NiCodile

Да не се излагаме пред чужденците е последния спасителен пояс на всеки български политик. В случая с импийчмънта на президента, дори толкова твърдо-мъжественият министър-председател успя да смени мнението си в рамките на десет минути. Не защото така бил искал, а заради отзвука в чужбина. Това е рязка промяна от обичайният стил на Борисов, когото чуваме да казва “построих детска градина”, “разширих околовръстното” и “дадох пари на нуждаещите се”.

Излишно е да споменавам, че нито в Брюксел, нито във Вашингтон  ще си разплетат чорапите, ако агент Гоце бъде уволнен. Всъщност доколкото чужбина се интересува от вътрешните ни работи, тя по-скоро би приветствала свалянето на архитекта на най-корумпираното правителство в Европа. Дразнещото в случая е, че още едно правителство  хем го удря на патриотарство, хем  се крие зад някакви митични външни фактори. А е добре да се помни, че – колкото и да имаме чувствтото че президента ни е назначен от Москва- той е назначен от избирателите.  И ако те (непряко) решат да го освободи от поста му- никакви отзвуци в чужбина не могат да имат значение. С повратливата си позиция, Бойко отново иска да се хареса на всички .Веднъж на мнозинството, което не иска Първанов да остане на поста си и втори път на малцинството, което вярва в мита за “национално-отговорния компромис”.*

А иначе – колкото и да искам да видя Гоцето в пенсия, историята с импийчмънта е нелепа. Както отбелязва Любослава Русева, президентът не е атакуван за нито една от сериозните си грешки. И всичко прилича на една многогласова махленска свада. Друго важно наблюдение на Л.Русева е, че какъвто и да е, Първанов в момента се явява единствената реална опозиция. Факт, върху който е добре да се замислят и в ДСБ и в СДС. Най-накрая, свалянето на  Първанов би дало още един  мъченически мит в ръцете му и може за пореден път да възроди БСП.

—-

*Това което десетките проповедници на национално-отговорния компромис от години пропускат да забележат, е че дори и такъв да беше възможен и необходим, той би се случил само между хора отговорни пред нацията, не (например) пред гроба на Туркменбаши.