за мене евфемизмите в която и да било сфера е се едно.. ами да идеш до кенефа по голяма нужда и да не си пуснеш водата, а да пуснеш капака. или да не се изкъпеш, а да се дезодорираш. или да ти направят свирка, ама с презерватив.

циганите, например, са напълно свободни да се псуват на “циганин”. много са докачливи обаче, ако някой бял ги нарече така. същото е и с негрите.

оня ден един сакат човек в инвалидна колчка, който влезе в магазина, се обиди, щото продавачката се обърна към опашката и каза:
- айде, ако обичате, да се мръднете и да пуснете сакатия отпред, става ли?

баси пича, се едно не знае, че е сакат. тоя според мене не само беше сакат, ами и малоумен.

да, има хора, които търгуват с хорската простотия. на първо място поставям другаря дУган и компания, но и комунистите не са по-назад, за жалост. тяхното време отминава – приличат ми нещо като циганите, които събират някви неща от кофите за смет.

лошото е, че и нашето отредено време година след година отминава..

Питах италиански математик за възможностите за пост-док в неговия университети. Той каза “Разбира се, много бих се радвал да ти предложа работа. Но тук ако не си братовчед на декана, няма как да получиш работа”. Същото е и в България. В тоя ред на мисли: в Америка дискриминацията на основа произход е ефективно забранена. Даже са си измислили и “позитивна дискриминация”, която обикновено гледам с недоверие, но ще призная, че вероятно има известна полза от нея. В Италия, в България, в Португалия и Гърция има невидими стени.

Сега, за познатите ти които не искат да живеят извън Берлин- вероятно в Америка наистина е по-леко да си чужденец. Но не навсякъде. Ако говориш с какъвто и да е акцент (дори native, но различен), по един начин те гледат в Бостън, по друг- в малките градчета в Колорадо. Това не е чак толкова до Америка срещу Европа, колкото малък срещу космополитен град. Но да, в Америка вероятно е по-лесно.

Много интересен паралел между мръсните думи “българин” и “негър”. И подозирам, че някой ще се изкаже по този повод. Ще каже, че всъщност този паралел показва, че няма нужда от самоцензуриране на дискриминиращите термини, защото както ако някой ни нарече “българин”, дори и влагайки омраза и подигравка в това, промяната не думата не би променила факта, че сме българи, така и ние не би трябвало да променяме употребата на думата “негър”. Cамата дума просто описва една истина, която не би се повлияла от нейната замяна. В края на краищата по-добре е да покажем, че “българин” означава нещо достойно и хубаво, вместо да я заменяме, нали?

Да, но не е същото. Защото макар за определен контекст (примерно Италия) думата “българин” може да е псувня, в друг (България) тя е неутрален дескриптив. И българите в Италия участват и в двата контекста. За тях не може и да става дума за подмяна на думата, защото те наистина определят и мислят себе си като българи. За тях терминът не е обиден. Докато за негрите не е така. Това не е тяхна избрана дума за самоопределяне. Те не участват в контекст, в който думата е неутрална и дескриптивна. Те не мислят себе си като “негри” – в смисъла, в който се употребява тази дума. За пример, помислете си доколко един “бял” мисли себе си като бял. Нима в една статия това би била отбелязвана характеристика? Дали това е идентичността, с която се представя? Дали мисли себе си в този термин? Не. Ако е в САЩ, той ще се смята за all-American или в краен случай първото изникнало в ума му ще е като ирландо-американец, итало-американец и подобни. Не и за бял. Докато терминът “негър” закрепостява човека до цвета на кожата му.

Думата “българин” като мръсна има интересна и дълга история. Ако знаете английски, сигуърно ви е попадала думата “bugger” Днес в английския тя означава “нещастник”, “човечец”, понякога и “педерас”. Думата идва от средновековен френски. http://en.wikipedia.org/wiki/Bugger Богомилите, виждате ли, които са били едновремешните български имигранти в Западна Европа (или техни сподвижници на място) заради българския си произход минавали с много лоша слава. Еретици, какво да ги правиш, които са били мразени от всички и дискриминирани от всички заради различната си идентичност. И каква по-добра и ефикасна обида от “педерас” – все пак средновековието не е било по-различно от сега. Така терминът “българин” в старофренски е започнал да се конотира като “педерас”. И да си означава педерас. Наречи някой “българин” и не го обиждай повече. Иди обяснявай после на старофранцузите, че “българин” е всъщност древно, достойно и хубаво понятие. То е било вече обречено да е обида.

И макар да бъдеш българин в Италия все още не е толкова ужасно колкото да бъдеш румънец, Никола, не си мисли, че ако ти не си бил дискриминиран в Европа то е обективно наблюдаемо състояние. Ти си бил в Европа като посетител, не и човек, който очаква чрез битието си нещо повече от това. Но мои приятели, които са се опитвали да правят в Италия същото, което аз в САЩ, горчиво са се оплаквали от невидими тавани и прагове, на лична и професионална основа. Хайде, да речем че аз съм учила тук, така че може да се каже съм влязла в системата. Но и те са учили там и въпреки това пред тях няма същите възможности като останалите.

Пък наскоро един италианец ми обясняваше, когато дискутирахме темата за дискриминиацията, как това не е вярно. Аз казвах защо животът в Италия не ме привлича повече от една ваканция. А той ме убеждаваше, че не съм права. Е, вярно, ако започна да си търся работа в началото ше трябва да започна нещо под квалификацията ми. Но после като ме оценят, нещата ще се променят.

При което си помислих, Хелоу! За какъв ми е да прося работа под квалификацията ми? За да ме оценяват някога си? Когато тук в САЩ никога не са ме третирали различно от останалите американци и дори съм била привилегирована заради международния ми опит? Не, мерси… Напомня ми за един приятел, който е чужденец в Берлин и не смеят да се преместят в по-малък град в околностите, защото там чужденците са гледани по-различно.

Не съм живяла в Европа по-продължително време, но и без това оценявам големите привилегии на американската политическа коректност.