NiCodile

На мен ми седи малко като изнудване. “Дадохме ли ти награда? Дадохме ти! Смей сега да не наложиш мир!”

Разбира се, че могат да се наринат двайсе кофи аргументация как това представлявало фактически “отрязване на пътищата” на Обама към някакъв вид неомилитаризъм. Демек – нежен, но твърд жест на “целия цивилизован свят” и т.н. и др. и пр.

Любителите (понечих да напиша “люПителите”, което пак би било вярно) на конспиративни теории могат даже да съзрат дългата ръка на Ахмадинеджад, Хамас и прочее от сорта (пък защо не и Русия), които дават мило и драго да виждат надписа USArmy само по CNN, а не под носа си.

Но е факт, че от цялата работа остава най-вече един аромат на слугинаж. И то, което е най-гадното – НЕПОИСКАН слугинаж.

Кофтито е, че Нобеловият комитет не е балканска медийка, собственост на индивиди от типа на Ирен Кръстева, а институция с граден дълги години световен престиж; още по-трудно е граден престижът на наградите за мир – те са добавени допълнително, и то, ако не се лъжа, след ожесточен дебат дали е нужна такава награда.

Според мен първите, които БИ СЛЕДВАЛО да надигнат глас, са досегашните лауреати на същата Нобелова награда. Защото урбулешкото присъединяване на Обама към отбора им отнема от блясъка на техните Нобели. И от авторитета им като публични личности също. Барем някой да си отвори устата да изхъмка нещо – от кумова срама, дето се вика…

Айде да видим дали.

Наградата му дойде тъкмо в момент, в който Обама каза, че “Ако не кажеш, никой няма да те пита” по повод сексуалната ориентация на американските войници, което на недипломатичен език означава, че
приемаме пушечно месо всякакво. Борба за Мир е това, не е шега работа.

За 500 км – вярно за нобеловите награди. С изключение на тази за мир, която се решава в Норвегия.
http://en.wikipedia.org/wiki/Nobel_peace

Който много пищи за братство и любов между народите го пращам при талибаните, да видим как ще го постигне с лигавене. Добрият човек не е добър, защото никога на никого нищо не прави, а защото не позволява никой да прави нищо на неговите хора.

Както видяхме не я отказа. И без значение как “облече” приемането – фактът е, че я получи. Но Нобеловите награди принципрно са политически, в смисъл на политически конюнктурни и това важи и за останалите нобелисти, не само за мирния. Поне тези за литература са точно такива и това не е от сега. Така че по-важният проблем според мен е докога тези награди ще имат този статут, който имат…И т.н.:)

Харесвам Обама, точно заради това негово харизматично излъчване.
Все пак САЩ е световен лидер все още. Очаква се много от президента на тази държава. Наистина е цивилизовано да се установят дипломатични контакти с останалите държави в света. Вярвам, че ще има смисъл в награждаването му.

Pf, и аз, макар и на моменти с известни усилия, харесвам Обама. Според мен наградата не е дадена за лична или друга облага, а по-скоро като елемент на добро пожелание. Та въпросът е доколко най-високата награда може да се ползва като морков. Според мен е добре човек да си я заслужи съвсем преди да я получи. И не бих се изненадал ако Обама в следващите години постигне много. Просто е рано.

Надини – Самият Обама прави възможното да се разграничи от цвета на кожата си. И правилно – задачите му са прекалено важни за да си губи време в приказки за раса.

Като се зачетох в историята на учредяването на Нобеловата награда за мир, бях изненадана, че шведът Нобел е спечелил милионите си от създаването на динамита. Той много е съжалявал към края на живота си за убитите с неговото откритие хора и така на 92 г. написва завещанието си. Наградата за мир всъщност се връчва в Норвегия, която до 1905 е била подвластна на шведския крал. Кандидатите се избират измежду 200 номинации ежегодно. А архивите се отварят чак след като изминат 50 години. Така че след 50 години, живот и здраве, ще може да погледнем в архивите от 2009 г. ;-
За всички чернокожи американци Обама е символ на свободата, за която се е борил и загина пасторът Мартин Лутер Кинг.