Образователно-граматически
Спорът за отпадането на пълния член би бил забавен, ако на масата не стоеше по-голям проблем: масовата неграмотност. За повечето хора езикът наистина е само средство за комуникация. Той се променя, граматиката еволюира, думите сменят смисъла си и всичко това е нормално. Когато обаче половината абитуриенти нямат никаква идея какво се учи в гимназията, да се променя дефиницията на грамотност за да се почувстват по-добре, никак не решава проблема.
Преди време, големият брой хора с наднормено тегло карат някои американски щати качват нормата. Поцентът затлъстели спада. Но познайте какво: 120-килограмовите хора продължават да имат по-голям риск от диабет, сърдечни заболявания и други неприятности. По същия начин, ако в българския език се приемат “4″ и “6″ като букви и “не знам” започне да се пише слято,процентът на грамотните ще скочи. Но това няма да предпази децата от болестите, които само образованието лекува: безработица, ксенофобия, нетолерантност и – в по-голям мащаб- лошо управление.
Пълният член може да е безсмислен, цикълът на Крепбс и косинусовата теорема за тристенен ъгъл може и да са ненужни за набор 93. Но те все още са в учебната програма, а никой не ги научава. И вместо група съветски учени да се събира на семинар и да обсъжда официалната граматика, може би е време някой да помисли какво може да се направи за всички тези, които образователната система абсолютно предаде- учители и ученици. И как да се промени изучаваното, така че материалът да е по-интересен за учениците, да е по-уместен за търсещите работа през 21 век и – ако може – да запази някакъв стандарт на грамотност.



Бу posted: 03 Dec at 15:54
Колко си прав, за съжаление.
ominaeshi posted: 03 Dec at 15:55
Мисля, че това е тенденция, нещо като мода- от по-големия проблем да бъде набелязан някакъв не третостепенен детайл, над който да се завихрят спорове и дебати.
За мен българският учител е абсолютен некадърник. В повечето случаи (не във всички, разбира се) е влязъл нещо си с профил педагогика, защото не са го приели никъде другаде когато е кандидатствал, а е искал висше образование, което, както всички знаем, е достъпно за всеки полу-умен. След това не си е намерил работа, която да го удовлетворява и е станал преподавател. Като такъв рядко успява да респектира децата, кара ги да зубрят неща, които могат да бъдат обяснени с много прости думи и примери. Когато децата спрат да го уважават, се озлобява и изпада в състояния, известни ни от вестниците.
Твърде малко са хората, които наистина преподават с удоволствие и това са или начални учители или университетски преподаватели. В основното и средно образование, когато човек придобива най-основните си знания, се срещат добри преподаватели предимно по български език, литература, математика и чужд език. Част от общообразователните остават на втори план (ако учителят е достатъчно строг), а останалите съвсем изпадат от класацията.
Няма как децата да бъдат образовани, освен ако не четат много книги, не гледат много научнопопулярни филми и не ровят в интернет, където правописът на много от медиите също е кошмарен.
За мен днешната неграмотност е грешка от натрупване, сещаш се, като в математиката. Процес, който е започнал мнооого отдавна, но виждаме плашещия резултат чак днес.
Еленко posted: 03 Dec at 16:32
Хубаво е, ако говориш за масова неграмотност да имаш повече аргументи. Колко неграмотни сме? Откъде съдиш това за абитуриентите? Как виждаш ограмотяването?
Пълният член е просто правило, но остарялото съдържание на учебниците и обучението на учителите изисква много работа. Според мен двете нямат общо.
П.с. В друг конктекст не бих се заял толкова дребнаво, но Кребс се пише с “б”, не с “п”.
nicodile posted: 03 Dec at 17:01
Както се споменава в линка по-горе – около 50 % от завършващите не пишат правилно. Видно е и с просто, нестатистическо око- виж форумите. Може сигурно да се спори до посиняване затова дали изобщо официалният език има някакъв смисъл – не съм експерт, не разбирам. Само казвам, че ако нещо се преподава в училище и не се научава, проблемът не е в нещото, а в училището.
А за Кребс – благодаря. Толкова го мразех тоя тиквеник, че и името му не съм запомнил правилно :)
dora posted: 03 Dec at 22:22
Напълно споделям твоето мнение – прекрасно изразено и аргументирано! И мен много сходни мисли ме спохождаха напоследък…
batpep posted: 04 Dec at 11:47
като бивш филолог (бивш съм, щото от 20 години се занимавам със съвсем друго) съм длъжев да отбележа, че още докато бях студент правилата за ползването на пълен член бяха неразбираеми, дори за студентите. тази морфема е безсмислена, не изпълнява никаква функция в езика и според езиковите закони мноого отдавна и е дошло времето да иде в забвение.
друг е въпросът за опростачването както на електронните масмедии, така и на книжнината. айде сега ми кажете – кое заглавие на книга, състоящо се от едно съществително в м.р. ед.ч. и издадена в последните години, има пълен член? а? щото лично аз четох “вълка”, “магьосника”, “коленопреклонния” и още мноого други.
прочетох по-горе и един коментар относно учителите – абсолютно верен, но непълен. от всички мои колеги даскали станаха освен най-тъпите, които за да останат в софия и тъй като никой друг не ги ще станаха учители, така е. но учители станаха и някои много свестни хора. а те станаха такива, защото родителите им бяха даскали (и то добри) и по тази причина разполагаха с доста пълноводен поток от частни ученици, които им докарваха необлагаеми финансови средства в размер няколко пъти по-голям от учителската им заплатка.
аре сега изяжте ме, че пиша с малки букви :mrgreen:
Xunap posted: 06 Dec at 11:47
Я да се захванем точно на въпроса за пълния и непълния член. Никодиле, можеш ли да обясниш правилото в, да речем, 10 изречения. Тъй че да стане ясно за лаици като мен. Аз също съм за отпадането на пълния член, поради две причини: 1.Не върши никаква работа. 2.Трябва да се отдели поне месец, за да се научи правилото.
Все пак езикът се развива и точно народонаселението е двигател на тези промени. Няма да се учудя, ако след 100 години пишем “Кво” или “тва”. Няма нужда да опазваме нещо с цената на безмислени усилия по зазубрянето на сложна и увъртяна граматика. Другият начин е да си направим две форми на езика: простонародна и “висок” български език. Смешно, а?
midnight posted: 07 Dec at 10:46
@Хипар, извинявам се, че отговарям вместо Никола:
пълен член пишем, когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с “Той”. когато думата можем да заменим с “Него”, пишем кратък член. пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. отново, при съмнение, може да се провери с Той/Него.
правилото е наистина просто, което не значи, че дори и най-ерудираните хора не могат да го сбъркат. грешките са присъщи на хората. но е безсмислено да се видиотяваме допълнително с такъв тип опростявания.
в един от коментарите във фейсбук-а на Никола имаше пример за нуждата от пълнияТ член, който много ми хареса:
„Тогава видя другия” и „Тогава видя другият“.
аз виждам бая голяма разлика, а ти?
п.п. богатството на езика, както и развитието му се състоят не в пълното опростяване, а в разнообразието на формите му. по логиката на премахването на обсъжданото правило, може да премахнем и буквите “Ю”, “Я”, “Щ”, “Ц” и “Ь”, защото излишно усложняват езика ни и е глупаво да полагаме толкова усилия, за да се научим да ги ползваме правилно. само че аз не съм сигурна, че наистина ще ни е по-лесно като минем на френската система – т.е. пишеш “peugeot”, а произнасяш “пежо” (примерно).
Еленко posted: 07 Dec at 17:11
Имаш предвид ОНОВА изследване, което се оказа, че изследва 19 ученици ли?
Жилов posted: 07 Dec at 23:28
@Хипар – както midnight обясни, правилото е елементарно, но аз така и не го научих в училище (въпреки безупречния ми правопис, за който са виновни и многото прочетени книги). Сьответно то беше непроницаема мистерия за мен дълги години.
Научих го от приятел, който ми го обясни за 10 секунди. “Ако можеш да смениш думата с ‘той’, значи е пълен член, а ако можеш да я замениш с ‘него’, значи не е.” Беше откровение. Никакви месеци за усвояване, никакви дълги и неясни зависимости.
В общи линии каквото съм научил през живота си, съм го научил въпреки училището, което всячески се стараеше да убие у мен всякаква обич към знанието, книгите, и мисленето.
Зелен Бетон posted: 08 Dec at 04:57
Такъв спор беше неизбежно да се разрази, рано или късно. И още подобни ще има. Проблемът обаче не е нито граматически, нито езиков, нито образователен.
Спорът за пълния член се породи, защото ЧАЛГАТА започва да надига глас. Под “чалга” имам предвид не развлекателния продукт на ония певачки, дето имат само по едно име, а ценностите (ако могат да се нарекат така) на елементарното, едноклетъчно мислене.
Чалгата е обобщено наименование за мръсната пяна, която изплава на повърхността на обществената чорба през време на разсипния български “преход”. Нейната философия гласи, че културата се състои в липсата на култура; че достойнството се състои в липсата на достойнство; че стойността е в липсата на стойност. Тя отрича спазването на норми и стандарти, които имат по-дълбоки корени. За чалгата стандартът е повърхностното – това, което става лесно; всичко, което става с труд и усилие (недай боже – интелектуално) е нещо презряно и безсмислено.
Днес, когато чалгата несъмнено се е вплела здраво в обществената тъкан, и даже съумя вече да си отгледа цяло собствено поколение, което не признава други ценности освен нейните, тя започва да се чувства силна. И се охрабрява, и иска още. Чалгата започва да претендира да бъде утвърден и легитимен обществен стандарт.
На нея вече не й стига да бъде разрешена; не й стига да бъде популярна; не й стига да бъде повсеместна. Чалгата ИСКА ДА БЪДЕ УВАЖАВАНА.
Иска ДА ДАВА ТОН на обществото.
И девизът, зад който се крие, е (парадоксално, но факт): vox populi, vox dei. Нейната сила е масовостта. Също както при простотията (разбираемо е, двете явления имат един и същ генезис).
Няма защо да се чудим, че искането е за ОПРОСТЯВАНЕ на езика: то няма как да бъде за друго. Когато ограниченият ум, щастлив в своята ограниченост, не може да разбере нещо, той тутакси го обявява за безсмислено, следователно излишно. Та така и с пълния член. Понеже ограниченият ум е свикнал да съществува лениво и безметежно, той зачерква и отхвърля всичко, което изисква усилие и му пречи да практикува любимото си dolce far niente.
Дотук – нищо неочаквано. Просто едно неприятно, но предвидимо развитие на събитията.
Неочакваното (и разочароващото) обаче за мен е НЕСПОСОБНОСТТА ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ на подобни искания. Плахите опити да се обоснове запазването на пълния член звучат смехотворно – защото са опити да се обори чалга-аргументацията с доводи от същия тип. Дебатът се води на чалга ниво (ако това е дебат въобще). Чалгата се приема като равностоен опонент на класическото разбиране за културност – което е безумно. НИКОЙ НЕ СМЕЕ да погледне чалгата отвисоко и да й каже в прав текст, че й миришат чорапите, за да се занимава с българския език.
Дайте си сметка за какво става въпрос: тълпа мързеливи хлапета и недоучили възрастни искат да наложат собствената си неграмотност като мерило за езикова култура (!!!) При това им пригласят и сума относително по-грамотни, които или не са проумяли, че културните променливи (каквато е езикът) не могат да се оптимизират като промишлен процес, или не правят разлика между свобода и анархия.
Ще каже някой – айде, кво толкова, дай пък да го махнем тоя пълен член, да кандисат. Няма да се събори българският език, я! А дават ли си сметка тия консенсусно настроени хорица, че следващото искане може да е (примерно) всяка дума да се пише както се произнася? Или частичките “да”, “би”, “се” и “не” да се пишат слято с глаголите? А може би – и да останат само три глаголни времена: едно сегашно, едно минало и едно бъдеще? Ми тъй де, що да си усложняваме живота, той и без туй е сложен…
Започването на такъв процес не само не бива да се допуска. Нещо повече: на мързеливите хлапета и недоучилите възрастни ТРЯБВА ЯСНО ДА ИМ СЕ ПОКАЖЕ, че са ИНДИВИДИ ВТОРО КАЧЕСТВО. Те трябва да бъдат накарани ДА СЕ СРАМУВАТ от това, че не знаят кога се използва пълен член, нежели да имат наглостта да парадират с незнанието си.
А ако не искат да бъдат индивиди второ качество, да си сядат на задниците и да се ограмотяват. НЕ ТЕ определят кое качество е второ и кое – първо. За това си има правила, които са им неподвластни. Ако искат да ги променят, първо да бъдат така добри да ги научат.
Ако на подобни радетели за “осъвременяване” на езика не им се покаже къде им е мястото, пяната може да се надигне и да залее всички ни. И един ден да се окаже, че знаещите къде се използва пълен член се притесняват да го използват – за да не бъдат гледани с насмешка като индивиди второ качество.
midnight posted: 08 Dec at 09:46
@Зелен Бетон, винаги следя с интерес коментарите ти и този път не ме изненадва, че мнението ти ми допада особено. това офф топик (това изконно българско словосъчетание).
проблема с плахото противопоставяне е в заклеймяването на грамотните хора като такива. защото вече е признак на снобизъм хем да можеш да си напишеш правилно името, хем да си горд от този факт.
интерестото по отношение на “тълпата мързеливи хлапета” е, че част от тях се възмущават искрено (макар и да не са на “ти” с правописа):
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=301689&postdays=0&postorder=asc&start=0&sid=80e9f2e76e1d59ab39e0b903fdff5b6e
колкото до последният ти абзац – в момента много хора се притесняват да използват “когото” вместо “който”. поради същата причина.
midnight posted: 08 Dec at 10:02
*проблемЪТ, извинете :)
Зелен Бетон posted: 08 Dec at 18:02
@ midnight:
Колкото до последния ми/ти абзац – прав/а си… да не говорим за “комуто”… :D
А притеснената ти корекция относно “проблемЪТ” ме подсеща за нещо друго. Не става дума за налагане на някаква пуристка езикова диктатура. Както в разговорния език рядко се произнася отчетливо пълен член, така и в неформалната писмена комуникация не е проблем, че нормата не се спазва строго. Едва ли някой може да претендира, че е винаги изряден откъм изказ, граматика и правопис, ако ще и заслужил филолог да е. В края на краищата, когато човек комуникира, основната му цел е да предаде някакви свои мисли или реакции – при което езиковата коректност се случва да отиде на заден план. Това е разбираемо и нормално, и не може да бъде повод за притеснение. Никак не обичам “езикови полицаи”, които зафичват смисъла на комуникацията настрани и тръгват да гледат запетаи и пълни членове с голямата лупа. Не е това най-важното.
Проблемът в спора, за който иде реч, е че всъщност това не е спор. То е едностранно предяввяване на някакво нетърпящо възражение искане (изискване?) за индулгенция – от страна на някакви, които са си въобразили, че подобна индулгенция им се полага. Все едно един престъпник да поиска в съдебна зала да бъде променен законът, за да бъде оправдан, щото според него и аркадашите му тъй било правилно. Е, за какво си приказваме!?
Най-дразнещото за мен е САМОЧУВСТВИЕТО, с което незнаещите къде се слага пълен член искат неговата отмяна. Ако бяха СПОМЕНАЛИ, ПОМОЛИЛИ или ПРЕДЛОЖИЛИ – айде как да е. Но те ИСКАТ. При това – очевидно без капчица съмнение, че имат пълно основание за това. Моите извинения, обаче при такъв подход единственото, което лично аз мога да направя, е да ги наритам. Без въобще да си играя да дискутирам с тях.
Не че не съм склонен да участвам в дискусия ДАЛИ И ДОКОЛКО съвременният български език ще се оптимизира при отпадане на пълния член. Напротив, подобни дискусии имат място, и то не само по отношение на пълния член. Но дискутиращите трябва да бъдат на съответното ниво, за да има дискусията смисъл. Съжалявам, ако звучи високомерно, но понякога известна доза високомерие е здравословна, за да си застанат нещата на местата.
midnight posted: 09 Dec at 12:46
@Зелен Бетон, е как – “комуто” отдавна се счита за остаряла форма, точно както “У”-то в думи като “използУвам”.
по отношение на корекцията на “проблема/ът” – прав си, всеки греши, а аз никога не съм била почитател на дребното заяждане и неградивното критикарство. освен това смятам, че има огромна разлика между писането във форум, писането на официални документи и писането по принцип.
и за да си грамотен не е нужно никога да не бъркаш абсолютно всички правила. дори не е нужно да знаеш наизуст теорията им, стига успешно да прилагаш всичко в практиката.
изобщо – грамотността не е въпрос на високомерие, снобизъм или подобни, а на елементарно уважение към собствения интелект. както се оказа практически, не е и въпрос на образование, защото четирима от шестте филолога, които познавам, не се свенят да изписват титлата си “фиОлог”. същевременно претенциите им са огромни.
това го споменавам във връзка с (отново) последният ти абзац – дискусията за която говориш ще се състои, мисля вече има определена комисия (или както там я наричат) по въпроса, но нивото на дискутиращите експерти е високо май само на хартия. за съжаление.
batpep posted: 09 Dec at 13:33
хаха, винаги, когато видя че някой се извинява, се сещам за онанистите.
моля за извинение :lol:
Xunap posted: 09 Dec at 13:50
Ха! Някои хора си помислиха, че не съм чувал елементарното правило за пълен и непълен член от типа “той” и “него”.
Така, това правило не обяснява например как се пише правилното заглавие на книга “Консерватизма” или “Консерватизмът” например? (за чудещите се второто е вярно). Не обяснява също така как се членуват прилагателните. Пример: “Красивият хипар си сви джойнт” или “Красивия хипар сви джойнт” (първото е правилно май). Затова ви казвам, че това правило не може да се обясни в десет изречения. А още по-мъчно става, когато се напише едно изречение, което е дълго да речем четири-пет реда.
И изобщо меракът ми за отпадане на това правило не е в чалгата, нито като представител на необразованата тъпла да си наложа силом ниските образователни стандарти. Не, просто смятам, че езикът трябва да се развива и консерваторите на езика не са инициатори на тази промяна. Няма смисъл да държим правила, от които няма никакъв смисъл и които не мога да бъдат използвани от повечето хора. Само прахосваме енергия и ресурси. Така, имаме три варианта: 1.Да мъчим учениците със зазубрянето на правилата до последна капка кръв.(Да назубрят здраво синтаксиса, вкл. да знаят дефиницията за “подложно сказуемно определение”). Това е висша цел, да ги направим интелигентни. Готов съм да споря, че познаването на правилото за пълен и непълен член те прехвърля директно в групата на интелигентите. За мен неителигентен тип е този, дето не може да обръща обикновени дроби в десетични или пък ако y=1/x, то x=?; 2.Да премахнем правилото или поне да не го смятаме за грешка. Какво пък, всеки има право да пише както намери за добре. Ако не го разбират, най-малкото можем да виним пълния член; 3.Да направим една голяма (няколко хиляди човека поне) и хубава комисия (филоложки, оле!) за чистотата на българския език, която да следи всичко написано и да глобява за непознаване на граматиката. едни хубави солени глоби за съсипването на свещения ни език. На първо място, разбира се, ще се обяви тотална война на писането на латиница. Така ще принудим всички да пишат правилно, а ако се наложи-и ще говорят правилно.
Веднага ще ми кажат, че в писмените форми пълният член носи смисъл като абсурдния пример с:
„Тогава видя другия” и „Тогава видя другият“
Разгеле, ако сложиш подлога в началото на изречението ще стане много по-ясно за какво иде реч. То това изречение ли е?
Трябва да кажа, че не съм филолог и всичко това си е мое лично хипарско мнение по въпроса. С което отказвам да влияя по какъвто и да е начин на съответните специалисти по въпроса. Те са мозъците, нека да решат.
Xunap posted: 09 Dec at 14:02
О, сега разбрах, някои тук намекват за това, че САМО по познаването на правилото за пълния член някои хора се определят като образовани и интелигентни. Или пък българите от чужденците. Нито крачка назад от българщината! Да живеят домашната кореселиновица, бозата с аспартам и шкембе-чорбата с мононатриев глутамат!
Зелен Бетон posted: 09 Dec at 14:22
@ midnight:
За “комуто” – признавам си, не знаех. Мислех си, че просто не е популярно. Аз си го използвам отвреме-навреме, по-елегантно ми звучи в някои случаи. И нямам нищо против да ме обявяват за консерва :P
________________
А за “хартиеното” ниво на експертите – да, това е проблем. Има разлика между класически, консервативни и ретроградни разбирания. Както и – откъм другия полюс – между непредубеденост, модерност и лекомислие. Може би такава комисия трябва да се състои не толкова от академично “сертифицирани”, колкото от просто грамотни, но на първо място мислещи и отговорни люде. А намирането на такива… мхъм… не е лесно :)
________________
Пък за “фиОлог”-а – направо ме уби. Не го бях чувал това :D
P.S. Офтопик: понеже гледам, че пишеш с малки букви – знаеш ли откъде идва този маниер на писане?
midnight posted: 09 Dec at 14:34
@Хипар, обяснението ми е в две изречения. в десет, може и да успея да вкарам всичко, което те интересува (като заглавията примерно).
по отношение на “Не обяснява също така как се членуват прилагателните.” – изобщо не е вярно:
“midnight: пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения.”
колкото до “Ха! Някои хора си помислиха, че не съм чувал елементарното правило за пълен и непълен член от типа “той” и “него”.” – никой, никъде не споменава твоята лична грамонтност и знанията ти. искаше синтезирано правило, а не някой да открие топлата вода,
познаването на конкретно правило не те прави ентелегентен. познаването на правилата като цяло те прави такъв. като тук “познаване” не е равнозначно на “зазубряне/наизустяване”. и обръщането на “обикновени дроби в десетични или пък ако y=1/x, то x=?” не предполага учене на правила?
т. 2 – какво (или кого) можем да виним за неразбирането?
а “Разгеле, ако сложиш подлога в началото на изречението ще стане много по-ясно за какво иде реч. То това изречение ли е?” – това какво значи? да сложим едни абсолютни стандартии да ограничим изразяването си до тях?
аз също съм твърде далече от филологията и изразявам единствено личното си мнение. а да повлияеш на съответните специалисти е възможно точно колкото да спечелиш спор с радио (примерно).
Зелен Бетон posted: 09 Dec at 14:36
Хипаре, не разбираш ли, че става дума за опит за заличаване на една граница, която не бива да бъде заличавана?
Пак повтарям: не става дума за налагане на езикова диктатура. То и сега няма, и на практика няма как да има. И въпросът далеч не е в пълния член, той е по-скоро бял кахър – както казваш, писането на латиница е неизмеримо по-голям проблем. Просто не трябва да се допуска принизяване на нормата. Това не е отпадане на излишна архаичност, както навремето нямото “е” и ер голям в края на думите, и в по-ново време – паразитното “у” в “използУвам” (примерно). Пълният член си има основание да бъде там, той Е ИЗПОЛЗВАЕМ. Премахването му ще опрости езика, вярно – но и ще го лиши от един начин за придаване на определеност на фразата.
Това премахване се иска НЕ ОТ ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА ЕЗИКА, а по съвсем други причини. Там е проблемът.
midnight posted: 09 Dec at 15:50
@Зелен Бетон, ха ха, по едно време си бях направила колекция от подобни, най-любимото от които ми беше обръщение към форумен потребител – “ТигЪре”.
а последната ми лична придобивка е от дама, член на съвета към Министерство на образованието:
“Мога ли да презюмирам хипотетично, че съответната теза може да се консумира автоматически като бонус”
същата жена призовава и за “казионна чистота”, което, признавам си съвсем чистосърдечно, нямам хич никаква представа какво значи.
п.п. откъде идва?
Сандо posted: 09 Dec at 16:16
Четох много изказвания по въпроса, а и самият аз понаписах това-онова, но все още не мога да разбера ЗАЩО някои хора искат да премахват пълната форма на определителния член.
Според мен сложният език служи най-вече за социален белег, което може би е дразнещо за по-простичките измежду нас, заели по случайност отговорни постове и желаещи да се направят на по-умни, отколкото всъщност са. Да, с този довод бих се съгласил, защото е пределно ясно, че в общество без йерархия образованието и възпитанието не са обективен критерий за социален или професионален просперитет – ако не вярвате, погледнете президента-авджия съветски възпитаник и премиера-побойник и ще разберете за какъв интелектуален елит става въпрос.
Лошото е, че българският език никак не е сложен в сравнение с, да речем, английския, руския или споменатия по-горе от midnight френски език, който не е търпял сериозна реформа от векове. И затова поредно опростяване на българския език би го направило още по-беден, а говорещите го ще разполагат с още по-малко изразни средства и съответно ще изпростеят успоредно с граматиката. Едно е сигурно – тръгнем ли да се състезаваме чрез опростяване с простотията, цялостното интелектуално ниво (дето и без това никакво го няма) ще рухне като бийтълсите.
А след време можем да минем директно към йероглифи от египетски тип – там поне можем да сме сигурни, че никой няма да допусне правописна грешка. Така че, драги блогъри, хващайте се за четките!
Зелен Бетон posted: 09 Dec at 20:12
@ midnight:
Бутнах те за тия малки букви, защото със сигурност се е случвало някой да те обвини в неграмотност заради тях :) А този начин на писане е пример за неспазване на официалните норми на езика – но умишлено и целенасочено, с идеята за придаване на определена характерност.
Той всъщност датира доста отдавна – от така наречения минускул (minuscule), появил се още по римско време като алтернатива на популярния тогава majuscule (писане само с главни букви). При повторната си поява през 7-8 век минускулът е бил един от сериозните опити за регламентиране на изписването с цел по-лесно четене: равномерни разстояния между буквите, стандартни височини на знаците и т.н.
Интересна обаче е третата му поява. През 20-те години на миналия век писането само с малки букви (под името Kleinschreibung) е било въведено в люлката на европейския дизайн – школата Баухаус в Десау, Германия. Следвайки формулирания от тях девиз “Form folgt Funktion” (формата следва функцията), който е кредото на чистия функционализъм, и опитвайки се да хвърлят камък в блатото на овехтялите барокови представи за естетика, те са въвели Kleinschreibung-а като стандарт за собствената си кореспонденция и документация. Същевременно са проектирали и въвели едни от класическите и до днес безсерифни, максимално изчистени от детайли, шрифтове. За да осъзнае човек колко революционно е било всичко това, трябва да си даде сметка, че: 1) по него време печатарските шрифтове в Германия все още са били силно повлияни от готиката, и 2) в немския език не само имената и първите букви на изреченията, а и всички съществителни по дефиниция се пишат с главна буква (!). Бая камък в блатото е било :D
Оттам нататък Kleinschreibung-ът е синоним на неконвенционалност, съзнателна провокативност и естетически непукизъм. Също – и на извеждане на значимостта на съдържанието над тази на формата (демек – не гледай как съм го написал, чети КАКВО съм написал). Като видиш някъде такова писане, е ясно, че авторът в никакъв случай не е привърженик на статуквото, а точно обратното.
Интересно ми беше дали си имала предвид тези неща, когато си възприемала този начин на писане – или интуитивно ти е харесал. както е при повечето хора, които го използват в днешно време.
А и не е съвсем офтопик, защото това е пример как нарушаването на определени езикови норми – съзнателно и последователно – може спокойно да бъде и форма на изказ, а не е непременно признак за неграмотност. Стига нарушаващият да знае какво нарушава, разбира се. Никой не е казал, че правилата (най-общо казано) са свещена крава някаква. Важното е човек да ги знае, ПРЕДИ да реши да ги нарушава или оспорва.
Точно затова (да се върна съвсем на темата) – ако някой знае кога се използва пълен член, с удоволствие ще си говоря с него дали пълният член е нужен или не. Ако обаче не знае, губи ме като събеседник по въпроса. И мисля, че така трябва да бъде. Това се опитвах да кажа по-горе.
________________________________
@ Сандо: Прочетох “това-онова”-то в блога ти. Много точно си го написал, напълно споделям. Чак заговор не знам дали има, ама то понякога няма и нужда от заговор – когато мнозинството непрекъснато пикае в основите на крепостта, тя си се събаря самичка…
totenlicht posted: 10 Dec at 17:04
@Зелен Бетон, причините всъщност са много, но нито една от тях не е толкова задълбочена :) основно е, защото ми изглежда по-подредено така.
и да, прав си, за много хора аз съм полуграмотна, но пък аз това сама и без бой си признавам.
@Сандо, “..колко силно е желанието на профанската част от населението на многострадалната ни родина за окончателно опростяване на Словото и превръщането му в своего рода диалог от култовия сериал «Капитан Петко войвода», сиреч в низ от възклицания и ономатопеи.” от твоят пост ми напомни за жената от “Дванайсетте стола”, която имаше речник от 30 думи (като бяха само възклицания) и комуникираше съвсем успешно с всички (поне според нея де).
на теория опростяването е полезно, евентуално за чужденците, опитващи се да се разберат на роден език с българите (колкото и малко да са този тип индивиди). на практика се губят изключително много ценни нюанси, присъщи на езика принципно.
и ми е много странно, когато хора защитават опростяването с аргументи като “това не се прилага при говор”, защото явно не е толкова лесно да се направи разлика между написано изречение, предаващо информация и жесто-мимичната и интонационна съвкупност, която съставлява живия диалог.
Таня С posted: 24 Dec at 06:07
Ще си призная, че грамотността ми се види много основен критерий и да, съдя хората по него. Чувствайте се свободни да ми издадете контраприсъда: )
Въпреки това има грешки, които са по-приемливи от други (масово и във вестниците вече се пише “германското аташе”, а аташе си е съществително от мъжки род). Но пълният и непълен член не спадат към безумно трудните правила, моля ви. Някой горе написа, че бил нужен месец!?: ) Не приемам и аргументи от рода на “ненужно е”. Еми не, не е. Носи основна функция – дава да се разбере КОЙ върху КОГО/КАКВО извършва действието. Маловажно ли ви се струва?
В гръцкия дори собствените имена се скланят, за да става ясно кой кого; ) Ако ви изпиша “Иван обича Мария”, без да чуете смисловото ударение, откъде знаете дали има инверсия или не, т.е. кой кого обича?
Колкото до примерите с “Магьосника” и “Вълка” в заглавия на книги, то и там си има правило. Когато е прякор, артистичен/литературен псевдоним, винаги се използва непълният член. Пример – Владимир Димитров Майстора. При заглавия и в поезия са допустими изключения от нормата за благозвучие. Не съм ни учител, ни филолог, тия неща ги помня от училище още: )
За образователната система май всички се съгласихме. Еленко също има право – реално не знаем каква е грамотността, а и неграмотните шокират с незнание и оставят по-силно впечатление от правилно пишещите. За учителите – да, най-големите професионалисти са или в началното образование (хора, които обожават да работят с деца), или във висшето (хора, отдадени на своята област).