NiCodile

Леле, пич, що не вземеш да се гръмнеш?
Ама сериозно, като е толкова зле положението…

@Аз “Нема мое, нема твое, сичко е Берое”.

+1 за статията. Нещата изглеждат зле, но светлина в тунела се не види. Може да е мутра, но е по-малко зло от червената рускомафиотска клика.

не съм съгласен, че липсата на пари е проблемът на здравеопазването и на пенсионната система.

парите в здравеопазването са изключително много. бюджетът на касата е милиарди годишно, но колкото и да наливаш пари в пробита каца, няма как да я напълниш. трябват реформи – не знам колко биха били болезнени, но са очевадно задължителни, за да се подобри качеството.

относно пенсиите, отново мисля че грешиш във виждането си, че като “отрежем” от някъде бюджет и го дадем за пенсии, това ще оправи нещата. пенсионната система трябва да се базира на ИНВЕСТИЦИИ, а не на разходопокриване от бюджета каквото предлагаш – това в дългосрочен план е предварително загубена битка. щото ако не правиш реформи и инвестиции, а само режеш, след 20 г. няма да има вече от къде да режеш но новите пенсионери ще искат парите си, които са ти дали днес, но ти си раздал на днешните пенсионери.

Какво лошо има в тоалетните с клекала? По-хигиенични са и доказано по-полезни от съвременните тоалетни.

Съгласна съм до голяма степен с написаното. Мисля, че проблемът не е толкова в парите и как да натъкмим за всички, а в начина на разпределяне и харчене. Защо така усилено пропагандираните програмни бюджети така и не се случиха и се дава на парче, по осмотрение, без реална ефективност и ей така на когото прецени премиера,без някаква по-дългогодишна визия…Тази позиция е особено изгодна за “бащицата”, който когато реши праща спасителен полет и държавен самолет, когато реши строи зала, когато реши спасява отбор, а после пари няма, защото предишните са ги изхарчили, а сега е криза…Но и предишните не направиха нищо по въпроса и така всяка година – без програма, без реално заложени цели, без отговорност ако някои от тези цели не са постигнати, а парите са изхарчени, без инвестиции и без реформи. Парите потъват… и нито пенсии, нито здравеопазване, нито образование ще се модернизират…Проблемът е, че хората с тези пенсии нямат друг избор и те са така притиснати до стената, че дори да протестират или да проведат някакъв смислен диалог нямат сила…Т.нар. дясно до толкова се самоизяде и елитизира, че ще отнеме 20 години докато решат как и какво да направят…а керванът си върви…

“Реформа означава да предприемеш някаква може би болезнена в краткосрочен план мярка в името на дългосрочна полза”

Тези дни ми се въртеше същото изречение в главата и си мислех колко малко хора го осъзнават и колко малко политици се наемат да го кажат в прав текст. Всъщност единственото правителство което се занимаваше с реформи беше това на Костов. Това обяснява защо не чувам нищо подобно тези дни. “Царят” спря всички реформи за да остане вечно популярен. Че кой ще избере болка, ако алтернативата е райски газ. Оттогава живеем в медийната реалност, докато в истинската изплува най-уродливото, което очевидно ще се задържи и най-дълго.

А откъде да дойде светлината, когато никой не гледа към нея? Тя си е все там горе, но когато най-елитният десен блогър от провинцията, идентифициращ се с един примат казва в прав текст: “Г-н Борисов, тъй като знам, че ще прочетете това, приемете моите искрени поздрави за работата, която вършите!” следват само аплодисменти и две хиляди години мрак. По-всеразбиращи хора от селяните аз не познавам.

@Longanlon
“парите в здравеопазването са изключително много” e позната мантра на твоето правителство, която Дянков използва за да прибира половината от тези пари, събрани чрез здравни вноски, за да кърпи дупки в бюджета отворили се при строежи на непоискани магистрали и ненужни спортни зали.

Единствените успешни
сделки на нашите
“капиталисти” са с
държавата. Освен да се
доберат до някое
водно огледало или друга държавна
поръчка или
европейски проект /
който също се
разпределя от
държавни органи/ те не могат друго. Иначе
те и техните
представители са
много добре в
теорията и
непрекъснато разни дървени философи
заливат публичното
пространство със
словоблудство.

всъщност лошата
държава и
болшинството пишман
работодатели са
главната причина за
лоша бизнес среда и нелоялна
конкуренция и
недостига в
пенсионната система…
тея просто правят опит
да прехвърлят укриването на данъци
и осигуровки от тях
върху работниците с
увеличаването на
възрастта за
пенсиониране. Това си е кражба.

БСК с нейния
председател Божидар
Данев,вместо да
шикалкави мъгляви
“икономически”анализи”/
хората в България в такава криза,вече
разбират от това,кое е
истина и кое е
неразбираемо
шикалкавене/,да
отговори ясно и категорично :1.Богатите,обособени
в политически кръгове
от фирми от
икономика ли са
богати или от
“държавни поръчки”? 2.Каквото било ,било!
Защо не инвестират
натрупаните капитали
в производствена
дейност,а отново се
обръщат към бюджета, за да
обясняват
“влошаващия се
бизнес климат”??3.Г-н
Данев…

Какви работодатели са
тези комуняги от БСК?
Огнян Дойнов ги
създаде тези боклуци,
за да раздават пари на
когото трябва. Не техните,а нашите пари
и затова сме в това
положение.
Примерно на
Добромир Гущеров 3
милиона долара безлихвен
кредит.Парите,
разбира се връщат в
български лева при
изкуствено създадена
инфлация за тази цел. Независимо, че
изводите са правилни,
мястото на Божидар
Данев е в Централния
затвор.

И
оттам неизбежно се
появи лозунгът на
безразличието: „За толкова пари —
толкова работа.“
Впоследствие се
правиха много опити
за решаването на този
въпрос, но и до ден днешен той стои
неразрешен. Изобщо
добрата работа никога
не бе поощрявана
както трябва.

там е работата, че даването на пари всъщност забавя и отлага до безкрайност реформите. баба ми Сийка иска лекарства сега, само че политиците нямат стимул да правят реформи, след като са дали пари – нали вече са спечелили общественото одобрение за това, че “са се погрижили за пенсионерите”.

същия ефект се наблюдава и спрямо бюрократите, които администрират съответните държавни структури (пенсионна система и здравеопазване), чието мото е “аз акъл си имам, пари ми дай” и всъщност поддържат корупционните или най-малкото порочните практики за управлението на тия пари.

именно заради това принципът “пари срещу реформи” е толкова важен във всички сфери на държавния административен апарат.

направи паралела с Гърция – гърците отлагаха реформите безкрайно, защото имаше кой да дава пари. ама накрая винаги става инфекция с тая схема.

Централният съвет на
профсъюзите беше и е
синекурна
организация, където се
изпращаха на излежаване
заслужили, но
некадърни за работа
другари. Не си спомням
нито един случай,
когато профсъюзът да е защитил
работнически
интереси, както
впоследствие като
член на Съюза на
писателите не бях свидетел на нито един
случай, при който
въпросният съюз да
защити интересите на
свой пишещ член. В
производството това фактически даваше на
ръководството на
предприятието
възможността да
нарушава, когато му е
нужно, и самия Кодекс на труда. Когато
закъсвахме с плана,
ние неведнъж
задължавахме
работниците да
полагат извънреден труд, който не се
отчиташе и не се
заплащаше, а
минаваше за сметка на
изпълнението. При
тази картина на безправие
отмъщението на
работниците се
изразяваше във
формално отношение
към предприятието и работата. Насилието,
наложено от нормите,
унищожи
съзнателното
творческо отношение
към производствения процес. Когато по
различни причини
един работник
минаваше на „обща
работа“, т.е. нямаше
норма, тогава и дяволът не можеше да
го накара да изпълни
възложената му
работа. „За толкова
пари — толкова се
работи.“

Защото през т.нар.
черно буржоазно и
фашистко минало
работниците чрез
своите профсъюзи успяха да прокарат
закон, който
забраняваше работата
на акорд, или както
сега се казва „работа
по норми“. Работническите дейци
навремето съвсем
правилно смятаха, че
гоненето на норми с
цел да се увеличи
заплащането увлича работника и води до
нечестно прекомерно
изтощаване на силите
му и оттам до
съсипване на здравето
му. Този закон се смяташе дори от
комунистите преди
войната за голяма
придобивка на
българските
работници.

И тъй като бяха гладни и мизерни
години, хората се
бореха за всяко левче.
По-голямата част от
новите ни работници
идваше направо от селата, от чистия
природен въздух. И
попаднали в нашата
химическа варилия,
чиято атмосфера беше
свръхнаситена с терпентин и
всевъзможни вредни
газове, мнозина от тях
туберкулираха. Ние
наистина имахме
добра здравна служба и резултатно
диспансерно лечение,
но какъв смисъл
имаше да отваряме
каверни у хората, а
след това да плащаме дълги години
лечението им. Виждал
съм работници,
припаднали над
машините. Нека само
спомена, че две от нашите пресьорки —
Надка и Данчето —
бяха достигнали до
такава абсолютна
механизация на
движенията на ръцете си, че даваха около 20
хиляди удара за осем
часа на преса, което
трябва да е далече над
всякакъв световен
рекорд. (Нормалният процес е 8 хиляди
удара за 8 часа.)
Трябва да кажа, че
никакъв най-
фантастичен цирков
номер не ми е правил по-силно впечатление
от безспирното
движение на ръцете,
които подават
ламарината на пресата. Един от моите работници полудя.
Беше нов човек, не
можа да издържи и се
опита да се самоубие.
По-късно в
психиатрията също бе направил опит за
самоубийство и
заявяваше на всички,
че не иска да живее.
Когато отидох да го
видя, той ме посрещна кротък, полуусмихнат
и ме помоли да уредя
да го пуснат, за да умре
спокойно. Опитах се да
го разубедя и между
другото го попитах защо не иска да
живее. Той ме
погледна втренчено и
каза с глас, от който
настръхвам и сега:
„Няма нареждане да се живее, другарю
Марков! Няма
нареждане да се
живее.“ Помислих си, че той беше напълно прав.
Имаше нареждане да
се работи, да се служи,
да се жертва, да се
страда, да се умира. Но
наистина нямаше нареждане да се
живее. На живота бе
отнета всякаква
красота, възвишеност
и чувствителност.

GERB :-) GERB Онова, което
ги обединяваше, беше
не толкова партийната
идеология, колкото горчивината от
собствената им
некадърност, която
биваше пребогато
компенсирана с
възможностите на партийния билет.
Винаги съм мислил и
съм го казвал, че
моженето е
независимост, че
човекът, който е способен, придобива
дух на независимост,
който го прави
непокорен. Способният
човек не може да бъде
член на дисциплинирана
покорна организация.
Същевременно много
трудно се създава съюз
от способни хора.
Тъкмо защото са способни и
самоуверени, те
никога не ще се
съгласят един с друг,
винаги ще има
възражения и противопоставяне.
Докато в същото
време най-здравият и
най-траен съюз е
между некадърници.
Съюзът или партията им дават това, което те
поотделно,
самостоятелно никога
няма да постигнат.
Възможностите на
властта идват да компенсират
неудачите на
отсъствуващия талант.

Почитателите на сините преди двадесет години днес са леви – но не биха гласували за бившият си враг БСП. Почитателите на БСП днес са десни – те и преди двадесет години бяха десни – но сега се осъзнаха икономически – че са десни, точно затова не биха гласували за вече за БСП – но не биха гласували и за бившият си враг СДС.. Но осъзнатите бивши гласоподаватели на БСП днес биха гласували за ГЕРБ – ЧИСТОТО ДЯСНО.. … … Сега трябва да има една лява партия за останалите – дето симпатизираха на СДС – но винаги са били леви – [по cъце и интелект]

Пожелавам на всички,
на всеки един от вас да
намери своята
причина за
възмущение. Безценна
е подобна нагласа. Когато нещо ви
възмущава, както аз
бях възмутен от
нацизма, тогава
ставате борци, силни и
отдадени на своята кауза. Включвате се в
процеса на историята и
той следва течението
си благодарение на
всеки от вас. А това течение води
към повече
справедливост, към
повече свобода, но не
безконтролната
свобода на лисицата[Хайек - неолиберализъм - лисиците] в кокошарника.
Правата, очертани от
Всеобщата
декларация през 1948
г., са за всички. Ако
срещнете някой, който не може да се
възползва от тях,
съжалете го,
помогнете му да си ги
извоюва.

Пожелавам на всички,
на всеки един от вас да
намери своята
причина за
възмущение. Безценна
е подобна нагласа. Когато нещо ви
възмущава, както аз
бях възмутен от
нацизма, тогава
ставате борци, силни и
отдадени на своята кауза. Включвате се в
процеса на историята и
той следва течението
си благодарение на
всеки от вас. А това течение води
към повече
справедливост, към
повече свобода, но не
безконтролната
свобода на лисицата(Отворено общество – Попър) в кокошарника.
Правата, очертани от
Всеобщата
декларация през 1948
г., са за всички. Ако
срещнете някой, който не може да се
възползва от тях,
съжалете го,
помогнете му да си ги
извоюва.

капитализма се срина
през 1929година. От
тогава до сега се
опитват да го съживят
- реанимират.
Социализма никога не e умирал – защото не се e
раждал.. Но
социалните идеи и
плановата икономика
са подържали
капитализма на системи.. Кейнс дори
съжалява на
смъртният си одър че е
спасил капитализма..
Дори Милтън Фридман
съжалява че е реанимирал
капитализма с
кредити..