Home > Сериозни > Неадекватният запад

Неадекватният запад

February 24th, 2011

Мечтата на Америка да изнася демокрация се сбъдна. Само че благодарение на Силиконовата долина, не на пентагона. Само преди два месеца арабските диктатори изглеждаха непоклатими. Режимите им се ползваха с огромен репресивен апарат и срамна липса на критика от Запад. Приемахме, че по дефиниция арабите нямат желание, информираност и сила да се преборят за свободата си. В дните преди падането на Мубарак американски политолог изказа мнението, че за разлика от Европа и Америка, хората в арабския свят не търсят човешките си права, а просто “повече пари”. Странно изявление с оглед на това, че основният рекламен лозунг на Америка е, че свободата и просперитетът вървят в комплект.

Реакцията на демократичния свят разочарова. Американският президент направи всичко възможно да не се изкаже против Мубарак – главно за да не разтревожи Израел, за който египетският лидер беше ценна опора. Докато изнасяше нищо незначещи речи, американската власт опита да остави впечатление, че упражнява натиск за реформи в Египет. Падането на Мубарак обаче е дело не на американската дипломация, а на младитe, които не приеха никакви обещания за частични промени и протестираха до оставката на диктатора. Европейският Съюз от своя страна действа уклончиво и с пълно нежелание да заеме позиция, както винаги на принципа “да налагаме европейските ценности на другите е неевропейско”.

Арабите показват воля за промяна. Тази промяна може да се превърне в трагедия, ако Европа и Америка продължават да мислят в рамките на любимите си клишета, парализирани отвсе по-съмнителната теория, че в мюсюлманските държави изборът е между диктатура и ислямизъм. Западните страни, включително и България, ще понесат известна тежест от разпадането на арабските диктатури. Италия ще трябва за момент да се разсее от сексуалните подвизи на Берлускони и да се справи с евентуален поток от бежанци. Хаосът ще вдигне цените на петрола, несигурността ще извади на повърхността потискани досега ислямистки групи. Западът трябва да играе умно за да не им даде поле за растеж.

Кадафи трябва да падне. И ще падне – въпросът е колко невинни хора ще умрат преди това. Време е демократичният свят да нарече нещата с истинските им имена и да заеме позиция. Мубарак и Бен Али бяха “обикновени диктатори”. Кадафи е психопат-терорист (и комунист), който напълно е загубил връзка с действителността и бомбандира собствената си столица. Надеждата за демокрация в арабския свят е нещо, което никой не можеше да предвиди. Ако нещата се развият добре е възможно подобни процеси да видим и в Иран, Китай и дори Русия.

за в-к Пари, 23.02.2011

Сериозни , , , , , , , ,

  1. Валдемар
    February 24th, 2011 at 08:04 | #1

    Интересно ми е какво имаш предвид за Русия. Тя формално е демократична държава, и президента е избран с избори. Има проблемите, които имат много държави от бившия соц-лагер, разбира се по-големи, защото е по-голяма и имаше ръководната роля в този лагер, но все пак естеството на проблемите е подобно на това на българските. Там, като у нас, е разрушено обществото и “елита” е масово корумпиран и престъпен, но не е единен – няма диктатура има избори. Путин е избран с мнозинство, дали е добър или лош е друга тема. Като му изтече мандата ще трябва пак да ходи на избори и има реална възможност да не спечели.
    Какви биха били конкретните искания при един масов протест там – нови избори – защо? и какво биха променили те? Промяна на баланса в държавата? Това не е конкретно искане и не може да бъде осъществено изведнъж. Има много проблеми по света, но не всички се решават с революции (да не говорим, че положително повлиялите революции в историята не са много, ако изобщо ги има). Виж еволюциите по ги бива :)
    Някой от тези диктатори трябва да си идат, и май няма друг начин. За Кадафи съм съгласен, по-лошо от него трудно ще им дойде на либийците, той друго освен диктатор през живота си май не е бил. Дано се намерят читави хора да ги извадят от дупката, защото тежките режими оставят дълбоки дупки след себе си. Но не навсякъде това е решението.
    А западния свят, не е лошо място за живеене, но по отношение на всемирната справедливост, обикновено я използва като предтекст да си гони интереса, реагира твърде избирателно, и тенденциозно.

  2. February 24th, 2011 at 11:35 | #2

    В Иран подобни процеси вече вървят, но там е доста по-плавно и мъчително.
    Ще е добре да ги доживеем и в Китай, Северна Корея и Куба.
    А относно мюсюлманските държави и избора между диктатура и ислям – Индонезия и Турция са добри примери, че е възможна и демокрация.

  3. February 24th, 2011 at 11:56 | #3

    Нещата далеч не са толкова прости. Днешната активна намеса на Запада след две години ще е основен пропаганден актив за термидорианците, които неминуемо ще се появят.

    @Валдемар: Бен Али и Мубарак също бяха избрани с мнозинство и със същата възможност да не спечелят, както и Путин…

  4. Валдемар
    February 24th, 2011 at 15:36 | #4

    @Спас Колев
    Възразявам срещу “същата”. Ситуациите са съществено различни. Путин наистина го избраха, а и в момента има достатъчна поддръжка за да остане на власт. И пак, моят въпрос е: какви да са конкретните искания в Русия? Когато имаш 30 годишна диктатура, може да искаш тя да се прекрати. В Русия диктатура няма. Какви да са исканията? Конкретни, не “по-добър живот”.

  5. February 24th, 2011 at 16:27 | #5

    Валдо –
    за революциите съм съгласен. Изобщо не е ясно какво я чака Либия – страната е страшно фрагментирана и реално няма опозиция и структури. Но от тоя изрод едва ли може да отидат на по-лошо.
    Русия е формално демократична държава, но опозицията е реално задушена. Путин/Медведев беше избран, но преди това всички читави кандидати на опозицията бяха елиминирани. Пресата е силно ограничена.Проблемът не е когато един и същи човек го изберат три пъти подред, а когато той използва властта си за да елиминира конкуренцията.
    Иначе за запада и интересите – вярно си е. Но факта, че тия диктатури бяха поддържани толкова години показва, че заедно с това запада действа и по линията на най-малкото съпротивление без реално замисляне, че в дългосрочен план това може да се окаже брутална глупост.

  1. No trackbacks yet.