NiCodile

Трети март. Фейсбук, Туитер и стената на блок 129 в квартал Меден Рудник крещят: “gordeq se 4e sam Balgarin!!!”. Президентът помпозно заявява, че никой европейски доклад не е важен колкото завета на предците ни. Волен Сидеров зове да се спрат новините на турски и да бъде признат българския геноцид 1396-1913. Не отваря дума да се забранят чалгата и турските сериали- все пак е предизборна година. Направена е първата стъпка по програмата “Христо Стоичков-президент-президент”. Камата е назначен за консул в Барселона. Традиционно, цари пълен хаос в разбирането кое ни прави народ. Майка България, чийто паметник беше открит в Каспичан откри преди два месеца и осемте й милиона деца се оказваме едно доста объркано семейство.

Представянето на родината като майка води до цял куп трагедии. Българските родители са натоварени с нечовешки очаквания: да осигуряват децата си през цялото следване, да им построят “поне по един” апартамент и да си траят когато сетне някой нелюбезен зет им забрани да посещават същия този апартамент. По същия начин, мнозина смятат, че като наша майка, страната трябва да ни осигурява с пържени кюфтенца, домашна лютеница и безплатно здравеопазване, независимо дали нещо сме свършили и дали нещо даваме в замяна.

Майката-страдалка е обект на всевъзможни литературни тъжби. Недялко Йорданов ми опротивя завинаги когато се помоли “Бог да пази България в тази безумна лотария за да изтегли билета в който се крие късмета”. Така и не се намери кой да каже на Иван Кулеков, че деветдесетте приключиха- все още слушаме траурните му монолози за съдбата на родината.

Ние сме вечната жертва- на византийците, на турците, на европейците, на прехода, на поредната антибългарска кампания и прекалено често- на УЕФА. Мрънкащите български интелектуалци се надпреварват да свидетелстват, че съдбата ни е резултат на всичко друго, но не и на собствените ни действия. Това, за съжаление е самосбъдващо се предсказание: толкова свикнали да се чувстваме ощетени, че рядко се сещаме да погледнем какво аджеба можем да направим с тези 16 милиона ръце.

Не е ясно на какво отгоре Г.Първанов има право да гледа надменно на европейските доклади, но за другото е прав- важно е да се вслушаме в завета на предците. Още Левски е казал: “От нас зависи да сме равни с другите европейски народи”. Впрочем също така и че “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”. Това по повод Сидеровите напъни.

Семейната метафора няма смисъл, но и да имаше, щеше да е наопаки. Страната ни е много повече функция на нас, отколкото ние на нея. Държавната администрация, здравеопазването, образованието са населени и управлявани, практикувани и ползвани от съвсем истински хора. Така че надеждата ми е, че в някоя от близките години вместо мухлясало-комсомолски патриотари, по националния празник ще слушаме лидери, които са успели да ни убедят, че най-голямата част от съдбата ни- като индивиди и като общност- зависи от самите нас.

-за в-к Пари, 08.03.11

Сериозни България