NiCodile

За двете си години следване в Софийския Университет имах късмета да уча при няколко академици (като призвание, не като титла) от най-високо ниво, които преподаваха не просто материал, но и поглед върху математиката. Досегът до дори един ерудиран преподавател може да промени живота на човек: може да му даде посока и амбиция за развитие. Професорът трябва да знае повече от теб и да е авторитет.  Един прост преподавател може да те демотивира и съсипе. Тру стори.

По различни поводи през годините съм срещал и други представители на българската академична общност .Хора, които въпреки всички мизерии, с които се сблъскват,  продължават да създават и публикуват, да образоват и вдъхновяват. Осми декември е замислен като празник, на който да благодарим точно на тези хора. В действителност, от години той е един всенароден чалга-купон на който тълпи полуграмотни бъдещи притежатели на вишо танцуват по бъчвите. Доколкото, разбира се, е възможно човек да е полуграмотен. Не ме разбирайте криво, нямам нищо против купона. Но е редно да си спомняме какво празнуваме.

Образованието у нас е големият бял слон в средата на стаята, за който никой не иска да говори. Учените в БАН бяха наречени “феодални старци” но и това правителство не направи нищо за да реформира Академията. Университетите произвеждат виШисти в големи бройки, но немалка част от тях завършват без реални и полезни знания. Корупцията е навсякъде : основно заради нереформираното финансиране, бизнесът все още няма реална роля в образованието. И постепенно, особено в последните две години, на науката у нас започна да се гледа като на  нещо излишно. Спортните зали са нещо чудесно, но университетите са по-важни.

Така че днес честитя на тези, които продължават да преподават и творят и на тези които продължават да учат въпреки всичко.

Сериозни БАН, наука, образование, Осми декември, преподаване