красив поглед върху въжделенията народни. Цитирам късметите на ‘24 часа’.

Пълен Хладилник. Късмет, за който можехме да се надяваме, че е останал в 90-те години.

Университет в чужбина. Във времето, в което в Перник и Бухово се откриват университети е някак нелюбезно. А и думите “чужбина” и “внос” така и не разбрах какво точно означават.

Да виждаш данъчен само във вестник. В други страни този късмет би бил еквивалентен на “Да си загубиш доходите”.

Голям бизнес, малки данъци. Десно-консервативните идеи са дълбоко залегнали в националната ни психология. Предполагам, че преди социалистическата партия да го въведе в действителност, късметът “плосък данък” също е попадал в неедна баница.

Кризата да иде при конкуренцията Народните традиции никога не изостават от текущите новини. При това, пропити с бизнес-мъдрост: по време на криза трудно можем да отбележим растеж, но можем да се надяваме, че другите ще се свият повече от нас.

Да не ти паркират на мястото Вероятно най-хубавия късмет за жителите и многобройните гости на столицата. Нереалистичен.

Да виждаш доктор и зъболекар само в сериал. Най-лесния начин разбира се е да заминеш в Америка. Там десетки милиони хора виждат доктор и зъболекар само по сериалите.

Искат те директор с 10000 лева заплата. Става дума, вероятно за училищен директор. След отпадането на пълния член българското образование ще стане толкова добро, че родителите сами ще събират за допълнителни възнаграждения на учители и директори.

Да ти падне лихвата по кредита. А какво ще кажеш за “Да спреш да вземаш кредити”?

Шефът признава: незаменим си. Затова получаваш нощна смяна на 31.12 срещу 1.1

На Алма Матер с обич и омерзение

nicodile — Thu, 10 Dec 2009 02:22:04 +0000

Миналата пролет ми се случи да карам малка бяла кола по дълъг бетонен мост, по време на порой. Тъй като Калифорния е пълна с хора, които си мислят, че в лошо време трябва да се кара по-бързо (за да се излагат на опасност за по-кратко време), трафикът вървеше със стотина километра в час и почти нулева видимост. Дъждът, все едно, валеше отвсякъде- мръсно и агресивно. От време на време – под сглобките на моста - над колите се изливаше допълнително вода – да помага на подхлъзването. От другите виждах само фаровете, звук освен дъжда нямаше. Само понякога и от далече се чуваше сирената на някоя линейка или полицейска кола- бързаща към някой несправил се с трафика. Досадно беше че този метеорологичен апокалипсис скриваше един доста красив зеленохълмист, океанозаливен, прилежнопалмясал Калифорнийски пейзаж- от онези, които си струват да бъдат разгледани подробно и с възхищение. Това може би караше хората да се изпреварват кой където свари.

Когато най-сетне слязох от моста имах чувството, че съм участвал в състезание, в което всички се борят докрай без да знаят каква точно е целта. Целта, оказа се, била просто да слезеш цял и сравнително сух от моста. Когато един час и два големи рома по-късно адреналинът взе да ме пуска, ми хрумна, че пътуването си е струвало . И че – тайно се надявах- за сметка на невидения пейзаж, малко от малко съм се научил да карам в дъжд. В първия ми след-студентски Осми Декември ми се струва, че тази история описва идеално MIT.