NiCodile

Получавам напоследък въпроси в посока – “къде изчезна”. Понякога са съвсем директни: “ти не умре ли бе”, друг път – по-деликатни “Чухме, че не си добре, така как го докарваш на телесна температура тия дни?”. Та да споделя: жив съм, даже нямам свински грип (вече или засега, в зависимост от посоката в която гледате времето) .

Така преминаваме към втория основен въпрос: “Защо (не) блогваш”. Тоя въпрос също идва под различни форми. Понякога, на бира, приятели намекват “хубаво е когато хората говорят глупости само офлайн, ето например ти откакто си заряза блога…”. Друг път пък, наопаки“Толкова ли не прави простотии Гоце, че да нямаш за какво да пишеш”. Другари и другарки, просто чаках – от много време чаках и предчувствах Гоце и Славчо да се съберат в едно патриотично движение, което ще засенчи всички други. Сега съм толкова развълнуван, че най-после истинските патриоти ще имат политическо представителство. Другите са маскари!

От друга страна, забелязвам, че живеем в страна, в която министър-председателя кротко и спокойно заявява, че е набил някого. И това прави впечатление само на Алексей Лазаров от Капитал. Другари, може и да не ни се ще, но ББ е видим и важен. И е нормално да очакваме от него поне, че ако бие хора, няма да се хвали с това. Ако разбира се, в тая страна все още смятаме боя за нецивилизован начин за разрешаване на спорове. От друга страна,  ББ е просто дългоочаквания Баща на Нацията, който с тежката си десница раздава справедливост. Когато се притесня от бъдещите гафове на министър-председателя, се сещам че италианците десетина пъти избират Берлускони и все още не са ги изгонили от ЕС. Страшно няма. Сега си представете предизборен дебат между Слави Трифонов и ББ. Представихте ли си го добре. Опипахте ли си джобовете за международния паспорт?

Накрая, с радост установвам, че Европейския Съюз също разочарова. Кротко, по западноевропейски, си избра лидери, които да могат да оставят Обама, Ху и Путин да решават световните проблеми без да им се пречкат някакви европейци. Ашколсун, Брюксел, така се прави – трайте си и всички опасности ще отминат. Няма нужда да се намесваме в неприятни неща. В крайна сметка, да налагаме европейската гледна точка – това е неевропейско. По-добре Русия и Китай да ни кажат що е демокрация. И Америка да постреля.

След тоя хаотичен пост, след завръщането на Нож и Виличка и след първия пост на Радио Марс от много време насам, декларирам: ето ме. Все  още обичам да говоря за неща, от които разбирам съвсем малко. И с малко повече късмет, тоя блог ще се върне към живота. Вероятно по-малко политически от преди. Моля оставете предложенията си в книгата за предложения и за идеи отдолу. И благодаря че наминахте.