NiCodile

Няколко снимки от този вечнопроменящ се град.
Както петоъгълния осмо…паметник олицетворява зрелия социализъм, изкормените улични телефони ни напомнят за деветдесетте, за автентичната чалга, за маратонките Адибас и за шенгенските визи. Трябва поне един такъв телефон да оставят да стърчи някъде из града. За спомен.

Като говорим за деветдесетте, чейндж бюрата все още се радват на голяма популярност. Пред това на снимката имаше опашка от двайсетина души. Въпреки годините борд, хората все още си пазят парите в евро и долари. А и гурбетчиите пращат предимно  кеш.  Може би имаме повече доверие на шофьора на автобуса, отколкото на банките. Или просто в малките квартални менувачници има някакъв чар-чувството че до края на транзакцията не е ясно дали еврото е 1,95 или 1,195.

Ако се чудите, защо вече няма медицински сестри в България- ето така изглежда сградата на Медицинския университет.

От друга страна, Район Триадица май е първият в който слагат предупредителни табели по опасните сгради. Щеше да е добре опасният район да е ограден, но все пак началото е добро.

Не бях виждал да се ремонтират тротоари през живота си. Много се трогнах. Има някакъв особен кеф в това да не се залееш с литър кал защото си настъпил грешната плочка.

Въпреки, че уж София не била дестинация, на някои от по-важните места в града се появяват упътвания и разяснения на английски. Щеше да е добре първо да се латинизират имената уличните табели, но какво пък- да речем че от църква до църква туристите стигат с помощта на любезните и всеотдайни столични таксиметърджии.

Голяма радост е удълженото метро. Наистина променя живота и е сравнително на често.

Трогателна подредбата на номерата на автобусите на светещата табела: 204,604,76,72. Дали е напълно случайна или следва някаква сложна градска логика? Фибоначи загадъчно се върти в гроба.

Като си говорим за числа, ако едно палто струва 200 лева. Колко ще струва същото палто след намаление от минус 50 процента?

Многофункционална велоалея. Или може би шофьорът си е мислил, че след като колата му е със същия цвят, няма да се забелязва много-много.

София като Сан Франциско. Ако повече сгради се боядисат в шарено-абсурдни цветове, комплексите ще станат далеч по-приятни на външен вид.

Истинската немска ликра на Опал няма нужда от друга реклама. Снимката е от Младост.

Прекрасни испански вина (на витрината) можете да си купите на Патриарха, близо до ъгъла с Витошка.

А Китайски стоки – единствено край гарата. Впрочем този магазин наистина заслужава доверие- може би единствения в града, където не лъжат, че стоката им е българска. А и кой каза, че перуките не са вече на мода?

Как да не го обичаш тоя град.