Какъв цвят е Обама?

Публикувано на January 11th, 2010 в 6:08 am Категории: Кратки, Сериозни Етикети: автоцензура, Америка, лицемерие, Обама, политическа коректност, раса, расизъм, Републиканци, Рийд, свобода на словото, ултралиберали Изказани 11 мнения

Пейо съобщава за скандала с американския сенатор Хари Рийд, демократ, който преди изборите през 2008 си е позволил да каже, че Обама може да бъде избран и защото е “[само] леко тъмен и не говори на негърски диалект, освен ако не поиска”. Републиканската партия, за която гласуват почти всички расисти в тази страна, разбира се, иска оставката на Рийд. Лицемери. Демократите го защитават, въпреки че ако Рийд не беше от тях, щяха да вдигнат врява до Бога и да опитат да го вкарат в затвора. Лицемери. В стотици университетски кампуси ултралибералните деца на богати родители са ужасно объркани “в крайна сметка човешката кожа има ли цвят или няма”. Жертви.

Рийд, впрочем автор на антидискриминационен закон, не показва лично отношение към расата на Обама, просто предполага, че средният избирател би приел един умерено черен кандидат по-лесно от един съвсем черен кандидат. Логично предположение в страна в която само преди 50 години дори тоалетните са били сегрегирани. Според някои забележката на Рийд е расистка. На мен ми се струва, че както не всеки който говори за секс е сексист, така и не всеки който говори за раса е расист.

Историята показва докъде е стигнала автоцензурата в Америка. Вече еднаквото уважение към хора от всички цветове, полове и религии не е достатъчно. Необходимо е разликите изобщо да не се споменават. А по един перверзен начин избягването на темата си е социално-приемлива, форма на расизъм. Защото черните може би харесват черните си кожи- с всичко което следва от тях.

Расизмът и другите форми на дискриминация са социална болест. Това, че тази болест не те е засегнала не означава, че не съществува. Иначе само със силата на самозаблудата щяхме да можем да излекуваме всички болни от малария за петнайсет минути. Нещо повече: Рийд пропуска да каже да назове истинския кошмар на ултралибералните (и напоследък- консервативните): ако Обама беше негър от Бронкс и говореше като пичовете, които продават ролекси за 10 долара в метрото, а не като Харвардски професор, той най-вероятно нямаше да бъде избран.

Eneya posted: 11 Jan at 09:01

Интересно ми е дали някой в Америка ще си го признае това.
Grimm posted: 11 Jan at 09:57

Важно нещо е политкоректността.
Аз например вече на казван ‘виндоуса увисна’ – така непряко обиждам MS, че пуска неполиткоректни продукти.
Казва се ‘системата престана да отговаря на потребителски заявки’.
Колко по-хубаво звучи!
Longanlon posted: 11 Jan at 10:05

лицемерие, наистина

особено като се има пред вид, че именно демократите от юцните щати са били най-яростните защитници на сагрегацията
Ena posted: 13 Jan at 18:39

Лонг,
Объркал си се. Републиканците са тези, които искат оставка на Рийд за изказването му.
nicodile posted: 14 Jan at 05:19

Така е, но демократите са тези, които прекарват държавно-администрираната политическа коректност.
Лъчезар П. Томов posted: 16 Jan at 00:00

А какво да кажем за афро-американците, гласуващи по расови причини за Обама? Да поправим несправедливостта с обратно насочена несправедливост!

Между другото, защо политическа, а не етическа коректност? Може би, защото самата идея не е етична по начало?
Longanlon posted: 16 Jan at 12:33

Л.Томов – точно поради тази причина.
Ena posted: 16 Jan at 20:40

Томов,
Това не е сериозен аргумент. Все едно да кажеш, че всички бели гласували за Маккейн са гласували по расов признак. В действителност по този начин гласуваха малка част, която се притесняваше, че Белият дом нямало вече да бъде бял, ако в него влезел чернокож президент. Расистко отвсякъде, но трябва ли заради това да заключим, че всички поддръжници на Маккейн са расисти?

Никодил, по повод на affirmative action: в Чикаго се взе решение в добрите ппублични училища да влизат с предимство ученици от семейства с ниски доходи, а не по етнически или расов признак. Това решение се взе с пълната подкрепа на афро-американците и испано-езичните, които в Чикаго са повече от белите.
Ena posted: 16 Jan at 20:45

Лонг,
Аргументът ти за политическата коректност е “дума дупка не прави.” Ако си такъв радетел за свободата на изразяване (която впрочем защитава непопулярните идеи, а не махленското говорене–важно е това уточнение да се прави по нашите ширини), какви стъпки предприе ти лично по повод на статията на М. Балева за Батак, инсталацията на Дейвид Черни, и билбордът с Азис и Китаеца?
Ena posted: 16 Jan at 21:36

Томов и Лонг,

Политическата коректност и affirmative action са замислени именно като етическа коректност. Става дума за това, че на чернокожото население, насила доведено в Новия свят, след робството реално много дълго време не са предложени никакви реални компенсации. Както знаете, сегрегацията продължава до шейсетте години на 20 век, а елиминирането на робството не дава автоматично граждански права нито на бившите роби, нито на всякакви други небели люде. Става дума и затова, че макар американската демокрация от самото си начало да артикулира принципите си спрямо либералните идеи за свободата на индивида, дълго време свободите й са се отнасяли само до белите мъже от средната класа и нагоре.

Идеятите зад affirmative action и зад политическата коректност всъщност е изключително демократична: прилагане на правата на индивида и на меритокрацията към всички човешки същества и проява на уважение от страна на мнозинството спрямо мненията на малцинствата.

Да с политическата коректност и affirmative action се злоупотребява, но да я отхвърлиш заради това е все едно да кажеш: “На мъжете им растат мустаци и значи всички живи същества, които имат мустаци за мъже.”

Освен това не съм съгласна меритокрацията да се противопоставя на горните две идеи. В крайна сметка достатъчно бели деца с богати родители се отзовават в Йейл например, само защото родителите им имат възможност да дарят големи суми, т.е. отзовават се там заради заслугите на бащите си, а не заради индивидуалните си заслуги, както го изисква меритокрацията.
Василена Вълчанова posted: 22 Jan at 16:40

Определено интересен казус. И май няма как да се изкорени този тип говорене, особено в настоящата икономическа ситуация. Все пак когато качеството на живот пада драстично, расисткото говорене става все по-привлекателно, защото дава удобна жертва, към която да се насочи недоволството.