По различни поводи през годините съм срещал и други представители на българската академична общност .Хора, които въпреки всички мизерии, с които се сблъскват,  продължават да създават и публикуват, да образоват и вдъхновяват. Осми декември е замислен като празник, на който да благодарим точно на тези хора. В действителност, от години той е един всенароден чалга-купон на който тълпи полуграмотни бъдещи притежатели на вишо танцуват по бъчвите. Доколкото, разбира се, е възможно човек да е полуграмотен. Не ме разбирайте криво, нямам нищо против купона. Но е редно да си спомняме какво празнуваме.

Образованието у нас е големият бял слон в средата на стаята, за който никой не иска да говори. Учените в БАН бяха наречени “феодални старци” но и това правителство не направи нищо за да реформира Академията. Университетите произвеждат виШисти в големи бройки, но немалка част от тях завършват без реални и полезни знания. Корупцията е навсякъде : основно заради нереформираното финансиране, бизнесът все още няма реална роля в образованието. И постепенно, особено в последните две години, на науката у нас започна да се гледа като на  нещо излишно. Спортните зали са нещо чудесно, но университетите са по-важни.

Така че днес честитя на тези, които продължават да преподават и творят и на тези които продължават да учат въпреки всичко.

Ето какво – пенсионната система действително трябва да се реформира. Но Борисов ще проведе реформи, точно когато Вежди Рашидов изтрезнее, а доктор Стоичков докаже Римановата Хипотеза. Реформа означава да предприемеш някаква може би болезнена в краткосрочен план мярка в името на дългосрочна полза. Мерките на Борисов обаче съдържат само частта с болката.

Брутално е твърдението на премиера, че “плащат големите пенсии”. В тази държава продължава да има хора, които успяват със 150-200 лева да се хранят, лекуват и топлят. Познайте колко действително правят което и да е от тези три неща. А са работили цял живот.  Да се хвалиш, че най-ниските пенсии ще се вдигнат от 139 на 145 лева е бруталност, която не сме виждали от Луканово време. Друг представител на ГЕРБ пък казал, че няма един милиард лева за увеличение на пенсиите. Аз пък казвам, че има поне половин. Отрежете половината МВР. Сериозно.

Премиерът обича да критикува здравната система. Отнема 40 минути на Бърза Помощ да стигне до пациентите си. И понеже в България от Жан Виденово време е прието да се мразят докторите, никой не се сеща, че за здравеопазване парите просто не стигат. Не съм сигурен, но бях чул, че двумилионна София има едноцифрено число спешни екипи. Ако някоя мутра направи голяма катастрофа на Цариградското, Софиянци ще трябва да се въздържат от инфаркти и инсулти до второ нареждане.

Деветдесетте милиона за спортната зала можеха да купят и оборудват сигурно трийсет линейки, барабар със заплатите на персонала за няколко години. Милионите, които се изсипаха за отбора на Берое можеха да пратят поне 20 тежко болни за лечение в чужбина или да ремонтират пет старчески дом или някоя болница. В една от най-елитните столични болници все още тоалетните са с клекала.Берое. Клекала. Все ми се струва, че повечето нормални старозагорци ще предпочетат чиста болница пред 10-то място в А група.

Ей Богу, а светлина от никъде не се вижда. Борисов се е засилил да управлява поне колкото Берлускони, а Гоце чака на гюме да поеме властта, ако нещо стане засечка. Той, разбира се ще провежда същата политика, само с малко повече реверанс към олигархията и руската енергийна мафия. А в последните четири-пет години демократичната десница е прекалено заета да анализира собствената си смърт.  Нормалните хора просто няма за кого да гласуват.

Майката-страдалка е обект на всевъзможни литературни тъжби. Недялко Йорданов ми опротивя завинаги когато се помоли “Бог да пази България в тази безумна лотария за да изтегли билета в който се крие късмета”. Така и не се намери кой да каже на Иван Кулеков, че деветдесетте приключиха- все още слушаме траурните му монолози за съдбата на родината.

Ние сме вечната жертва- на византийците, на турците, на европейците, на прехода, на поредната антибългарска кампания и прекалено често- на УЕФА. Мрънкащите български интелектуалци се надпреварват да свидетелстват, че съдбата ни е резултат на всичко друго, но не и на собствените ни действия. Това, за съжаление е самосбъдващо се предсказание: толкова свикнали да се чувстваме ощетени, че рядко се сещаме да погледнем какво аджеба можем да направим с тези 16 милиона ръце.

Не е ясно на какво отгоре Г.Първанов има право да гледа надменно на европейските доклади, но за другото е прав- важно е да се вслушаме в завета на предците. Още Левски е казал: “От нас зависи да сме равни с другите европейски народи”. Впрочем също така и че “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”. Това по повод Сидеровите напъни.

Семейната метафора няма смисъл, но и да имаше, щеше да е наопаки. Страната ни е много повече функция на нас, отколкото ние на нея. Държавната администрация, здравеопазването, образованието са населени и управлявани, практикувани и ползвани от съвсем истински хора. Така че надеждата ми е, че в някоя от близките години вместо мухлясало-комсомолски патриотари, по националния празник ще слушаме лидери, които са успели да ни убедят, че най-голямата част от съдбата ни- като индивиди и като общност- зависи от самите нас.

-за в-к Пари, 08.03.11

Реакцията на демократичния свят разочарова. Американският президент направи всичко възможно да не се изкаже против Мубарак – главно за да не разтревожи Израел, за който египетският лидер беше ценна опора. Докато изнасяше нищо незначещи речи, американската власт опита да остави впечатление, че упражнява натиск за реформи в Египет. Падането на Мубарак обаче е дело не на американската дипломация, а на младитe, които не приеха никакви обещания за частични промени и протестираха до оставката на диктатора. Европейският Съюз от своя страна действа уклончиво и с пълно нежелание да заеме позиция, както винаги на принципа “да налагаме европейските ценности на другите е неевропейско”.

Арабите показват воля за промяна. Тази промяна може да се превърне в трагедия, ако Европа и Америка продължават да мислят в рамките на любимите си клишета, парализирани отвсе по-съмнителната теория, че в мюсюлманските държави изборът е между диктатура и ислямизъм. Западните страни, включително и България, ще понесат известна тежест от разпадането на арабските диктатури. Италия ще трябва за момент да се разсее от сексуалните подвизи на Берлускони и да се справи с евентуален поток от бежанци. Хаосът ще вдигне цените на петрола, несигурността ще извади на повърхността потискани досега ислямистки групи. Западът трябва да играе умно за да не им даде поле за растеж.

Кадафи трябва да падне. И ще падне – въпросът е колко невинни хора ще умрат преди това. Време е демократичният свят да нарече нещата с истинските им имена и да заеме позиция. Мубарак и Бен Али бяха “обикновени диктатори”. Кадафи е психопат-терорист (и комунист), който напълно е загубил връзка с действителността и бомбандира собствената си столица. Надеждата за демокрация в арабския свят е нещо, което никой не можеше да предвиди. Ако нещата се развият добре е възможно подобни процеси да видим и в Иран, Китай и дори Русия.

за в-к Пари, 23.02.2011

Свети Валентин. Шест и петнайсет вечерта. Измил си си ушите и си облякъл най-новата си риза. Лъснал си до съвършенство и си обул най-неудобните обувки които притежаваш. Заедно със закупените подаръци потегляш към мястото на срещата. Поглеждаш за последен път в огледалото, поизглаждаш перчема и кимаш одобрително. Готов за романтика!

Обаче! Shit! Точно когато си се облякъл, въоръжил с най-трогателните подаръци на света и вече си излязъл на улицата, се сещаш, че всъщност нямаш приятелка.

Ами сега? Можеш да отидеш на кино с някой приятел? Глупости- ще ви помислят за гейове. Да идеш сам в някой бар? Абсурд- всички ще разберат, че нямаш момиче. Да се прибереш у дома и да четеш вицове в интернет също не става: това го правиш всеки ден от девет до пет. Безизходица! Какво правиш?

Спокойствие и само спокойствие! Изход има- запиши се на скоростни забивки! Скоростните забивки* са съвсем ново изобретение, създадено за твое удобство и комфорт. Схемата е проста: плащаш малка сума пари и отиваш на място където някой е организирал за теб още деветнайсет левента по двайсет петминутни срещи с различни девойки. В края всеки оценява срещнатите и ако се окаже, че с някоя от дамите сте се харесали взаимно- разменяте си телефонните номера.

Мисли си за нещо като бързата храна. Вместо да си губиш времето в досадни занимания като вечеря или флирт: можеш да изядеш три хамбургера едновременно, да бъдеш на среща с двайсет жени една след друга и да успееш да се прибереш вкъщи навреме за сериала. Американската мечта в действие: получаваш повече и по-бързо от всичко срещу педесетина долара и скромен компромис с качеството. Всичко (Certain terms and conditions apply) е организирано от професионалисти , които ще те спасят от безумието на аматьорските свалки и най-важното- ще ти спестят време, което можеш да прекараш пред телевизора.

Скоростните забивки може и да са подигравка с многовековните усилия на човечеството да развива изкуството на флирта, но това не бива да те притеснява. Подмини с презрение и мисълта, че за пет минути не можеш да научиш нищо за никого. Не бива да ти прави впечатление също и че ще заобиколиш цялото удоволствие от заговорянето на момиче без да си сигурен, че тя няма да ти се изсмее в лицето**. Той и хамбургерът от McDonald’s заобикаля елемента вкус, ама пак го ядеш. За една бройка да предположа, че такава сбирка страда от пълна липса на романтика, но се сетих, че професионалистите със сигурност са направили всичко Много Романтично™. Просто недей да се тревожиш, че само пълен малоумник може да повтори едни и същи пет минути от живота си*** двайсет пъти подред.

Най-важното е, че Празникът е спасен: все с някое от тези момичета ще се харесате. Ще я заведеш на вечеря, ще гледате някой филм в киното, а сетне ще изпиете по един коктейл. И ти ще си Истински Влюбен™ на свети Валентин. Тя пък ще е Истински Щастлива™ заради подаръците които си купил специално за нея и заради това, че прекарва Празника с човек, когото наистина е успяла да оцени и хареса.

Ако текстът ви е харесал, можете да гласувате за него в Svejo.net.

———————

*Отне ми много време да измисля превод на speed dating който да звучи толкова ужасяващо тъпо.

***Атавистичен мъжки страх. В действителност се случва много рядко и най-често ако си пиян, агресивен или пълен простак. А да- или ако носиш бели чорапи.

****Няма как да са различни, има само един начин да си кажеш името, откъде си, с какво се занимаваш и кой е любимият ти филм, както несъмнено изглежда всеки от твоите разговори.