NiCodile

пак си прав, дееба…

Малка добавка/поправка – Доган всъщност не манипулира. Той действа силово и праволинейно – имаше опити за създаване на алтернативи на ДПС, но потънаха вдън земя. Доган държи целия контрол и реже глави – той е мафия, дори не смята държавата си за родна, след като Емел Етем от името на всички нас заяви на посещение в Турция, че България подкрепя с две ръце членството й в ЕС, единствени ние от всички членки се излагаме с тази подкрепа.

Трябва повече да се говори по тази тема. Интересно ми е доколко добре образованите български турци подкрепят Доган и защо го правят? Дали вярват, че той защитава интересите им, или вярват че ако него го няма в управлението и ще започне едва ли не нов възродителен процес? Може би проблемът е, че повечето български турци не са чак толкова добре образовани и се занимават с нископлатена работа.

Но искам да коригирам автора – не знам за болници и училища, но в Кърджалийско пътищата са нови и добре поддържани, има наляти пари в парковете и градинките. Как се печелят търгове за тия пари предполагам е отделна тема.

Разходете се до селата около Сатовча, за да видите за какви пътища става въпрос – минно поле. Там хората гласуват за ДПС от страх (да не си изгубят работата, например, а и не само това), поне така са ми казвали познати.

Печално е, че 20-годишнината от “Голямата екскурзия” ще мине като предизборно мероприятие. Доган, очаквано, ще обработва електората с “ако не бяхме ние (ДПС), още щяхте да сте с български имена, че и по-лошо”, Сидеров ще насъсква ненормалните си последователи с цитати от Доган (като скачени съдове са тези двамата), а обществото ще си замълчи, дали конфузно, дали безразлично. И никой няма да разкаже на 15-20-годишните си вече деца, какво точно се е случило тогава, какво е правил той лично през 1989, страх ли го е било, срам ли го е било, сега срам ли го е – все неща, които няма да ги напишат в книгите и които ще избледнеят заедно с нас…

По логиката на demokrat (точка N°1 от манифеста му) и аз не би трябвало да се считам за българин щом живея в чужбина. Силви Вартан пък през по-голямата част от живота си е живяла във Франция, баща й е арменец, майка й е австрийка… А тя самата се счита за българка :-))) Никога не съм чувал френски националист (та дори и Жан-Мари Льо Пен) да се възмущава от това.

Наскоро четох интересна статия на тази тема(сори за спаменето) http://ide.li/article3479.html
Преди три седмици ходих до Кърджали и видях как стоят нещата там – беден край с адски любезни хора (с изключение на някои сервитьорки). Турскоезичното население говори чудесен български и е доста по-дружелюбно от… софиянците например :-))) От София до Кърджали (около 250км) се пътува 4 часа с автобус (влак няма)… За сравнение от Париж до Марсилия (900км) се пътува 3 часа с влак.
В Кърджали човек наистина се чувства откъснат от света и мисля, че това им изнася и на атакистите, и на депесарите.

> Да си срещу Доган не значи да си срещу турците. Точно наопаки.

Абсолютно си прав – а заключението ти е точно в десятката. Само дето трябва колкото може повече хора да си размърдат дълбоко заспалите сиви клетчици и да го проумеят.

Апропо, не знам дали някой от вас не се е питал: де ги българските турци в Нет-а, бе? Защо не се показва поне по някой, поне отвреме-навреме? То че Доган едва ли ги насърчава да четат блогове, е повече от ясно. Но турският етнос в България съвсем не са само опърпаните хорица от селата в Делиормана. Къде ги тия, достатъчно образованите, с които човек би могъл да дискутира, да обменя мнения и информация?

Честно казано, иска ми се да са тук. За да се успокоя, че “български турци” не значи “стадото на Доган”. Или пък ако значи, да ми обяснят, от тяхна гледна точка, как аджеба се стигна до това положение? Как може една общност толкова да се е капсулирала в себе си – и то в европейска (все пак) държава, в началото на 21 век? Може би аз нещо не разбирам, или мисля твърде едностранчиво, знам ли?

P.S. тия дни в някакъв блог ми се мярна една от многобройните анкетки “За кого ще гласувате”. Срещу ДПС си стоеше 0 % – а бая хора бяха гласували вече. Та пак си помислих, че ги няма никакви в Нет-а – ама съвсем. Не е нормално това.

Е ето ви и причините една българка да стане член на ДПС – в нейния блог. Приятно четене.

“Срещу Доган, но не и срещу турците” е отдавна изтъркана и то празна мантра, оправдание за гузни полит-коректни либерални съвести.
Защо мисля така – защото конструкцията има едно основно слабо звено, а именно – по една или друга причина, поне за момента, турците харесват Доган и си го избират. Не може да си срещу него и да не си срещу избора и волята на турците – т.е. срещу част от тях.
Не може изведнъж да кажеш – аз съм срещу Доган, но се правя, че не виждам всички, които са за(д) него.

Затова, колкото и да ми е неприятен и той, и цялото му мафиотско движение, аз казвам друго – не съм срещу турците, дори не съм и срещу Доган – тяхно право е да си го избират, а ако трябва да съм срещу нещо, съм твърдо СРЕЩУ БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ТЪРГУВАТ С ДОГАН.
Защото без тях Доган нямаше да е това, което е – падишахът без рая и еничари не бива.

Какво щеше да е Доган без БСП, без Симьончо, без продажните магистрати, чиновници, ченгета и прочие арийскославянска православна сволоч?!
Какво щеше да е Доган без 3-5-8 – една малка партия със силно регионално влияние, но не и сегашната лернейска хидра, впила се в цялата ни икономика.

Ако имаше закон, нямаше да има Доган, но не само Доган има интерес да няма закон, затова го и няма.
Тъжно, просто и логично.
Доган просто обира джакпота, но правилата на лотарията ги определят други – тях трябва да катурнем някакси.

За да няма съмнение, че съм туркиня, ще напиша и нещо на турски (лекотата, с която изучавам чужди езици благодарение на допълнителния ми майчин, няма да рекламирам!): Ben Bulgaristan’da dogumlu ve orada yasayan bir Тurk kadiniyim. Kendimle gurur duyuyorum!(Аз съм жена туркиня, родена и живееща в България. Гордея се със себе си!) С чиста съвест вече може да ми изтривате коментарите – доказах донякъде самоличността си. А защо да не се видим в съда за причиняване на обида и морални щети? Пък може и на бойното поле, знам ли къде предпочитате. По мирен начин ме съмнява да контактуваме. Но дано се лъжа, имам още малко надежда. Близкото бъдеще ще покаже. Все още наивно вярвам, че доброто доминира в човешкия дух!
На турски “България” е “Bulgaristan” – защо се злоупотребява масово и с този елементарен превод?! Все едно турците да злословят срещу нас – българските граждани, като да поискат да произнасяме на турски тяхната държава Турция – “ТЮРКИЙЕ” (Turkiye). Иначе да го сметнат за етническа провокация?! До къде е стигнала само в пропадането си нацията ни като цяло!

Г-жо Доганова-
нямам никакво намерение да ви оплювам. Нито ви познавам, нито сте се подписала със собственото си име, нито имам нещо против вас. С някои от нещата които сте написала горе съм съгласен. Основната тема на текста беше че Набийте си в ограничените мозъци, че и при нас, както и при вас, има и умни, и прости хора – образования си е образован, начетения начетен – какво общо има тук етноса. Това се опитвам да кажа и аз, но явно не сте ме разбрала.

Пускам първият ви коментар по-долу. Искам да ми кажете КАКВО ОБЩО ИМА С МОЯ ТЕКСТ. Не виждам абсолютно никаква връзка. Обяснете.

Колеги,
ето затова говориха на семинара, че именно в този невербален и неконторлируем формат наречен интернет форум кой знае, кой не знае всеки пише каквото му падне и после други чувствайки се засегнати и длъжни да отговорят, си губят от ценното време за да се занимават с малоумници, само и само за да докажат нещо, което всеки един съвременен, средно интелигентен и разумен човек знае и осъзнава. Някакъв, който очевидно е бил много слаб ученик по история, решавайки да избива комплекси пише тук небивалици и вие колеги се опитвате да го убедите без да осъзнавате, че той въобще не е в час и опита за дискусия с него би бил толкова успешен, колкото опита на магаре да подкара колело. Същия говори за позорно обесване без въобще да се позововава на тогавашната конюнктура на балканите и да се замисля, че това обесване е толкова позорно, колкото може да се нарече позорно и избиването на хиляди славяни от прабългарите при войните за установяване на надмощие на Балканите. Същият съвсем съзнателно избягва да спомене и как точно бива заловен Левски и кой го е предал в ръцете на управляващите, срам ли го е, що ли ??? Същият говори за идеите на Левски и затова, за което се е борил той, а после казва, че за 20 години не е разбрал за какво се бори “Ахметчо”. Колеги, според вас човек, който не знае, че идеала на Левски е бил “СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА… Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всякакво отношение…” и в същото време човек, който няма доблестта да признае заслугата за осъществяване в днешно време на тази свята цел, заслужава ли въобще вашето внимание ??? (Забележете само, че въпросния псевдопатриот умишлено си спестява втората част на цитата на Левски. Този идеал е и наш идеал и затова всички ние ценим Левски и отдаваме заслужено почит пред него.) Нека да дискутираме с хора, които имат някакъв background и достатъчно разум за да осмислят това, което пишат и това, което биха прочели. В противен случай времето, което ви е необходимо за да се извисите ще бъде пропиляно в опити за убеждаване на закърнели мозъци. Защото те наистина са толкова закърнели, че дори не осъзнават как две последователни изречения, които са написали си противоречат явно : ” за върховете в Родопите на които се издигат минарета, за многобройните села та дори и малки градове в които се говори само на турски” след което следва изречението : ” истински свободен е този народ, който свободно може да изразява своето мнение” !!!
Боже опази България от такива завистливи и нереализирани малоумници, умеещи да обичат единствено и само себе си.

уважаема Доганова,
колкото и да ми се искаше, някак не мога да подмина коментара Ви, без и аз да го изкоментирам, макар и да виждам, че вече доста въпроси са Ви отправени.
с Вашето пространно писание, Вие категорично разграничавате себе си от българите по етнос, които са с “ограничени мозъци” и “нестабилно самочувствие”. в такъв случай защо живеете в България и сте принудена да търпите това ужасно според вас (а вероятно и несправедливо, хошло, грешно и т.н.) отношение, вместо, за да сте в мир със себе си и заобикалящата Ви среда, не смените местоживеенето си?

изключително ми е интересно, тъй като споменахте патриотизма си, какъв точно патриот сте и какво означава тази дума за една българска туркиня? моля Ви, не ме разбирайте грешно, задавам този въпрос не с цел да Ви обидя, а да разбера Вашата (личната Ви и на хората, от чието име говорите) позиция по този въпрос. Вие сте българскипатриот? турски патриот? какъв?

по отношение на идеята Ви, че “За Вас никога няма да се намерят достойни сред нас.” осмелявам се да оспоря това твърдение единствено и само базираща се на личния си опит – прекарах три години и половина с български турчин. обичах го ужасно много и едва ли някога ще престана както да го виждам, така и да го ценя. като човек, не като представител на етнос. и нямах никакви оплаквания от положението му на “рязан”. доколко последното е полезно или вредно не съм компетентна да кажа, а бих Ви повярвала, че предпазва от зарази, само ако получа достоверни факти. дотогава ще продължавам да нямам желание да дискриминирам мъжете, които срещамвъз основа на това липсва ли им определена кожа или не.

също така не разбирам язвителността на коментарите Ви, най-вече частта с (влошеното) здраве. един нормален, културен и съвременен човек, който има високото мнение за себе си, което имате Вие би трябвало да е доста над плоските обиди и грозни пожелания.

а във връзка с чуждите езици – владея говоримо сръбски, турски и унгарски (макар и послдния да ми коства доста усилия). допреди няколко години, когато все още практикувах езика, говорех и немски. (английският не бих си правила труда да го включвам, защото е очевидно, че вече е задължителен.) и това без майчиният ми език да е различен от българския.

и последно – Вие подавате ръка в стремежа си да ни излекувате от какво?

@Nicodile, съжалявам, ако сметнеш ужасно дългият ми коментар за спам – чувствай се свободен да триеш което и да е мое писание без притеснение, че ще се оплаквам от дискриминация и потъпкване на права, особено ако след изтриването следва обяснителен коментар. :*

edit имаш, аз нямам :))

Здравейте на всички!
Здрасти nicodile. Моето име е Серкан. Български турчин съм. Попаднах на сайта ти за първи път тази седмица покрай един материал на Ели, който публикува Златко в Либерален преглед. Тази вечер отново попаднах на сайта ти от друг линк на уважаван от мен човек – Даниела Горчева, която е цитирала твоя текст на блога си.
Повече за мен и какво аз мисля по повечето от въпросите, които се обсъждат в България може да намерите на следните 2 линка, давам ги за да не повтарям едни и същи, вече описвани и дъвкани до оттегчение неща:
http://www.de-zorata.de/forum/index.php
http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,907.0.html

Пиша в този форум с моето име, може да потърсите всички мои коментари и да проследите, какво пише едно от ония “изкопаеми”, които търси Зелен бетон.

nicodile, прочетох текста ти, като цялостна теза точно звучи, обаче нещо си изпуснал ми се струва, а знам много добре, че и 100 години да го обсъждаме какво е то, трудно ще се разберем реално откъде иде нерабирането.
Все пак ще изброя няколко от факторите, които са причината да има толкова голямо недоверие между българския и турския етнос, което се използва до ден днешен от един, втори, трети,… политически престъпник и национален предател. Резултата – 2 милиона българи навън и едва ли ще се върнат някога обратно.

Първо – 20 години от как се случи това с българските турци, ние правосъдие не сме видели. Осъдени за тази “добрина” има ли?
Не, няма.
Не може и да очакваме да има, когато мнозинството в България явно или не споделя подобни мисли като да речем първия коментатор под тази тема – Петър Гаврилов.
Какви престъпления е извършила Турция спрямо българите? Откакто я има републиката на Ататюрк, наречена Турция, България е имала в нейно лице добронамерен съсед, въздържам се да кажа приятел.

Друго “окуражително” мнение за “българо-турската” дружба – на neuromantic. Срамуващия се, че някой в България подкрепя членството на Турция в ЕС.
Уважаеми, може ли вие, който ви четох през седмицата точно тук на този блог и който така парадирахте в мненията си, че сте човек с големи интелектуални способности да гледате така “ниско в земята”?!!
Вие имате ли някакви познания за съвременна Турция? Познавате ли ЕС и как се става член в него?

Тъй,няма повече да си губя времето по тази тема – “Турция-лоша”, “турците малограмотни овце”, “Турция няма място в ЕС”, времето ще промие очите на мнозина от стереотипи и исторически догми. За другите няма шанс.

Ето един кратък обзор на последните 2 декади:

20 години демокрация и в България хората не вярват на никого. Не само на Доган. Не вярват на никого и не знаят за кого да гласуват убедено, че ще има последователност, европейска интеграция, морал, отговорност.
Все магьосници, все каубои, друго не носи надежда на народа.

20 години и политическия елит се е слял плътно с мафиотски и икономически групировки, които упорито дърпат България на изток, не на запад. Съмнявам се обаче, че там ще намерим повече щастие от това, което до сега получихме.

20 години, в които много мълчахме, бяхме срамно страхливи, не усетихме как един след друг “дойдоха”, “излъгаха ни” и после ни захвърлиха като използвана кърпичка. Разбягахме се кой където може и сега си пишем по теми като тази, вместо да дърпаме напред освен семействата си и България.

Икономически България е разпродадена. Разпродадена на хора, които от самото начало произлязоха не от къде да е, а точно от голямото добрутро на БКП/ДС под егидата на нашия добър руски брат от изток. Доган не знам какво е правил и кой го е пласирал в политиката, не знам какво е вършел в началото, но последните години се видя съвсем ясно, че е марионетка на конци. На същите тези хора, които държат икономическите лостове в България и нямат реална изгода от нейното членство в ЕС, освен за свое и единствено свое лично облагодетелстване. Е, така не ства по света, ама явно у наше село може и така да стават нещата в 21 век, пълноправен член на Европа.

nicodile, Доган е генератор на корупция, защото на голяма част от българския псевдоелит много им се услажда да вземат наготово, без да си размърдат задниците и да се потрудят. Бедноста + мързела, който с голямо удоволствие взехме от комунистическите години + манталитета на аутсайдери, които нямат друг шанс да спечелят освен по този начин. Всички вземат, що и аз да не взема. Това е убийствено мислене – това е зараза.
Доган кой го направи толкова важна фигура?
И толкова ли е важна всъщност или е едно добро оправдание, което хем не мълчи хем не е от 88-те%, които видиш ли и те се оказаха малко?
ДПС е етническа партия, ок. Приемам тази теза.
Обаче момент, някой погледна ли листите за новите кандидати за евродепутати на повечето партии? Де са турците???
Нали уж другите са етнически, а пък повечето един застрелян турчин не са могли да включат към листите си. Само синята коалиция и то наистина символично и за цвят. Брях мама му, брях, голЕм напредък.
Турците се дърпат, не искат да се интегрират. Мда, верно е, верно защото в България много се мешат понятията асимилация с интеграция… после идва недоверието от излъганите надежди и така, живота се изтъркулва.
Българските турци nicodile не участват във властта с ДПС.
Това е все едно да кажеш, че българите участват във властта с БСП или НДСВ.
Това са някакви посткомунистически мимикрии на балканска политика с източни имперски мотиви.
Нека не се залъгваме, защото иначе става губене на време.
Участие в политиката българското общество няма – затова и огромното разочарование. Участват нашите представители, които там единствено се оказа, че защитават свои и на свои икономически групи интереси.
Обществото е смачкано от много и един след друг.

Аз едно нещо искам да питам на свой ред.
Защо българското общество се оказа толкова по-слабо от много други общества от Източна Европа?
Та нали ние бяхме онези “най-красиви и най-добри”.

Ще се радвам някой ден да дискутирате този въпрос, може и след изборите, където да свържем и разнищим всичко що се случи и случва в България, разсъждавайки дали този пример, който даде мнозинството на малцинството за своята собствена страхливост и слабост не доведе до това, което сега се превърна в нашия собствен кансер. Собствен, защото българите и българските малцинства са завинаги свързани в едно нещо, което аз определям като българско гражданско общество с диагноза “Тежко болно”.

Доганова, ако ми позволи два въпроса.
Съвсем сериозно я питам, понеже не съм много паметлив и бързо забравям неща дето мнозина не биха забравили никога.

Какво реално донесе и какво отне ДПС на българското общество (в частност на българските турци) след близо 2 десетилетия?
Критиката винаги върви със самокритика за да звучи и по-убедително тезата, не мислиш ли?

Така… Виждам, че елиминирате всеки, който Ви се стори неудобен. Изтрили сте също и мнение на мой приятел – Еди (и той е възмутен): тук пък какво обидно намерихте?! Той само Ви помоли да възстановите написаното от мен за повече обективност. Но и това потъна в небитието. После, защо за нас сте с ограничени мозъци и нестабилно самочувствие, съдейки от доминиращите коментари, мнения, че и поведение. Еми не става ли ясно защо? Дайте да не се трием, да поставим открито картите на масата, пък тогава да говорим по същество. Ако трябва и до съда отнеси претенциите си, Никодил, но ги разкрий тука все пак. Да бъдем честни! За т.нар обидни квалификации – кой-кого аджаба трябва да осъди? Това да ме упреквате в обиди, без да се позовавате на конкретика, не е ли само по себе си обидно? Не е ли клевета? Как да реагирам, освен да ми се прииска наистина да го направя! „Каквото повикало, такова се обадило!” Останалите обиди във форума няма ли да изтриете? Или не това е целта? Коментара, който сте се осмелили да пуснете, не е мой, а на Тимур – аз вече го отбелязах и посочих къде да се търси – нищо ново! Връзката с темата е голяма, и с мнения на участници във форума, както и вече сте забелязали, затова и сте го изтрили първия път. Питаше се къде са тези турци, които не влизали в блогове, не можели да пишат едва ли не. Тимур отговорил много добре непряко на въпроса Ви къде трябва да бъдат точно тези турци. Еми и аз дадох отговор. Отворих и приказката за Вуте… Мотото ли не Ви хареса: „Убий глупака с мълчание”? Излизайки от стила си, верен на последното, направих грешка да се включа, за да Ви накарам да прогледнете, но нямало смисъл. Вижте, мислете каквото си искате. Свободни сте, и Вие си носите отговорностta за последствията. Това единство, за което е говорел Крум, не може да се реализира в България. За изваждането на призрака на възродителния процес от Бойко Б. и поставянето на темата на дневен ред отново, пак ли Доган е виновен?… За обръчите от фирми – осветляването на проблема, пак той? Че кой друг?! Кой, ако не той, ще ни защити достойно честта, с дипломатични, а не с военни средства? Пожелавайте си мир, не разпалване на етническо напрежение и второ Косово! Никой няма сметка от това! Темата за Доган и ДПС е мн. дълга за мен и с удоволствие бих „говорила” по нея, но дали ще се уважи трудът ми? И дали ще бъда разбрана? Проблем е, че има предразсъдъци, незачитане на различните! Не е ли по-добре, се питам, да изпия една студена вода, или някоя биричка (щофьорска  ), вместо да си губя времето с обяснения, които даже не съм сигурна колко бихте схванали. Дори в уж неутралния тон – оценявам го! -на Зелен Бетон има внушение за „настръхване и емоционалност”, които било добре да оставя, за да си поприказваме. Акцент върху пола? Тази невротичка аз ли съм?  Да си емоционален е нормална човешка реакция – не е срамно, и аз предпочитам винаги човек срещу себе си, а не някой сухар! Не отрицателно нахъсан и бъкащ от безпричинни негативни емоции човек! Ако има за какво да съм ядосана, аз се мотивирам, т.е. посочвам, цитирам, за да съм по-убедителна, а и защото така трябва! А да говориш без реално позоваване, е насаждане на омраза и злепоставяне! Обидила съм – с кое точно?! Бил корумпиран Доган, бил това-онова – ами хайде направете нещо срещу това – дайте къде, кога, как; ангажирайте следствие, прокуратура. И ако се докаже, аз съм за свалянето му! Но какво знаете Вие за него… Лично аз преминах през различни страсти: от симпатии до разочарования от други партии (в най-ранната си гласоподавателска възраст), като вид бунтар в началото, за да не вървя непременно с ДПС – за да не е етнически вота… (Глупаво, едностранно, ограничено.) Дълга история… Но накрая преоткрих ДПС (българин-псевдопатриот ме тласна) – и патриотизма си съм обяснила какъв точно е – вижте колко хора остават в недоумение заради ненужното изтриване на коментарите ми. И… тогава потънах в Устава, Програмата, почнах да ходя на събирания, на срещи, видях отблизо Доган, приближените му. Оцених високо близостта му до избирателите, респекта му към електората. Вие вниквали ли сте някога в словото му? Самият замисъл на форума даже се базира на отрицанието – съмнявам се, че знаете реално с какво се занимава ДПС и неговият лидер. Подценявате много и членската му маса! За Ваша сметка е. Най-лесно е да се опетни някой! Хубаво, ще го махнем – дори и това бях обяснила (малко по-грубичко): защо и аз искам да си отиде от властта! Там, където ми се искаше съвсем естествено да псувам, оставих многоточие, а в скоби написах „с извинение”! Какъв двоен стандарт има само! А тези тук стоят небутнати:
•
• Петър Гаврилов posted: 20 May at 07:30
Като повечето българи, смятам “възродителния процес” за потресаващо престъпление. – чак толкова потресаващо не е, не повече от престъпленията на Турция срещу българите.
•
Longanlon posted: 20 May at 08:06
пак си прав, дееба…
……………….
Как става тоз номер ли – много лесно! Улях се да обяснявам как.

Наистина ми писна постоянно той – Доган, да опира пешкира, само защото е от различен етнос. Т. напр. някъде тук (или в препратки от тук) прочетох, че много му се възхищавали в началото, и даже искали да бил българин! Ето за това Ви говоря – какво щеше да е различно тогава ли: ами възприятието на предубедените мозъци, естествено. Духът на Америка скоро няма да ни посети! Американската мечта трудно ще я сбъднем тук. От коментарите ми много ли Ви заболя? Ако това да се наричам туркиня (или всякаква, каквато се чувствам – мюсюлманка, БГ-гражданка… и да говоря на… китайски, монголски, или пък унгарски) е обидно за някой, различен от мен – то той няма място в европейска държава!!! Разберете го. Да, просто доказах, че Доган е прав. Имаше връзка с темата, но… къде е тая доблест да се признае, да се приведат доказателствата, не само за подкрепа на написаното от мен, но и за евентуално опровергаване моята теза?! Не стартирахме по равно, играта не е равностойна. „Нито сте се подписала със собственото си име” – какво ще промени това?? Аз и снимка мога да Ви пратя, стига да знам, че на закърнелите схващания ще се сложи край. Но от това да има ефект – много ме съмнява…
Колко отбранително ми е отговорила и последната г-жа: „@Nicodile, съжалявам, ако сметнеш ужасно дългият ми коментар за спам – чувствай се свободен да триеш което и да е мое писание без притеснение, че ще се оплаквам от дискриминация и потъпкване на права, особено ако след изтриването следва обяснителен коментар.” Дайте изобщо да не си правим труда да пишем! Докато хапливо ме иронизира г-жата (защо ли не е останала с оня г-н?), не осъзнава, че става смешна:
А къде е моят коментар, умнице, на който се базира именно този обяснителен такъв, и особено като се включвам повторно с претенция за несправедливост?? И аз не разбирам Вашата язвителност! Нямам нищо против езиците Ви, нито се съмнявам, че и Bg може да владее няколко, просто споменах, че на някои се отдава по-леко поради една или друга причина – от личен опит. Радвам се за богатата Ви езикова култура – дай, Боже повече способни хора в тази страна, но защо това не Ви е направило по-толерантна? Знам отговора, който не само че няма да се приеме – затова и ще си спестя ценната информация – няма да я разпилявам където ми падне, но дори и ще се затрие някъде в невидимото. Симптом на болестно състояние ли е последното – да премахваш неудобното за теб, различното, това, което не се вмества в твоите представи? В нормалния свят: да. Нещо повече: престъпление. Ето – от това, се амбицирах, да Ви освободя, съответно излекувам. Стана ли ясно? Не? Нищо, простено, имате хиляди оправдания. И забележете, моля Ви се, мадам, аз не дискриминирам необрязаните мъже, а изразявам личните си предпочитания, които естествено не съвпадат с Вашите разбирания. Защо това Ви дразни толкова? Нима всички трябва да бъдем еднакви? Може, възможно е, но никога насила! Освен собствената ми съвест, никой не е в състояние да промени моите възгледи! Аз харесвам това, Вие – друго. Шарен свят, какво по-хубаво! За вкусове спори ли се… Особено ако става въпрос за интимното, нещата стоят даже още по-лично и ненакърнимо! В обясненията се задълбавам и до мотиви, а когато стане въпрос за здраве – моят основен мотив, всеки е свободен по отношение на собственото си дали да го уврежда или не, стига да не пречи на останалите! Доказателства медицински има достатъчно – стига да имате ръка и сърце, с които да ги признаете. Потърсете, в арабските страни колко процента от жените страдат от карцином на маточната шийка=0?, сравнете ги със Запада. И не разбрах, с какво моят избор пречи на Вашия, какъвто и да е той, уважаема госпожо? Аз уважавам Вашия избор, а Вие моя? (Може да не съм съгласна с Вашето мнение, но бих дала живота си да можете да го изречете – споделям точно тази демокрация! Ако имате очи за дискриминацията, редно е да я видите там, където наистина е проявена! За какво да Ви говоря повече?! Няма защо да се чувствам виновна и от местонахождението си и да Ви се обяснявам защо съм тук или там. Всички ние сме мобилни граждани на глобалния свят – днеска сме тук, утре – там. Тука съм се родила, имам пълното право да живея на тази земя по всяко време, такава, каквато съм. Не бягам от проблемите, опитвам се да ги реша. На този етап – гласувайки за ДПС. Макар че съм на мнение, че българският народ – такъв, какъвто го виждам по форумите, не ме заслужава. И възможността да се махна някой ден завинаги стои реално пред мен. Бъдете сигурни, че като цяло не се чувствам нито по-горе, нито по-долу от друг БГ-гражданин, нито си мисля, че ми се полагат привилегии. Самочувствие да имаш като моето, означава да знаеш на какво се дължи: да признаваш достойнствата си, но не и че нямаш право да се възмущаваш, или пък като послушен християнин да подаваш и другата си буза, когато някой те удари. Човек като мен „би трябвало да е доста над плоските обиди и грозни пожелания”? Това само за мен ли важи? Очаква се да си стоя тихичко в ъгъла, иначе не влизам в определените за мен рамки/решетки! Жалко е, че трудно намираме общ език, за да се разбираме нормално – и това бях обяснила по своему, на какво се дължи, но както знаете, на някой истината не му понесе. И ме отряза.
За варианта за половите органи: какво Ви притеснява? За Вас има теми табу ли? И половите органи са органи като всички останали, и секса е необходимост за човека, като въздуха и храната. А-а, ограничения – да, все не ми става ясно!! Къде е свободата, включително на словото? Аз се боря за нея, а тя върви редом с правата, юридически формулираните разбира се, иначе става абстрактно и невършещо работа понятие. С една дума, аз съм част от движението за права и свободи. Осмислено и абсолютно свободно взето решение – жив свидетел! Какви са тези зависимости, застраховки, натиск, страх? Стига с глупостите. Ники, изтривай тези неверни слухове, не моите! Този факт – за депесарската ми принадлежност – може да е достатъчен, да се нахвърлите яростно върху … правото ми на избор, който явно не съвпада с на мнозинството тук. Но… сри: дреме ми на оная работа, както се изрази един от вождовете ни наскоро по отношение изразяването на атакистите. Понякога е необходимо точно така да слагаме край на неразрешими със съвременни средства и цивилизовано, въпроси. Ако лидерът не е Доган, а примерно Петкан (Хасан, Робъртсън…), как ще се приема ДПС? (Въпрос с повишена трудност!)
Реализирането на права не трябва да става за сметка на основните права на другите.
Проумейте го. Ако не сте доволни от Доган, Бог знае или не за какво, гласувайте тогава за по-добър от него!!! Живеем в демократична държава. Организирайте се около него! Извадете нов продукт на пазара, по-иновативен и вижте как ще се продава в условията на свободна пазарна икономика. Т.е. при една лоялна конкуренция – тази на негово Величество Избирателя – неговата воля е важна! А ако нямате по-добър избор: за да не гласуват, повече турци за Доган, гласувайте и Вие за него, като нетурци! (Ето етническото, което Ви човърка, нямате нищо против турците, стига да не са някъде по върховете?! А самото заглавие?)
Няма да сбъркате, при положение, че споделяте либералните ценности – най-прогресивните и модерни политически възгледи. Или най-малкото, не обиждайте последователите им. Защото за нас по-добра алтернатива няма, засега. Не изключваме вероятността да се появи в бъдеще. Някой трябва да наследи мястото или идеите, или пък да извади по-добра формула, с други параметри. На този свят всичко е възможно! „Дай, Боже, управление без мен” – каза го самият Доган на провокативен журналистически въпрос. Погледнете по-широко на нещата и ще забележите, че в съвременния свят място за омразата няма. Красотата (на взаимоотношенията) ще спаси света! Благодаря за вниманието, в случай, че сте стигнали дотук.

Публикувам първоначалните четири коментара на Доганова:

Колеги,
ето затова говориха на семинара, че именно в този невербален и неконторлируем формат наречен интернет форум кой знае, кой не знае всеки пише каквото му падне и после други чувствайки се засегнати и длъжни да отговорят, си губят от ценното време за да се занимават с малоумници, само и само за да докажат нещо, което всеки един съвременен, средно интелигентен и разумен човек знае и осъзнава. Някакъв, който очевидно е бил много слаб ученик по история, решавайки да избива комплекси пише тук небивалици и вие колеги се опитвате да го убедите без да осъзнавате, че той въобще не е в час и опита за дискусия с него би бил толкова успешен, колкото опита на магаре да подкара колело. Същия говори за позорно обесване без въобще да се позововава на тогавашната конюнктура на балканите и да се замисля, че това обесване е толкова позорно, колкото може да се нарече позорно и избиването на хиляди славяни от прабългарите при войните за установяване на надмощие на Балканите. Същият съвсем съзнателно избягва да спомене и как точно бива заловен Левски и кой го е предал в ръцете на управляващите, срам ли го е, що ли ??? Същият говори за идеите на Левски и затова, за което се е борил той, а после казва, че за 20 години не е разбрал за какво се бори “Ахметчо”. Колеги, според вас човек, който не знае, че идеала на Левски е бил “СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА… Българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всякакво отношение…” и в същото време човек, който няма доблестта да признае заслугата за осъществяване в днешно време на тази свята цел, заслужава ли въобще вашето внимание ??? (Забележете само, че въпросния псевдопатриот умишлено си спестява втората част на цитата на Левски. Този идеал е и наш идеал и затова всички ние ценим Левски и отдаваме заслужено почит пред него.) Нека да дискутираме с хора, които имат някакъв background и достатъчно разум за да осмислят това, което пишат и това, което биха прочели. В противен случай времето, което ви е необходимо за да се извисите ще бъде пропиляно в опити за убеждаване на закърнели мозъци. Защото те наистина са толкова закърнели, че дори не осъзнават как две последователни изречения, които са написали си противоречат явно : ” за върховете в Родопите на които се издигат минарета, за многобройните села та дори и малки градове в които се говори само на турски” след което следва изречението : ” истински свободен е този народ, който свободно може да изразява своето мнение” !!!
Боже опази България от такива завистливи и нереализирани малоумници, умеещи да обичат единствено и само себе си.

—-
Taka 4e, bratq bylgari… – az sym turkinq (i za dobro ili zlo znam, 4e imame ob6t proizhod v Aziq – ne 4e se natiskame za tova, prosto malko istoriq; a moje bi sme si smesili kryvta tuk na Balkanite – na obrqzaniq 4ist, higieni4en musulmanin trudno se ustoqva – li4en opit; :-) no predi vsi4ko po podrazbirane trqbva da sme takiva). Nie vsi4ki sme ravnopravni grajdani na edna strana, koeto ne ozna4ava ednakvi: na kogoto ne mu haresvat evropeyskite pravila (za za4itane na razli4nostta), da si hodi – prav e Dogan. V lubimata ni strana nqma mqsto za izostanali razbiraniq kato pove4eto tuk. Nqma6e da se obqsnqwam, no vse pak re6ih da vi swetna, belkim poumneete malko – vse fayda: da, 4etem i wijdame cqlata vi prostotiq i ograni4enost, i vi syjalqwame. Trqbwa da ste golemi kompleksari. Za6to ne vi otgowarqme? Ve4e podadoh edin variant na otgowor, a moqt e: UBIY GLUPAKA S MYL4ANIE!
—-
И едно предупреждение: да не се осмели някой случаен безхаберник да постави под съмение идентичността ми! Аз съм BG-туркиня – това ще рече – устойчиво на времето и вятъра :-) турско етническо самосъзнание (забележи – няма нищо против българското или каквото и да е друго такова, докато обратното невинаги е в сила), отраснала в, и попила в себе си, БЪЛГАРИЯ. Има ли нужда да се вричам във вярност? Мисля, че силният патриотизъм личи, та даже прелива, само дето такива слепци като вас трудно ще го забележат; ревностна мюсюлманка – в смисъл не би си променила никога насилствено религията, а само по дълбоко лични мотиви и убеждения. Което е невъзможно на този етап, тъй като ислямът няма алтернатива; ДПС-ар – защото по-толерантна от тази партия няма (доказателство – повечето коментари тук), за прогресивните й идеи няма да говоря, за да не би да сметнете, че съм пристрастна. Едно е ясно – винаги ще се разминават мислите – не може човек от средновековието да общува нормално с хора от бъдещето, нали, та даже от настоящето! Приемете тази причина за бариерата в комуникацията ни. В общи линии, харесва ли ви или не, това съм АЗ и така ще си умра. Няма да споменавам нищо за образование, реализация, местонахождение, доходи, други лични данни – убедена съм, че за всяко нещо ще намерите кусури. Оставям ги на фантазията ви. Беше ми приятно да се запознаем (последното го казвам повече от възпитаност). А на ВАС?
—-
И още нещо, като съм се разприказвала: направо се удивлявам и буквално хващам за главата, колко мнения и коментари има за Доган. Бре-бре, издигнали сте го много нависоко. Доган това, Доган онова… Типична българска черта – все някой на някого е крив и за да изпъкне повече, оплюва другия. “По-важно е не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!” В управлението има и други, ало? И тъй и не разбрах какво точно е извършил, в какъв реален грях и усиране го обвинявате. Да не би да ви липсва втора Босна на Балканите?! Пази, Боже чедата на България… Искам този път като експеримент точно той да си отиде, та тогава да ви влезе в много яко (с извинение) един голям мутренски х… Заслужавате си го. Ако това, което видяха очите ми досега по форумите е истинското лице на българина – как ли се чувствате пред огледалото? Трябва да изпитвате ужасен срам от този образ. И дали това е причината, дали страхът, който ви е подгонил, или лицемерието ви, в ежедневието с нас лице в лице хич ви няма. Не е лъжа!

@Доганова:

> Т. напр. някъде тук (или в препратки от тук) прочетох, че много му се възхищавали в началото, и даже искали да бил българин!

Пояснявам, защото съм го писал аз (в линка, който дадох). Точният цитат е: “Често ми се е искало да беше българин, и точно той да беше лидер на цялата демократична опозиция.” Тоест, пропуснала си втората част (също както оня споменат от тебе псевдопатриот – в цитата на Левски).

Вероятно не си запомнила и ЗАЩО ми се е искало това (пак цитирам): “Той е може би най-интелигентният политик на българската политическа сцена – от всички, които са ни минали пред очите от началото на прехода.”

А защо “да беше българин”: ами просто защото не би било реално етнически турчин да застане начело на цялата демократична опозиция след падането на комунизма в България. Това би било възможно ако демократичните и антикомунистически идеи и убеждения в България произлизаха основно от турския етнос – което въобще не беше така. От турския етнос произлизаше съпротива (главно като отзвук от събитията през 80-те); но идеите и убежденията, които ускориха падането на режима, са съвършено друго нещо, и техните основни носители бяха други.

Това обаче го пояснявам просто за да не остават недомлъвки, не че е толкова важно.
___________________________________

Сега за по-важното.

Прочетох последните ти постинги много внимателно. Препрочетох и предишните.

Виж, не е зле човек да е убеден в нещо, да вярва в нещо. Това някакси осмисля нещата за него. Разбираемо е.

Не е добре обаче, когато вярата е ирационална. Тоест, когато се основава на емоции и се изразява чрез емоции, и нищо друго.

Помолих те да оставиш емоциите и настръхването в килера не като сексистка забележка. Не знам защо си го приела така, бих написал абсолютно същото и ако подписът ти беше “Доганов”. Просто ми се искаше да обясниш не КОЛКО доверие имаш на ДПС и Ахмед Доган, а ЗАЩО. Тоест, да ми отговориш не с емоциите, а с разума си. Защото това е отношение между политик и гласоподавател, не между влюбени. И важното са РАЦИОНАЛНИТЕ съображения, не емоционалните.

Щеше ми се да съзреш възможността да разговаряш с хора, които нямат намерение да те обиждат, а просто искат да те изслушат (доколкото разбирам, не съм само аз). И да се абстрахираш от дразнещите те постинги и забележки. За съжаление, ти не го възприемаш така. Като казвам “за съжаление”, това не е формално, наистина съжалявам.

След като в два постинга, отдалечени на 14 часа един от друг, не можеш да се отърсиш от това защитно-агресивно отношение, нямам особени надежди. Но все пак, ако сметнеш, че си се успокоила – утре, вдругиден, без значение – опитай се да дадеш един аргументиран отговор. Ще надниквам в тази тема отвреме-навреме.

И ми се ще да ти кажа: Интернет е груб свят, в него не можеш да очакваш някой да ти спестява неприятните неща. Но пък може би точно защото никой не спестява нищо никому, точно в Интернет съм виждал най-откровените и резултатни дискусии, на които съм попадал въобще някога. Ако съумееш да превъзмогнеш естественото си първоначално възмущение и да погледнеш отвъд него, Интернет е безкрайно полезна среда за човек, който иска (и може) да проверява, затвърждава и защитава убежденията си.

@Серкан:

Също като домакина ни тук, и аз ти благодаря за коментара. Чел съм някои от нещата ти в “Либерален преглед” и май-май ти си единственият от твоя етнос, който съм виждал да споделя по-сериозно неща в Мрежата (попадал съм, разбира се, и на други, които са просто огледален образ на върлите атакисти, така че тях не ги броя). Само че при Златко Енев писаното от теб беше по-скоро литературна документалистика, затова не съм коментирал. Просто ми хареса като позиция и изказ.

С много от нещата, които си написал по-горе, съм съгласен. Други са ми нови, с трети не бих се съгласил веднага. Да си призная, имам и известни резерви доколко ти би могъл да отговориш на въпросите ми – по простата причина, че живееш зад граница. Това оказва влияние, знам го. Не че не ти вярвам, и не че не ценя мнението ти – но човек в чужбина се променя, често неусетно и за самия него – и погледът му към нещата става малко по-друг.

На въпроса ти защо българското общество се оказа “по-слабо”, както казваш: мога да разсъждавам дълго на тази тема, тъй като доста съм мислил – но не съм стигнал до еднозначен отговор. И не ми се ще просто да нарина куп аргументи, по две причини.

Първо, защото няма начин да не се нагази в блатото на т.нар. “народопсихология” – а това е една лепкава (и измислена) област, която никак не ми се нрави. Интуитивно я смятам за повече вредна, отколкото полезна. Дори не съм далеч от мисълта, че това е едно от предсмъртните издихания на соц-а, което разцъфтя след неговия край. Призрак някакъв, който ми намирисва на промиване на мозъци. Сори, ако греша, но така го усещам. Може би защото (досега поне) всички разсъждения на тема “народопсихология”, които съм чувал, неизменно ми внушават негативизъм. Не ми трябва това. Не НИ трябва това.

И второ, по-същественото: защото дори ако стигнем, със съвместни разсъждения, до някакъв консенсусен отговор, той едва ли би ни помогнал особено в практически план. Да осъзнаем защо сме се издънили досега въобще не значи да разберем какво трябва да правим оттук нататък. А това според мен е несравнимо по-важно – и информацията за него се крие не в миналото, а в настоящето. Ако успеем да разберем и осмислим настоящето, ще ни стане достатъчно ясно. Миналото в момента обърква. Всъщност, демократична България НЯМА МИНАЛО. ВСЕ ОЩЕ няма. Така че може да се смята, че сме на чиста поляна и започваме да градим от нулата.
________________________________________________________

Написах този отговор офлайн, искаше ми се да прочетем първо отговора на Доганова. Струваше ми се, че от него бихме научили повече. Но май няма да стане. Нищо – доброто е, че все пак в Интернет започва някакъв дебат между представители на двата етноса, които еднозначно и открито се определят като такива. Да се надяваме, че тук ще съумеем да разрушим (или поне да започнем да рушим) някои взаимни предразсъдъци, както и да си изясним неща, относно които драгите ни политици умишлено ни държат на тъмно.

Здравейте, случайно попаднах на темата ви и приятно се изненадах и аз съм представител на турския етнос. Лично аз много мразя нападки на етническа основа, не веднъж съм ставал обект на етническа дискриминация, но също мога да кажа, че има и много хора преодолели предрасъдаците си. @Доганова определено гледаш в грешната посока. За ДПС и АТАКА мога да кажа само че са изключително вредни партии за България, докато има партии които се подържат от неприязънта на етносите до никаде няма да стигнем и проблема ще се задълбочава още повече. Какво значени има кой какво е направил преди 20 или 200 години. Все пак живеем в 21век, плачебно е когато цял свят се обединява под един покрив, да има нужда ние да коментираме такива неща. Нито съм привърженик на ДПС, нито изповядвам каквато и да било религия. Не искам като си кажа някъде името да ми се лепи етикет ДПС-ар мюсюлманин или каквито и да е било такива. Някои по горе беше споменал за алтернатива на ДПС, но в момента положението е такова че ни трябва алтернатива на всички партии. Истината е че всички са излъгани не само тези от ДПС всеки който дойде на власт се ояжда и предава щафетата на следващия и на тази тенденция не и се вижда края. Докато партиите се финансират от частни бизнесмени със съмнителни доходи. Ще кажете навсякъде по света е така, да но политиците им са умни и първо оправят държавата и после почват да я крадат не като наще да докопат и последните остатъци. Аз лично си обещах да гласувам само, ако се появи партия с ясни доходи и ясни виждания. За моя радост на тези избори има такава партия Зелените. Събраха си парите с дарения и особено ме улесниха с вижданията си за цифрови и гражданските права. Та както и да е излязох малко от темата за край ще кажа само да бъдем толерантни.

Серкан, както се казва, благодаря за въпроса. Има една много добра причина Турция да не влиза в ЕС и тя няма нищо общо с догми и стереотипи. Турция продължава да отрича арменския геноцид! Знаете ли че има цивилизовани държави, в които това което направи нашият парламент, а именно отричането на събитието, се наказва с лишаване от свобода? Значи Германия е длъжна непрекъснато да се извинява и да понася негативи заради нацистките зверства, а Турция най-хладнокръвно може да отрича признато от всички историци явление, при което са загинали над милион души и всичко да си е ок? Това е една сериозна причина да не сте желани в ЕС, и не само от мен, ами и от държавите членки. Представяте ли си Германия да отрече Холокоста? За да не се заблудите от думите ми, аз смятам Турция в момента за много по-подредена и чиста държава от нашата, в казармата се запознах с много турци които бяха с пъти по-приятни от българите, но има общочовешки закони които трябва да спазвате ако искате да сте европейци. Това е. Криете се от себе си, но от нас не можете. Трябва да разберете кои сте преди да ви приемем за равни. Иначе няма как да знаем бъдещите ви намерения, да?

Колкото до Доганова, радвам се че я провокирах с бойното поле, сигурен бях че ще покаже рогата си. Всички видяхме какво е отношението в ДПС към българите. Това е тяхната си Атака. От такава партия никой не печели нищо (освен свитата на Доган, ест). Изобщо не става дума за мерене на пишки, макар Доганова да намери удобен момент да измери своята, просто някои исторически наблюдения върху турската армия при сблъсъци с различни държави. Явно трябва да се внимава с използване на ирония покрай бурета с барут…

Статии за Турция-ЕС излизат в испанската преса всяка седмица по няколко. Доста точни, доста обективни.

В България обаче ни се поднасят все едни и същи истории, които ги четеш и единственото, което се получава е да се зомбират дори и най-интелигентните и образовани хора.

@Серкан,
“България от членството на Турция в ЕС само може да спечели – ние на Балканите сме последната дупка на европейския кавал.”

Би ли пояснил в какво точно ще се изрази печалбата на България от членството на Турция?

Нито се заяждам, нито защитавам противната теза, искрено и честно си признавам, че не се чувствам достатъчно компетентен, за да отсъдя с размах къде е истината за членството на Турция.
По едно съвпадение собственото ми последно блогуване е посветено именно на тази тема и затова бих искал да чуя рационални аргументи за и против, а не декларативни твърдения.
Благодаря предварително!

Belomore, здравей!
Първо искам да ти кажа, че не са никакви мои еднолични декларативни твърдения.
Влизането на Турция в ЕС има много привърженици в самата нея на най-високо политическо ниво. Измежду държавите, които я поддържат се различават ясно различните икономически интереси и блокове, които продиктуват тяхната подкрепа.
Примерно – Испания и Италия – средиземноморски, южен блок. Причините са от ясни по ясни на всеки живеещ на юг. ЕС уж много хуманен, много демократичен, много помага, ама първите съседи с бедна Африка кои са? Първите съседи с различни от доминиращата религия в Европа кои са? Кой приема огромни вълни от имигранти в собствените си страни, търси им се постоянно сметка дали спазват тяхните човешки права, дали не връщат обратно корабите с бежанци без доход, без работа, без документи. Първи буфер, който след това като дойде криза и хоп – 17-20% безработица в Испания. Нормално. Европа много добра, много социална, ама когато опре въпроса да се стяга колана светват очите на всички как всъщност стоят нещата. Ето конфликта изток-запад – Чехия-Франция, Словакия-Испания,…
Друг поддръжнически лагер е блока, който се формира около противниците на сегашните мотори на ЕС – Франция и Германия, обединен около Швеция и Англия. Също много недоволни от начина на управление на ЕС и дърпане на чергата постоянно към интересите на тези 2 държави.
Всеки си има свои причини да е за или контра Турция. В зависимост от собствения им национален интерес.
Истината е обаче една, когато опре момента да се преговаря сериозно с Турция за нейната европейска интеграция винаги се постъпва точно така, както постъпва самата Турция примерно с въпроса за етническите прочиствания в периода 1915-1919 – бяга се от отговорност. От страх да не се загубят политически позиции и дивиденти. Страха от “чудовището Турция” е удобна играчка за плашене или стимулиране на антитурски настроения за да се събира вот. Пример – последните декларации на Франция и Германия по-малко от 2 месеца преди изборите за европейски парламент. Играят си със страховете и стереотипите на хората.
Точно като Доган и Сидеров, сигурно от тях копират. :)
Не, не копират от тях – точно коварството на западната външна политика научи много хора на неща, които никога не биваше да се случват. Резултата е налице – щом по света се прави, защо да не го правим и у нас.
За ЕС-Румъния-България-Турция-ЕС.
Блока е очевиден. Ние сме извън полезрението на ЕС – много сме далече, а и сме много близо и напълно във възможностите и изключителните интереси на Русия и нейни енергиен монопол в Източна Европа.
За нас ЕС винаги ще се сеща след всички останали, понеже всички останали са по-близо и по-важни за тях. Искаш ли доказателства и за това – виж къде останахме ние, които смея да твърдя не сме с нищо по-некадърни от мнозина от изтока, че дори от запада, обаче виж до къде се дотътрихме. Причината – колкото и да се кривим и да не искаме да я видим – далече сме от полезрението на ЕС. Взеха ни със стратегическа цел и тя е коридора за търговия и развитие, който трябва да помогне на Източна Европа да се освободи от руския монопол и да диверсифицира пазар, преса, структури.

Аз самия съм живял около 7 месеца в Турция 1989-1990.
Познавам я по-добре от повечето хора принадлежащи към мнозинството в България. Много трудна за управление държава, много контрастна, с изключително неблагоприятна конфигурация на съседи, на историческо минало и на вътрешно политически и икономически интереси и борби. Мога да пиша с дни и ще се окаже, че се въртя около опашката си. Днес няма да го направя, а и сега не е момента за това в България.
Едно обаче е сигурно за нея – изгради си сама своята пазарна икономика в продължение на много десетилетия кървав труд и политически борби. Изгради я и я доведе до нива, които малцина в България осъзнават, поради една много важна причина – никога не позволи на онази чума комунизма да се закрепи в нейното управление. Виж и сравни с други държави какво им се случва и как до ден днешен стоят и се чудят от де им дойде това на главата. Комунизма е чума, а в съвременния свят слят с мафитски и криминални структури се оказа и най-големия враг, който въобще някой някога може да си представи. Уж за благото на хората, уж много социални, а те смачквали, окрали или дори убили, ако си много инат да държиш на своето. Това в Турция го няма. Слава богу. Има други неприятни неща, но те не са фактор, който ще я спре в нейното развитие в бъдеще. Само едно нещо може да я тласне в друга посока – отхвърлянето и от самия ЕС. Истинската опозиция на ЕС в Турция е ЕС. Затова и % на подкрепа за членството и в Ес е спаднал за някъде около 6-7 години от над 60 до малко над 30. Това е много опасна тенденция и ЕС си дава сметка за това. Дава си, но сама няма сили и не знае как точно да подреди нещата, така че хем да я приеме, хем да не се получи сътресение вътре в самата нея.
Финансови кризи Турция претърпя не една и две, инфлация и хиперинфлация, неща, които една държава с нейните размери и нейната многообразна социална структура щеше да се срине и да изпадне в криза с десетилетия. Ето обаче, че тя се справя. Стана членка на Г-20. Единствената членка на Г-20, която е индивидуален, пряк съсед на България. Антикомунистическа, с доказана в продължения на десетилетия пазарна икономика, добросъседски настроена към България, потенциален източник на диверсификация за енергийния пазар в Източна Европа, първи буфер за различната от културата и манталитета на България ориенталска култура, буфер на бедност и проблеми, които залеят ли я нея неминуемо ще стигнат и до България. Съд, полиция, армия работят на ниво много по-високо от българското, може да питаш когото и да е. Културата им е друга, начините на действие също, но не може да искаш всички да са като теб. Това трябва да го проумеем.

Какво повече може да искаш от един съсед?

Така виждам аз нещата и моята позиция е тази.
Турция ще помогне на Балканския блок да има по-голямо влияние в ЕС и в нейното икономическо и социално развитие.

Belomore, къде е твоя блог/сайт, можеш ли да ми пуснеш линк да видя какви неща пишеш?

@Серкан:

Добре си го написал, ясно е всичко, и си прав. Спучвало ми се е да попадам в позицията на малцинство (не национално или етническо, а по друг признак – но принципно нещата са същите).

Мисля си обаче: не е ли време да престанем с тия малцинства-мнозинства? Те като че ли не намаляват, а се увеличават! Говоря по принцип, не само за етническите – но И етническите комай се увеличават (?!?!?)

Колко дълго още ще вирее в главите ни тая тъпа максима, че преди да се обединим, трябва да се разединим?

Не е ли достатъчен (в условията на демокрация поне) принципът “равни права – равни задължения”?

Наистина ли трябва човек да си измисли някакво малцинство, на което да е член, за да се бори за права и придобивки, които са важни за него? Не може ли просто да докажеш, че еди-какво си Е ВАЖНО да се направи – с логика и аргументи? Ако не може – защо не може и какво трябва да се промени, ЗА ДА МОЖЕ?

Не е ли групирането в малцинства просто начин за изнудване на цялото общество от определена група хора, които имат определени интереси?

Ами ако утре собствениците на трабанти се обявят за малцинство и започнат да се борят против нормите за емисии и шум?

Съгласен съм, че в миналото защитата на малцинствени права е била (и все още е) понякога единствен механизъм за прокарване на някои важни решения. Но не е ли по-добре да погледнем малко напред и да променим това статукво, вместо да го бетонираме?
_______________________________

Бях го писал и другаде: след 20-30 години границите на континента ще изчезнат. Включително и в нашия регион. Ще започне да се пише обща история на Балканите (колкото и невероятно да звучи днес, това е неизбежно); ще започне да се говори за обща икономическа политика, политика за сигурност (а може би и социална политика?) на региона. Европа се превръща в една многонационална държава, една пъстра черга от различни култури, уникални в самобитността си, но стъпили на ЕДНИ И СЪЩИ УНИВЕРСАЛНИ ЦЕННОСТИ и на ЕДНИ И СЪЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРАВИЛА на съществуване. Европа се превръща в един умален модел (може би и генерална репетиция) на бъдещия глобален свят.

Е, пак ли ще се провъзгласяваме за малцинства, та белким изкрънкаме нещо, дето ни се иска да го получим по по-лесния начин?

Не е ли по-разумно и ефективно да започнем отсега още да отвикваме от тия тарикатски моделчета на поведение, за да не дърпаме развитието назад?

интересно было прочитать.

@Серкан:

Това, което се получава – че искаме да се разберем един друг, пък все нещо ни бяга – е пряк резултат от факта, че за пръв път сега започваме да си говорим.

Когато казах, че съм бил малцинство, очевидно нямах предвид това, с което за теб е свързана тази дума. Признавам, че не се замислих много-много. Нещата сигурно не са сравними. Това ми е едната грешка.

И втората ми грешка (може би не точно грешка, а един вид бързане) е, че се опитвам да прогледна отвъд възела на днешните проблеми и да видя как биха изглеждали нещата в бъдеще. С надеждата, че можем направо да се захванем да мислим по утрешните решения, вместо да губим време да разплитаме днешната ситуация, по днешните мерки и представи. Защото тя е доста заплетена. А мерките и представите ни със сигурност имат нужда от сериозна ревизия. И от двете страни.

Такъв поглед напред би бил най-доброто, убеден съм – и не смятам, че подходът е грешен. Греша в друго: не вземам предвид, че когато човек е бил по някакъв начин онеправдан, е необходимо време, за да отминат последиците. Извини ме, ако на места съм ти прозвучал обидно, в никакъв случай не е било умишлено.

Замислям се сега, че с колегите си турци никога не съм разговарял на тези теми по този начин. Може би защото все пак не сме толкова близки. Или пък защото някакси негласно обсъждането на тази проблематика между българи и турци се смяташе (и още се смята) за табу… или за признак на нетактичност, или за криещо потенциален конфликт, де да знам. С приятелите си турци (те са двама) съм разговарял, и то неведнъж – но тях не мога да нарека типични представители на турския етнос: първо, са деца от смесени бракове и второ, от много години вече са зад граница. Те рядко са ми казвали нещо ново, различно от това, което и сам мога да видя и съобразя.

За “бягането” от тема в тема (то е по-скоро прескачане от аспект в аспект): това е разбираемо. Много са необсъжданите неща.

За бягането от отговорност – не мисля, че е така. Напротив, бягане от отговорност би било ако дръпнем по един монолог, всеки както си знае, и се разотидем. Самият факт, че в този разговор се включиха доста хора, и то точно в дискусионен стил, показва обратното: готовност за поемане на отговорност.

Не че ще свършим кой знае какво тука, но все някакси трябва да се тръгне. Освен това се надявам, че дискусията се следи от доста повече хора освен нас, които пишем в нея.

За пътя: пътят е един, според мен. И е общ. На колко ленти ще го разделиш, е технически въпрос. Важното е да не е улица без изход, и да не свършва в някоя пропаст :)

ОК, благодаря ти засега. Явно имаме за какво да си мислим. Аз поне ще си мисля.

Включвам се пак, макар че имам и други по-важни ангажименти от това да гоня вятърни мелници, но искам да направя още един отчаян опит да обясня нещата. Без голямо желание обаче, защото досега не получих нужното разбиране и за съжаление, останахме на първоначалното ниво на комуникация – което ще рече, че липсва тотална рефлексия и емпатия (да се поставиш на мястото на другия, да съпреживяваш) особено от изповядващите различното от моята позиция. Прави ми впечатление, че тук липсва разграничението между инициация, провокация, реакция, предизвикателство.
Когато се чуват различни мнения, и ако то идва от различна категория хора (не от твоя кръг), нещата се обясняват с истерии, агресивност, емоционалност. Възможно е да има от всичко това в даден момент. Истината се ражда в спора. Не виждам проблем в начина на изказ, израз, докато не усетя двойния аршин. И обяснявам – когато се знае, че пишещият е ТР (или ДПС-ар, мюсюлманин и т.н. – нещо различно от мнозинството на аудиторията), чувствителността и наблюдателността е повишена и в него веднага се забелязват и агресивните елементи, и обидните думи… и какво ли още не. Критичността е огромна! Има създадени предварително едни нагласи във всяко съзнание, бетонирани, които не дават възможност да се погледне отвъд статуквото, което е индивидуално за всеки един от вас – по отношение на възприятието, в някои случаи и с доста прилики.
Защо, ако сметнем, че дадено мнение е обидно за някой от вас, не важи същото в обратен ред? Защо когато „обидата” идва като отговор на предходна обида, се игнорира първопричината за нея? Не поемам отговорност за обиди – нито съм имала намерение, нито стилът ми е такъв. Но все пак ако някой се е почувствал обиден, да приеме моите извинения, които ще са най-реални, ако знам какво точно го е засегнало. Но не вадете думите от контекста, моля! Кое е по-гадно: „х…”, или „дееба”? (За второто нямаше реакция досега.) Иска ми се да не стигаме дотам, но някой път е неизбежно.
Трябва да се знае, че първите ми коментари бяха в отговор на основната тема, която се разисква, включително и с на участници. Прочетох всичко и усетих този негативен нациоанализъм, който върви с отрицателните стереотипи за нас, разбира се, и е бил усетен и от Симеон, ако не се лъжа. И тогава съвсем естествено беше да се възмутя. Изтрите коментари в първия момент показаха, че има трайно неразбирателство по тези проблеми между двата етноса, сякаш говорим на различни езици, а също и между двата политически лагера (ДПС – срещу всички други!). Всъщност тъй и не разбрах нито реално „срещу”, нито „за” какво точно се борите! Корупция е много отвлечено понятие! Помолих Ви да конкретизирате, не да дадете изведнъж на съд Доган – поправям ви!, а вие затънахте в общото преповтаряне (без реално позоваване) на думите корупция, използване… и др. Казах, ако има нещо реално, то ще е конкретно, ще има следи – тогава ще има материал, и ако наистина има злоупотреби, защо да не се осъди не само Доган, а и всеки друг? Хайде да не говорите, ако може и от името на „глупавите селяни” защо гласуват, нека те си кажат за какво. Не затвърждавайте предразсъдъци. Не е нужно всеки един симпатизант да е теоретик-либерал. Останалите селяни, възползващи се от правото си на избор, достатъчно навътре ли са в теорията на политологията, икономическите въпроси, задачите на управлението? Затова се издигат компетентните хора! Достатъчни да гласуваш са и симпатии към идеята, лидера, общите насоки, а и по-малкото зло да избереш понякога. Не само да си активен функционер Ако наистина имаше конкретни случаи на корупция (с имена, дати), колкото и да не ви се вярва в независимостта на бг-съд, нямаше да им се размине току-така. Мислите наивно, че в отговорните институции (колкото и да не работят качествено) Доган няма противници? Не мисля. Напротив, такъв умен човек е особено уязвим именно с различното, което символизира. Да не би да си въобразявате, че досега е нямало един троянски кон в редиците на активистите? Да се е чуло нещо? Не! По-вероятно е да са били запленени от идеалите! Аз имам познати депесари турци, но това, което ми привлече интереса е, че те са привлекли и българи там. Ето това учудване в съчетание с други фактори, идващи пак от жалки националисти, ми обърна погледа към тази партия. Защо ме учуди факта, че и българи членуват ли? Не защото съм си мислила, че е етническа формация – това го казват само незапознати. А се учудих как някои са преодолели задръжките си и са решили да прогледнат истината. И са я направили част от себе си!
Забележете колко противоречия има във вашите мнения – казва се, Доган не прави нищо за хората си и т.н., а друг – който е свидетел на облагороден район, където във властта е ДПС, казва, че не е вярно – и пътищата са пътища, и парковете – паркове. И за да се обясни това: „друг е въпросът как се печелят обществени поръчки”, без обаче да знае нищо конкретно! За Серкан няма значение кой го краде, а за мен – кой върши дадена работа! Важен е резултатът! Не бих си позволила да коментирам обществените поръчки, ако не знам истината. Но който желае – има начин да се разрови. Действия, другари, не празни приказки! Клеветенето е присъща черта в този форум – и е разбираемо защо. Самата тема е такава. Говори се „срещу”. Повечето говорене в стремежа да се разрешат проблемите, не върши работа. Залавянето за работа върши работа. Не разбрах какво предлагате. Редно е като има недоволни от един политик, да се предложи друг. Следващия месия, който има изгледи да дойде на власт – в Б. Борисов ли го виждате? Има ли някой, който да не знае, че той е свързан с мафиотски структури?! (Аз имам информация от самия извор – от бизнес-кръговете за едновремешната му слава на плашило за конкуренцията.) Това е без значение, нали, стига да не се казва Ахмед. Има ли някой съгласен тук с езика му, облеклото му, поведението му? Вмества ли се той в ролята на кмет, и от на столица? А как го виждате като премиер? Аз лично – плаче ми се за България! Разбира се, че ми е мила. Разбира се, че я обичам. Да бъдеш патриот идва съвсем ествествено за човек, който има ясни ориентации за себе си, за произхода си, за бъдещето си. Всички сме част от пъзела – многоцветния живот, и ако не се самоопределиш, не можеш да си намериш мястото в него. Да казвам, че обичам родината си България, не означава, че се побългарявам, не значи, че зачерквам турското в себе си – то ми е също толкова мило Защо едното трябва да изключва другото? Аз може да съм БГ-патриот на първо място, в чужбина да се държа като български гражданин, но не мога да се отрека от корените си. И да си променя името (има такива случаи – била съм свидетел), пак ще ме сочат като ТР. Даже е едно от първите неща, които се сервират в един колектив, естествено зад гърба на човека – не мога да кажа с каква умисъл. Но фактите са си факти и от тях не можем да избягаме. Това лично не ме притеснява – не е долно да си турчин, не е долно да си депесарин и т.н. Не ме е страх, че някой ще ми лепне такъв „етикет”. Даже съм на мнение, че е хубаво да се носят табелки и с имената на чиновниците във всяко учреждение, за да знаеш Кой и Как те обслужва. Така лека-полека ще зачеркнем неистинските етикети. Аз лично не предпочитам да се крия, даже съм на мнение, че хората на високи постове не трябва бягат от самоличността си – така за масите се създава представа, че турците са тъпи, необразовани и т.н. Нека бг-народът да свиква да чува тези имена! Забележете – не казвам, че това трябва да е единствената причина за назначение, разбира се, трябват и способности. Сред всяка популация има напредничави умове. Това е дълбокият проблем на партиите на прехода, че не можаха да внедрят този цветен капацитет сред редиците си. И да ни вкарат в листите си, раната вече е отворена, и това ще дойде повече като повърхностно закърпване, но не и реално ликвидиране на патологичната тъкан. И няма ли вече да се възприема, като трамплин за по-амбициозните? Мисля, че отговорът сам изкристализира – защо и млади, и интелигентни хора гласуват за ДПС. А защо не?
Ако една етно-културна общност си прилича вътре помежду единиците си, и даден лидер, произхождащ от средата й, успява да долови настроенията и желанията на представителите, чисто и просто ащото му се отдава, защото е близък с всички тях, защо да не гласуват за него? Волята им е такава! Трябва ли насила да ги разделяме и разпиляваме, само и само да не са в общия кюп? Нали уж Доган разделя, а всъщност – той май ги обединява?! Става изразител на желанията им – които, отворете очите си – не са да се разграничат от българите, напротив. (Отделен въпрос вече е смесеният брак – надявам се да намеря време и за тази сложна тема.) Цялата идея се свежда до едното равноправие! Колко български имена има на високи постове, издигнати от ДПС? И аз съм „за” – нека има, стига да са с подходящия капацитет.
Едно още едно противоречие: уж идеятя е никой да не краде, но ако системата го позволява – да допуснем теоретично, защо когато се прави хипотетично от ТР, се счита за по-тежко престъпление, по е нетърпимо? Повечето инсинуации по отношение „свитата на Доган” са точно са това крадец, престъпник, приема се като човека-чудовище, който командва едва ли не цялата държава – той бил по-напред от Станишев и от другия коалиционен партньор. :)) Можете ли да си представите?! Бил мафиот, свързан с турските служби. Това ви е вечният страх на вас, българи. Може би има за какво. Може би една Турция като съсед в даден момент се превръща в заплаха, особено при съизмерване на силите. Затова нека не разпалваме етническо напрежение, това се опитвам да прокарам като една мирна идея. Разберете го. Защо изопачавате? Никой не казва да си траете, ако има за какво да недоволствате! Затова и казах – ако има корупция, незаконност – направете нещо, не говорете празни приказки само! Гражданското общество може да постигне много, дори при неработещи институции. Дайте конкретен проблем, пък бил той и само един-единствен!
Да аз съм бг-патриот, но съм близка и със съседна държава, човек – роднински и по произход. Абстрахирайте се от Турция, а си представете нещо друго – ще усетите разликата. Турция все още е много болезнена за предъвкване от повечето от вас. И това става на фона на незнание, непознаване и в съвременността! И ако моята страна ме изостави, защо да не стана турски/македонски/гръцки (…) патриот, особено ако имам и корените, и предпоставките? И без да сме на минното поле, аз мога без проблем съвместявам двете състояния – сега ми хрумва като идея, в отговор на нападките, че не било ясно какъв патриот съм. Защо на този етап да си български патриот, да означава, че си срещу Турция, и обратното? Защо като кажеш, че си син, се възприема не само, че си анти-червен, но и сякаш си застанал срещу червените и ги колиш, бесиш, сееш смърт! Няма логика. Всеки е свободен да направи своя избор – влизаш в магазина и купуваш каквото ти хареса. Трябва ли да се счита обида, дискриминация на блондините, че примерно аз предпочитам брюнети? Защо като казвам аз съм еди-каква си се възприема толкова остро? Аз не натрапвам мнения, изразявам свободно взето становище, ествествено повлияно донякъде от средата. Както и при вас. Бих искала да се съобразите с това, и да не пламвате веднага, ако видите, че нещо не се вмества във вашите норми. И особено ако касае лични взаимоотношения, личен живот, лично изживяване. Ето – в стремежа да се опознаем дори, изникват проблеми. Когато аз изнеса едно предимство на етническата си принадлежност, което не означава автоматично противопоставяне на друг етнос, нещо от личния си опит, веднага изникват хора, които да го противопоставят, или да изпъкнат и те с нещо подобно, опровергавайки, че се дължи на моите предположения. Разберете: това да си се определил като даден индивид с особености в една или друга сфера, не означава, че отричаш другите с подобни способности от друга група. Следващия път, като кажа, аз съм такава, искам да чуя аз съм пък такъв, а не унищожителни критики. „Гордея се, че съм туркиня”, нека върви с „Гордея се, че съм българин/ка” – аз с последното нямам проблем, мога да го разбера, харесвам даже положителното в българщината. Иска ми се повече хора да са в истинския смисъл на думата горди, не като реакция на компенсиране, за да се разбираме по-лесно. Известно е, че колкото повече обичаш себе си, толкова повече обичаш и другите. Аз посочвам религиозната си принадлежност и казвам защо я предпочитам – срещу това искам да чувам аргументирано защо някой е християнин, будист и т.н., а не защо не е мюсюлманин, и то, акцентирайки върху остарели предразсъдъци или неправилни схващания – като фанатизъм, тероризъм и др., без се да позова реално на учението. Интересни проучвания има на Корана и много доказателства за божествения (?) произход на книгата (откритията му е било изключено да са станали по научен път в тогавашните времена, по-късно са доказани от науката.) Тук може да се се види колко причини има човек да е мюсюлманин http://www.harunyahya.com/bulgarian/index.php , а не да си говорим наизуст. И „пенис” има връзка и право да се появи, колкото и всяка дума, до която сме опрели в дискусиите. По-голяма част от избирателите на ДПС са или турци, или мюсюлмани, може би и двете. Тази особеност – обрязване точно на този орган (само по себе си символично събитие), си има своите необходимости и обяснения в нашия бит. Което едно време беше преследвано… След като говорим за турци, защо да не говорим за техните особености? Оказа се, че вече се появиха две българки, от които една е в съпружески отношения с турчин, а друга – останала с приятно-горчив спомен за неуспяла да се реализира любов/връзка. Аз от личен опит споделих, че това е важно за мен, а и за повечето като мен може би. и отклоних търсенията си в тази посока. Цяла теория е защо държа много на толкова „незначително” нещо. И как всяка заплаха, идваща непремерено от устата на самовлюбил се медиен герой, за невъзможността да обрежа, примерно сина си, наистина ме парализира! Много повече, отколкото вас Доган. Ще е интересно да споделя важността на някои обичаи при нас. Да ние сме ние, вие – вие. Няка как да подминем разликите. Не можем да се унифицираме изкуствено, като съществува риск се загубим в една каша. Ние трябва да се опознаваме с различното. Ние-те не е непременно като противникови лагери, разберете го. Иска етно-културните различия да ги приемаме с радост – така се е родила турската баклава; българските хора, народни танци. Всеки народ е изваял нещо хубаво.
Очаквам да бъда бъда отхвърлена и неразбрана. Няма да ми е за първи път. Както и на нашия лидер. Защо да го сменяме? След като един човек е добър, нека си стои на поста и 100 години! И ако няма по-добра алтернатива… (Изкушавам се да анализирам всяко негово по-популярно изречение, за да ви оборя в мисленето за него). Искам да кажа на тези, на които не съм им приятна с нещо, нека ме отбягват, да отбягват „Доганова”. Не се натрапвам никому, не очаквам пълно разбиране. Но неоснователни нападки няма да приема – че идеите ми са празно губене на време или агресивни към някой, тотална (? – голяма дума!) липса на едно или друго? Някак си не вървят. Разбирам ви (неравносилно на оправдавам), това са защитни реакции. Но ако си позволите обиди, не очаквайте усмивки. Принципът око-за око/зъб за зъб има своето място в ежедневието. Не е официална позиция на ДПС, а мое лично отношение. (Даже ДПС проповядва да не реагираме на плоски обиди и грозни пожелания!)
Намерила съм си и ”рязания фес” (преди години, когато наистина бях „госпожица” – благодаря за подмладяването!), който е на мнение, че си губя времето в безсмислена кауза и малко недоволства, че го пилея за едни глупости, а не за други (с чувство за хумор!) Щастлива съм – !не означава, че другите не са с техните си половинки!! Който търси, няма начин и да не намери. Важното е да знае какво иска. Разбира се, „този” белег трябва да върви и с други важни черти – не е на първо място. Човек обаче трябва да знае какво иска, за да го разпознае, като го срещне, а не да го отмине или да се лута без координати.
Иска ми се още да пиша, да отговоря на всички поотделно – виждам, че толкова се изопачават нещата, че даже ми е болно и жалко за някои – за буксуващите на едно място, но сега слагам край с надежда да намеря време по-нататък продължа. Съгласни сте, нали, че с нетолерантността трябва да се води борба на всички фронтове, с всички допустими средства?
P.S. Мерси за върнатите коментари! Така е по-добре – черно на бяло. Сложени са по-горе от последните ми включвания, но това от контекста ще се разбере. предполагам.

Включвам се пак, макар че имам и други по-важни ангажименти от това да гоня вятърни мелници, но искам да направя още един отчаян опит да обясня нещата. Без голямо желание обаче, защото досега не получих нужното разбиране и за съжаление, останахме на първоначалното ниво на комуникация – което ще рече, че липсва тотална рефлексия и емпатия (да се поставиш на мястото на другия, да съпреживяваш) особено от изповядващите различното от моята позиция. Прави ми впечатление, че тук липсва разграничението между инициация, провокация, реакция, предизвикателство.
Когато се чуват различни мнения, и ако то идва от различна категория хора (не от твоя кръг), нещата се обясняват с истерии, агресивност, емоционалност. Възможно е да има от всичко това в даден момент. Истината се ражда в спора. Не виждам проблем в начина на изказ, израз, докато не усетя двойния аршин. И обяснявам – когато се знае, че пишещият е ТР (или ДПС-ар, мюсюлманин и т.н. – нещо различно от мнозинството на аудиторията), чувствителността и наблюдателността е повишена и в него веднага се забелязват и агресивните елементи, и обидните думи… и какво ли още не. Критичността е огромна! Има създадени предварително едни нагласи във всяко съзнание, бетонирани, които не дават възможност да се погледне отвъд статуквото, което е индивидуално за всеки един от вас – по отношение на възприятието, в някои случаи и с доста прилики.
Защо, ако сметнем, че дадено мнение е обидно за някой от вас, не важи същото в обратен ред? Защо когато „обидата” идва като отговор на предходна обида, се игнорира първопричината за нея? Не поемам отговорност за обиди – нито съм имала намерение, нито стилът ми е такъв. Но все пак ако някой се е почувствал обиден, да приеме моите извинения, които ще са най-реални, ако знам какво точно го е засегнало. Но не вадете думите от контекста, моля! Кое е по-гадно: „х…”, или „дееба”? (За второто нямаше реакция досега.) Иска ми се да не стигаме дотам, но някой път е неизбежно.

Забележете колко противоречия има във вашите мнения – казва се, Доган не прави нищо за хората си и т.н., а друг – който е свидетел на облагороден район, където във властта е ДПС, казва, че не е вярно – и пътищата са пътища, и парковете – паркове. И за да се обясни това: „друг е въпросът как се печелят обществени поръчки”, без обаче да знае нищо конкретно! За Серкан няма значение кой го краде, а за мен – кой върши дадена работа! Важен е резултатът! Не бих си позволила да коментирам обществените поръчки, ако не знам истината. Но който желае – има начин да се разрови. Действия, другари, не празни приказки! Клеветенето е присъща черта в този форум – и е разбираемо защо. Самата тема е такава. Говори се „срещу”. Повечето говорене в стремежа да се разрешат проблемите, не върши работа. Залавянето за работа върши работа. Не разбрах какво предлагате. Редно е като има недоволни от един политик, да се предложи друг. Следващия месия, който има изгледи да дойде на власт – в Б. Борисов ли го виждате? Има ли някой, който да не знае, че той е свързан с мафиотски структури?! (Аз имам информация от самия извор – от бизнес-кръговете за едновремешната му слава на плашило за конкуренцията.) Това е без значение, нали, стига да не се казва Ахмед. Има ли някой съгласен тук с езика му, облеклото му, поведението му? Вмества ли се той в ролята на кмет, и от на столица? А как го виждате като премиер? Аз лично – плаче ми се за България! Разбира се, че ми е мила. Разбира се, че я обичам. Да бъдеш патриот идва съвсем ествествено за човек, който има ясни ориентации за себе си, за произхода си, за бъдещето си. Всички сме част от пъзела – многоцветния живот, и ако не се самоопределиш, не можеш да си намериш мястото в него. Да казвам, че обичам родината си България, не означава, че се побългарявам, не значи, че зачерквам турското в себе си – то ми е също толкова мило Защо едното трябва да изключва другото? Аз може да съм БГ-патриот на първо място, в чужбина да се държа като български гражданин, но не мога да се отрека от корените си. И да си променя името (има такива случаи – била съм свидетел), пак ще ме сочат като ТР. Даже е едно от първите неща, които се сервират в един колектив, естествено зад гърба на човека – не мога да кажа с каква умисъл. Но фактите са си факти и от тях не можем да избягаме. Това лично не ме притеснява – не е долно да си турчин, не е долно да си депесарин и т.н. Не ме е страх, че някой ще ми лепне такъв „етикет”. Даже съм на мнение, че е хубаво да се носят табелки и с имената на чиновниците във всяко учреждение, за да знаеш Кой и Как те обслужва. Така лека-полека ще зачеркнем неистинските етикети. Аз лично не предпочитам да се крия, даже съм на мнение, че хората на високи постове не трябва бягат от самоличността си – така за масите се създава представа, че турците са тъпи, необразовани и т.н. Нека бг-народът да свиква да чува тези имена! Забележете – не казвам, че това трябва да е единствената причина за назначение, разбира се, трябват и способности. Сред всяка популация има напредничави умове. Това е дълбокият проблем на партиите на прехода, че не можаха да внедрят този цветен капацитет сред редиците си. И да ни вкарат в листите си, раната вече е отворена, и това ще дойде повече като повърхностно закърпване, но не и реално ликвидиране на патологичната тъкан. И няма ли вече да се възприема, като трамплин за по-амбициозните? Мисля, че отговорът сам изкристализира – защо и млади, и интелигентни хора гласуват за ДПС. А защо не?

Да аз съм бг-патриот, но съм близка и със съседна държава, човек – роднински и по произход. Абстрахирайте се от Турция, а си представете нещо друго – ще усетите разликата. Турция все още е много болезнена за предъвкване от повечето от вас. И това става на фона на незнание, непознаване и в съвременността! И ако моята страна ме изостави, защо да не стана турски/македонски/гръцки (…) патриот, особено ако имам и корените, и предпоставките? И без да сме на минното поле, аз мога без проблем съвместявам двете състояния – сега ми хрумва като идея, в отговор на нападките, че не било ясно какъв патриот съм. Защо на този етап да си български патриот, да означава, че си срещу Турция, и обратното? Защо като кажеш, че си син, се възприема не само, че си анти-червен, но и сякаш си застанал срещу червените и ги колиш, бесиш, сееш смърт! Няма логика. Всеки е свободен да направи своя избор – влизаш в магазина и купуваш каквото ти хареса. Трябва ли да се счита обида, дискриминация на блондините, че примерно аз предпочитам брюнети? Защо като казвам аз съм еди-каква си се възприема толкова остро? Аз не натрапвам мнения, изразявам свободно взето становище, естествено повлияно донякъде от средата. Както и при вас. Бих искала да се съобразите с това, и да не пламвате веднага, ако видите, че нещо не се вмества във вашите норми. И особено ако касае лични взаимоотношения, личен живот, лично изживяване. Ето – в стремежа да се опознаем дори, изникват проблеми. Когато аз изнеса едно предимство на етническата си принадлежност, което не означава автоматично противопоставяне на друг етнос, нещо от личния си опит, веднага изникват хора, които да го противопоставят, или да изпъкнат и те с нещо подобно, опровергавайки, че се дължи на моите предположения. Разберете: това да си се определил като даден индивид с особености в една или друга сфера, не означава, че отричаш другите с подобни способности от друга група. Следващия път, като кажа, аз съм такава, искам да чуя аз съм пък такъв, а не унищожителни критики. „Гордея се, че съм туркиня”, нека върви с „Гордея се, че съм българин/ка” – аз с последното нямам проблем, мога да го разбера, харесвам даже положителното в българщината. Иска ми се повече хора да са в истинския смисъл на думата горди, не като реакция на компенсиране, за да се разбираме по-лесно. Известно е, че колкото повече обичаш себе си, толкова повече обичаш и другите. Аз посочвам религиозната си принадлежност и казвам защо я предпочитам – срещу това искам да чувам аргументирано защо някой е християнин, будист и т.н., а не защо не е мюсюлманин, и то, акцентирайки върху остарели предразсъдъци или неправилни схващания – като фанатизъм, тероризъм и др., без се да позова реално на учението. Интересни проучвания има на Корана и много доказателства за божествения (?) произход на книгата (откритията му е било изключено да са станали по научен път в тогавашните времена, по-късно са доказани от науката.) Тук може да се се види колко причини има човек да е мюсюлманин http://www.harunyahya.com/bulgarian/index.php , а не да си говорим наизуст. И „пенис” има връзка и право да се появи, колкото и всяка дума, до която сме опрели в дискусиите. По-голяма част от избирателите на ДПС са или турци, или мюсюлмани, може би и двете. Тази особеност – обрязване точно на този орган (само по себе си символично събитие), си има своите необходимости и обяснения в нашия бит. Което едно време беше преследвано… След като говорим за турци, защо да не говорим за техните особености? Оказа се, че вече се появиха две българки, от които една е в съпружески отношения с турчин, а друга – останала с приятно-горчив спомен за неуспяла да се реализира любов/връзка. Аз от личен опит споделих, че това е важно за мен, а и за повечето като мен може би. и отклоних търсенията си в тази посока. Цяла теория е защо държа много на толкова „незначително” нещо. И как всяка заплаха, идваща непремерено от устата на самовлюбил се медиен герой, за невъзможността да обрежа, примерно сина си, наистина ме парализира! Много повече, отколкото вас Доган. Ще е интересно да споделя важността на някои обичаи при нас. Да ние сме ние, вие – вие. Няка как да подминем разликите. Не можем да се унифицираме изкуствено, като съществува риск се загубим в една каша. Ние трябва да се опознаваме с различното. Ние-те не е непременно като противникови лагери, разберете го. Иска етно-културните различия да ги приемаме с радост – така се е родила турската баклава; българските хора, народни танци. Всеки народ е изваял нещо хубаво.

Да аз съм бг-патриот, но съм близка и със съседна държава, човек – роднински и по произход. Абстрахирайте се от Турция, а си представете нещо друго – ще усетите разликата. Турция все още е много болезнена за предъвкване от повечето от вас. И това става на фона на незнание, непознаване, и в съвременността! И ако моята страна ме изостави, защо да не стана турски/македонски/гръцки (…) патриот, особено ако имам и корените, и предпоставките? И без да сме на минното поле, аз мога без проблем съвместявам двете състояния – сега ми хрумва като идея, в отговор на нападките, че не било ясно какъв патриот съм. Защо на този етап да си български патриот, да означава, че си срещу Турция, и обратното? Защо като кажеш, че си син, се възприема не само, че си анти-червен (което невинаги е вярно), но и сякаш си застанал срещу червените и ги колиш, бесиш, сееш смърт! Няма логика. Всеки е свободен да направи своя избор – влизаш в магазина и купуваш каквото ти хареса. Трябва ли да се счита обида, дискриминация на блондините, че примерно аз предпочитам брюнети? Защо като казвам аз съм еди-каква си се възприема толкова остро? Аз не натрапвам мнения, изразявам свободно взето становище, естествено повлияно донякъде от средата. Както и при вас. Бих искала да се съобразите с това, и да не пламвате веднага, ако видите, че нещо не се вмества във вашите норми. И особено ако касае лични взаимоотношения, личен живот, лично изживяване. Ето – в стремежа да се опознаем дори, изникват проблеми. Когато аз изнеса едно предимство на етническата си принадлежност, което не означава автоматично противопоставяне на друг етнос, нещо от личния си опит, веднага изникват хора, които да го противопоставят, или да изпъкнат и те с нещо подобно, опровергавайки, че се дължи на моите предположения. Разберете: това да си се определил като даден индивид с особености в една или друга сфера, не означава, че отричаш другите с подобни способности от друга група. Следващия път, като кажа, аз съм такава, искам да чуя аз съм пък такъв, а не унищожителни критики. „Гордея се, че съм туркиня”, нека върви с „Гордея се, че съм българин/ка” – аз с последното нямам проблем, мога да го разбера, харесвам даже положителното в българщината. Иска ми се повече хора да са в истинския смисъл на думата горди, не като реакция на компенсиране, за да се разбираме по-лесно. Известно е, че колкото повече обичаш себе си, толкова повече обичаш и другите. Аз посочвам религиозната си принадлежност и казвам защо я предпочитам – срещу това искам да чувам аргументирано защо някой е християнин, будист и т.н., а не защо не е мюсюлманин, и то, акцентирайки върху остарели предразсъдъци или неправилни схващания – като фанатизъм, тероризъм и др., без се да позова реално на учението. Интересни проучвания има на Корана и много доказателства за божествения (?) произход на книгата (откритията му е било изключено да са станали по научен път в тогавашните времена, по-късно са доказани от науката.) Тук може да се види колко причини има човек да е мюсюлманин http://www.harunyahya.com/bulgarian/index.php , а не да си говорим наизуст.

@Доганова:

Оценявам опита ти да влезеш в по-цивилизован тон на дискусия. Благодаря.

Напълно съм съгласен, че има “създадени предварително едни нагласи във всяко съзнание, бетонирани, които не дават възможност да се погледне отвъд статуквото”. Точно тях ми се иска да започнем да разрушаваме. Защото тях ги има И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ (вярвам, че няма да оспориш това). И защото тези нагласи са bricks in the wall: тухли в оная стена, която задължително трябва да се събори, ако въобще искаме да свършим заедно някаква полезна работа.

Надявам се, наясно си, че в написаното от теб също има доста неща, които дразнят. Не само в първоначалните ти постинги, а и в последните. Но в името на смисления разговор ще ги подмина без коментар (както правех и досега).

По повод на това, което си написала:
_____________________________________

1) Смяташ за особено важно да има “рефлексия и емпатия (да се поставиш на мястото на другия, да съпреживяваш)”. Мисля, че подобно очакване е нереално, защото различията във вижданията очевидно са сериозни. Но това не изключва рационалния обмен на мнения. И именно рационалният обмен на мнения може да доведе до повече “рефлексия и емпатия”. Това е и ЦЕЛТА на този разговор (поне както аз я виждам).

Няма как обаче да изискваш безпрекословно рефлексията и емпатията като предварително условие. Ако искаш да комуникираш, ще трябва да започнеш без тях. Точно това означава да поемеш своята част от отговорността в един такъв разговор – онази отговорност, за която си говорехме със Серкан. Отговорност, която други в тази дискусия вече поеха.

Предубежденията не са непременно злоумишлен “двоен аршин”. Факт е, че те съществуват. Но това не значи, че няма желание да бъдат преодоляни. Желанието обаче трябва да е двустранно. Иначе не става.

Не е лесно обидата и пренебрежителното отношение да се преглътнат. Много по-лесно е да скочиш на този, който смяташ, че те е обидил. Аз също умея да се изразявам значително по-рязко. И много неща в писаното от теб мога лесно да приема като лично засягащи ме, и да реагирам подобаващо. Но в случая предпочитам да не го правя, защото е контрапродуктивно.
_____________________________________

2) “ако наистина има злоупотреби, защо да не се осъди не само Доган, а и всеки друг?”
Това е задължително и едва ли някой тук ще възрази. Не става дума за очерняне на Доган, а представяне на всички останали като ангели, това е глупаво. Става въпрос за методите, които Доган използва, за да се задържа във властта.

Сериозно подозирам ДПС и лично Ахмед Доган в умишлена, грижливо планирана, дългосрочна и масова манипулация на турската етническа общност в България. И това, което ти пишеш, за съжаление, задълбочава тези ми подозрения. Много се надявам да не съм прав.

Това не е нещо, което ми е хрумнало снощи; то е впечатление, образувало се постепенно, въз основа на всичко, което съм виждал и чувал пред последните 20 години. Не ми е било цел да трупам доказателства и да помня факти. И е безсмислено да си ровя из паметта, та да извадя нещо, което случайно съм запомнил. Което не значи, че впечатлението ми е неоснователно. Още повече, че Доган в началото на прехода за мен беше една от позитивните личности в опозицията – с ясната си мисъл и логичните си, прагматични изказвания. Но полека-лека в моите очи стигна до това, за което го смятам в момента: тоталитарен лидер, криещ се под маската на демократ и народолюбец.

Оценявам хората по два основни признака: първо, способността и желанието да мислят, и второ, целите, за които използват тази си способност. По първа точка Доган е категорично на плюс. По втора обаче е (вече) категорично на минус.

От писаното от теб ми се потвърди впечатлението, че Доган е изградил връзката между себе си и електората си на принципите на родовата общност. ОК, това също е фактор. Но в политиката то може да бъде само ЕДИН ОТ факторите – и в никакъв случай основният. Именно на основата на родовия принцип мафията и сега продължава да контролира италианските Сицилия и Калабрия, примерно. Това не е единство около политически принципи и убеждения, а система за зависимост и контрол, която няма нищо общо със свободното волеизявление. Система, която позволява (по-скоро – симулира допускане на) алтернативно мислене само в строго определени рамки. Тоест – система, за която в едно истински демократично общество няма място.

Можеш да ме разубедиш, ако ми посочиш примери как в ДПС се насърчава изказването на алтернативни мнения, защитаването на алтернативни позиции и/или оспорването на обявени от партийното ръководство решения. Тоест – какво се прави, за да може, когато някой мисли другояче, да каже какво мисли, без да го е страх. И да бъде чут, разбира се.
_________________________________________________

3) “Хайде да не говорите, ако може и от името на „глупавите селяни” защо гласуват, нека те си кажат за какво.”
Така е най-правилно, съгласен – но при едно условие: ако имахме времето и възможността да ги изслушаме; ако не всички, поне достатъчно представителна извадка от тях. Такава възможност обаче няма. Затова поне аз бих предпочел да чуя обяснението на някой, който притежава достатъчно интелект и аналитично мислене, за да ми обясни направо причините. Дали ще се съглася с него, е отделен въпрос – но мнението му би било при всички положения валиден аргумент за мен. Затова те и питам – съдейки по правописа и начина ти на изразяване, си точно такъв човек, а и очевидно имаш “вътрешен” поглед върху нещата.
_________________________________________________

4) “Достатъчни да гласуваш са и симпатии към идеята, лидера, общите насоки, а и по-малкото зло да избереш понякога.”
Именно това ме интересува: КОЕ от тези неща е определящо за мнозинството от гласоподавателите на ДПС, според теб. Защото четирите неща са съвсем различни, а все някое от тях със сигурност преобладава. Кое е то? BTW ако е идеята или общите насоки, ще те помоля да ги дефинираш с няколко изречения. Защото си признавам, че идеята и общите насоки на ДПС не са ми особено ясни. Още по-малко пък ми е ясно какво разбира под тези понятия един средностатистически избирател на тази партия. (Само недей ме праща на сайта им да чета програмата. Важно за мен е как тази програма се вижда от хората, другата справка мога да си я направя и сам.)
_________________________________________________

5) “По-вероятно е да са били запленени от идеалите!”
Както по-горе: би ли могла да опишеш накратко тези идеали – така, както ти ги виждаш. Ако добавиш и свои разсъждения за това как ги вижда основната маса от избиратели на ДПС (които със сигурност са значително по-ниско образовани от теб и вероятно ги приемат по-опростено), ще е полезно.
_________________________________________________

6) “Всички сме част от пъзела – многоцветния живот, и ако не се самоопределиш, не можеш да си намериш мястото в него. Да казвам, че обичам родината си България, не означава, че се побългарявам, не значи, че зачерквам турското в себе си – то ми е също толкова мило Защо едното трябва да изключва другото? Аз може да съм БГ-патриот на първо място, в чужбина да се държа като български гражданин, но не мога да се отрека от корените си.”
Тук съм напълно съгласен с теб. И ако има някой, който изисква от теб да се отречеш от етническите си корени, аз съм му също толкова голям противник, колкото и ти. Говоря сериозно. Това е въпрос на принцип.

Единственото опасение, което имам, е дали наистина в самата теб няма конфликт между патриотизма ти на български гражданин и турските ти корени. Ако за теб двете неща са в непротиворечиво единство, чудесно. Но ако все още са дилема, по която водиш вътрешна борба, не е добре.
__________________________________________________

7) “Това е дълбокият проблем на партиите на прехода, че не можаха да внедрят този цветен капацитет сред редиците си. И да ни вкарат в листите си, раната вече е отворена, и това ще дойде повече като повърхностно закърпване”
Абсолютно съм съгласен – а и не само аз, като се вижда от някои от другите коментари. Но ми се струва, че това е резултат или от някаква договорка между ДПС и другите партии още в началото на прехода, и/или от съзнателна (макар и не демонстративна) политика на самото ДПС да обезкуражава обществената изява на етнически турци в други политически формирования освен самата себе си. Как мислиш ти?
__________________________________________________

Пак ти благодаря за приемането на дискусионния тон и се надявам този разговор да продължи (въпреки че в момента работя върху един доста тежък проект и имам много малко свободно време – но пък ми е наистина интересно и полезно).

totenlicht: Написаното по-рано от мен офлайн по-горе беше по-дълго, но не можах да го пусна цялото (ще се опитам пак по-долу) – може би там вече съм отговорила на човъркащия въпрос “Защо аджаба толкова и така, това турско, бре…” Знаела съм, че вероятно пак ще ми се зададе точно този въпрос. Не се противоставям като антагонизъм – идентифицирам се. Равноправие не значи сливане, или изчезване на специфични черти, образували се дълго-дълго във времето. Защо да ги зачеркваме – можем да се възползваме. Например, като ви омръзне българската музика, пускате си турска – не? – ОК! – тогава руска, финландска – каквато на ВАС ви харесва. И обратното – ако сте турчин, хърватин, поляк… и т.н. Забележка – не казвам, че българите са ограничени, има много достойни и сред тях, както и сред останалите нации! Евала на добрите! Аз лично познавам всякакви хора сред българите, както и сред турците- от-до. Човешкото като че ли няма етнос, и народопсихологията е малко условно, обобщаващо понятие. Не абсолютизира, а се опитва да дефинира без претенция за съвършенство. Вижте, грозните действия, идващи от българи спрямо турци, са черна точка за тях, както и обратното. Трябва много да внимаваме за имиджа си – когато създаваме образа си, особено пред хора, отличаващи се от нас, непознаващи в пълна степен нравите ни и поради това с риск да останат с грешно впечатление. Колкото сме еднакви, толкова и различни. Аз обясних при кои случаи човек може да си помисли въпросните неща, при к а к в о поведение. В никакъв случай не идва като едно клише без мотивиране. И не означава, че в даден момент не може да се промени. Който иска – да го разбере, който не иска – негов си проблем. Ако се тълкува като черта, поставена от мен, така да е. Свободни сме в мислите и убежденията поне от 20 години официално. Нямам намерение да се опитвам да изстържа насила, вече затвърдили се схващания. Цялата ми идея е, че не бива различията, които, дали в психиката, дали в традициите имаме в една или друга степен, да ни разединяват – трябва да ги уважаваме в себе си, и то двустранно, и да извличаме максимално положителното от допира на две различни култури, но и близки (нали сме на Балканите всички). А който така си е преценил – да не трие невидимата черта, чувствана по-скоро субективно от някои, нека да не я прескача! Няма да се разсърдя – светът е широк и все ще се намери друго другарче, с което да си делим поневолите, така да се каже.
Грубата дискриминация не е задължително да се даде на съд – има още безброй варианти да се реагира на нея – единият е да се чака Божието възмездие. На дълбоко вярващи хора, дори да не спазват безупречно всички норми, и това би дало чувство за удовлетворение. Някои от нас биха били войнствено настроени, възможно е – аз лично не пожелавам да се случва този вариант. Не плаша никого, просто искам да обърна внимание, че в България преходът мина без кръвопролития. Трябва да оценим високо това. Аз виждам заслугите на Доган. Който иска да види смъртен враг в негово лице – нека. Когато няма криза, човек става някак си по-голям сербезин. Негово право.
Колкото до информацията – попрегледах я, но наистина не съм компетентна по проблемите, но виждам и български имена! Българи да предават БЪлгария?! Източникът на информацията също е важен. На съда не вярвате, че е независим – а на пресата – да?
Според мен българския съд е зависим от „допълнителни доходи” – не от доганови команди – не е изключено и повечето медии да са така. Както е известно, това, което не може да се купи с пари, се купува с повече. Доган и поддръжниците му – както и други амбициозни формации, поотделно сякаш са безсилни да ликвидират проблема. ДПС не е панацея, нито перфектно във всяко отношение. И една птичка пролет не прави. Но много капки правят вир. И, мисля, не бива да се набляга на . Така се губи ефекта на взаимо/помощта. Не смятате ли, че когато съседите печелят, печелим и ние. Не веднага броени пари на масата. Може в друго да ни подкрепят или подпомогнат – защо не чакате нищо добро от Турция?! Както направиха при членството ни за НАТО! Или забравихме вече? Само защото е имало време, в което поради доминиране на военна мощ са ни превзели земите? Хайде да оставим тези неща в миналото, да си простим поражението, и да си говорим в сегашно време – как е сега? България се е променила неизбежно с времето, както и Турция. Не е останала в 14-ти или 19-ти век. Сигурни ли сме обаче, че не забравяме това? Нека не забравяме историята – реалната, не пропагандната, да я помним, да се учим от нея, да не забравяме уроците й. Нито се гордея с 5-тях века, нито се срамувам от това. Отбелязвам само един исторически факт, който и да искам, не мога да променя по свое усмотрение и вкус.
Можем да се поучим много от организираността на турците, трудолюбивостта, самоизмъкването от блатото, нечакането на спасителя Иван, от начина на организация на съда им, полицията, армията! Може би и те от нас за друго? И да не забравяме как можем в един хубав слънчев ден да минем от другата страна и ние да им се молим за вода. Тогава какво ли щяхме да говорим… Ето един пример за това каква е разликата да си от двете страни на барикадата, или колко е различно от коя страна на тоалетната си – в нея, или чакаш пред нея. Бесарабските българи са превъзхвлявани, че са запазили една или друга българска традиция, езика си, а ние – когато защитаваме и развиваме идентичността си по същия начин – без с това да пречим с нещо на страната си (като например кюрдските сепаратисти-терористи), не срещаме пълно разбиране.
Може би не лично от вас, но има такива тук. Ако не се триеха и чисто „атакистките” мнения, щеше да се види една грозна страна на българите, която не ми е понятна. Лично аз се кефя много на чисто български обичаи, традиции (на положителните явления естествено). И сякаш очаквам същото по отношение на нашата положителна страна. Била съм в Турция, там няма толкова голям негативизъм към българите. По-скоро приятелски настроения, особено след падането на комунизма. Самите българи ли имат заслуги за това, или идва отвътре на турците – не мога да кажа. Това е европейската идея – заедност с различното. Но както каза един от участниците – всеки народ си мисли, че е най-най. Аз се боря с това изкушение и като българка (в смисъл на гражданство), и като туркиня ( по отношение етнос). Ако зависи от мен, никога да не изчезват от картата на света и България, и Турция! Интересно какво предлагате за страната ни – каква позиция да изповядва по въпроса, след като считате, че посочената от Вас е неправилна.

totenlicht: Изпуснато в изречението:
“И, мисля, не бива да се набляга на…”,
да продължи да се чете:
“…НА ТЯХ ще им дойде добре, наготово и т.н”.
За всички останали неволни грешки, извинения.

Госпожо Доганова,

понеже ми прави впечатление способността ви да говорите и аргументирате смислено, бих искал да ви поканя да напишете някакви авторски текстове за електронното списание “Либерален Преглед”, на което съм издател. Както и много други българи из мрежата аз силно желая едно по-силно и по-видимо турско присъствие в нея, просто защото друг начин за разчупване и премахване на клишетата няма. Серкан – който за съжаление май се отказа да пише при мен след като получи един или друг нечестен удар из коментарните полета – може да ви потвърди, че съм напълно съпричастен към болките и ядовете ви. Не е нужно да разкривате самоличността си, можете да пишете и под псевдоним, макар че това със сигурност ще накърни силно ефективността на посланията ви, каквито и да са те. Предупреждавам, аз не пускам ВСИЧКО, но инак съм добронамерен и коректен издател.

Златко, здравей!
Не съм се отказал да пиша никъде, приятелю, просто българската действителност може да те убие за 3 дена… а без вдъхновение не бива да се пише.
Две смачкани шишарки не могат да спрат порива, друга е тук болката.

Какво да критикуваш, как да се самокритикуваш, като то цялата работа е в това да се променим самите ние. В нас е проблема – във всеки един, без нито едно изключение.

Преди 3 месеца, когато покрай Дани за първи път отново след 20 години се заговори (поне в моята глава за първи път) за “онова” време, бях като в шок, бях в друг свят. Колко пъти ми се насълзяваха очите там през март само аз си знам…
Голяма болка е това за нас, не ни разбраха, не го рабраха хората…
Сълзите се изтриват, болката се притъпява, живота трябва да продължи. Мина втори, мина трети месец – отвори ми се пред очите Гарваноу.
Гарваноу, където Гарван Гарвану око не вади (вече), защото пълно е с гарги, пълно е с мърша навсякъде.
И писах за Гарваноу днес, писах, но не можах да го довърша.
Порив липсва… Как да пишеш за мърша.

И сега виж, не спя, а утре пак е ден, пак работа ни чака.
И ето, теб чета – и тук и на Прегледа във коментарите. И за първи път от много време, пак сълзи имаше по очите ми. Ревлива баба съм станал, напоследък, не мога да се трая.
Та… В тоз живот, който “много” ни даде, евалла, тез които останахме хем ще се кълвем, хем ще си носим взаимно мършичка, трябва да го избутаме някак, колкото и да ни е тежко. Тежко най-вече вътре в нас и в голотата ни.

Доганова не мислиш ли че ДПС би била по добре без Ахмед Доган. Вярно е че е изиграл много важна политическа роля в миналото, вярно е че е много интелигентен политик, като цяло съм привърженик на идеите на ДПС, но в момента Доган е една много отрицателна фигура и колкото повече гласове получава толкова повече гласове предизвиква в противниковите редици на АТАКА, което пък от своя страна води до повече избиратели в ДПС и какво става в крайна сметка вместо да получим равнопоставеност се разделяме на два лагера.

Трябва да спомена нещо по въпроса за църквите след цялата тази патетична реторика с която ни заля (удави) Доганова. Доколкото ми е известно в Турция християнските църкви имат голям проблем с подаването на сигнали до миряните извън малкия радиус на сградата, т.е. ако ударят камбаната примерно става проблем. У нас обаче мюезинът разполага с мощни тонколони които използва за да предаде словото божие, да си призная понякога му завиждам за кулата. Интересна е цялата тази цветна, мултинационална и мултирелигиозна мозайка която страната ни представлява и силно се надявам някой ден и държавата Турция да последва примера ни, понеже определено са назад с материала по дисциплината независими компоненти. Няма нужда да си блабим политически-коректни празнословия.

Но да се върнем на основната тема. Само на мен ли думите на Доганова ми звучат като пролетарска поезия – каква е тая любов към партията и вожда, какви са тези сърдечни пориви на ниските нива… Това определено е чудесна демонстрация на тоталитарната схема на организация в ДПС. Доган е отворил врати за всички, но не и вратите към централния комитет, т.е. партията е негова собственост. И между другото “фирмата” не е фалирала – мрежата е активна и работи. Да припомним колко човека от висшите етажи на ДПС са агенти на селската ни матрица, по данни на комисията за досиетата – Гюнер Тахир, Кемал Еюп, Лютви Местан, Юнал Лютфи, Осман Октай, Орхан Мемиш и т.н… Все големи играчи на партията. Това са хора без всякакво достойнство, присъединили се към терористична секта, провеждаща експерименти върху собствения им етнос, с цел лични облаги. Еми облажиха се. Кое и е фалирало на фирмата? Работи та пушек се вдига. Няма идея която да размести пластовете в ДПС, ако не е придружена със сила надвишаваща тази на Доган. Лъвовете се борят с лъвове, по думите му. Няма какво да парадирате с отворените си врати и ниските етажи. Лидерът ви е достатъчно умен да привлече всички качествени люде желаещи да му служат. Въпросът е дали някой може да заеме неговото място и ако не – към общи интереси ли вървите или към неговите лични. Сигурно и към двете, хехе. Моят отговор е – не може, никой няма сила да го измести, никой освен приближените му не е бил част от инструмента за контрол и терор ДС и съответно не е запознат с методите на организация на лъжата. Това е положението. Очевидно дотук Доган е свършил добра работа по приобщаване на малцинствата (турците предимно) към охолния живот на българите, всички признаваме качествата му, има на какво да научи бившите си учители по философия, които са изпаднали дотолкова че да назначат някаква медуза за премиер, но двайсет години власт са предостатъчно време за всеки да пусне корени и да се самозабрави. Мисля че няколко изборни загуби на ДПС ще се отразят добре на държавата – никой не следва губещ лидер. И дай боже някой хубав ден в България да останат две основни партии, както е в нормалните държави, в които участват всякакви етноси и работят заедно никога повече да не се повтори управленската идеология тип овчар-прът-стадо, така усъвършенствана по нашите земи.

Тия истини взеха да ми стават досадни вече.

Пропуснах да спомена и Денис към тези, дето са с рационално мислене и не са типични привърженици :)

Здравейте от мен!
Ето че се появих пак, макар че видях, че на някой му е писнало от моите истини. Изхождайки от максимата, че всеки е прав за себе си, проявявам разбиране, дори когато вътрешно то липсва. :-) На саркастичния анализ реших да не реагирам веднага, защото малко след това изпаднахме в траур (за катастрофата в ямболско с жертви и ранени) и реших да запазя благоприлично мълчание в памет на пострадалите. И за църкви няма да говоря в този „брой” – от уважение към загиналите християни и близките им.
Да не говоря, че идвайки от клуба, където получих предизборни материали и рекламни джунджурии, бях като опиянена, когато се зачетох в посланията на не кой да е – а на самия Доган, взирайки се в очите му… И ми трябваше време да изтрезнея, за да съм по-неутрална. Допирът с него ме прави безкрайно добра и затова отказвам да водя безсмислени спорове, базиращи се на откъсване на някаква част от темата и поставянето й в друг контекст, с абсолютно грешни разсъждения и изводи, с цел – да не се оставя нечие магаре в калта. Ок, тогава приемете, че аз съм си аз, вие сте вие: аз вървя по моя път, вие по вашия. Ако пътищата ни се срещнат – добре, ако ли не – значи не е било писано.
Ще направя каквото трябва, пък да става каквото ще.
Включването ми е в резултат на дадено обещание и освобождаване на малко лично (и искрено) време. Трябва да се знае, че никой не може да спре никого, ако той самият не го позволи – и това е така не само в политиката. И особено когато си воден от чувство за отговорност и не търсиш оправдание за страха си. „Някой отгоре” – пък още по-малко. Дори не виждам за какво!? Свикнах дотолкова на алогичното тук, та почва да ми липсва, като се откъсна от него – за мен то е като малък комедиен релакс. Мерси! :-) Но най-важното е, че нито лично се познавам с Лидера, нито пък може да се досети коя съм от всичките му многобройни почитателки – а такива бол. Аз и не се крия от него, но и не искам излишни главоболия и ненужен тормоз от инакомислещи. Нямам време за подобни глупости. Иначе си падам по филма „Империята отвръща на удара”, но не виждам смисъл с хора под нивото ми. Доган го каза добре: лъвовете се борят лъвове и тигри, не с мишки и плъхове. :-) И младежкото мото не скри: “Уважавай ме, за да те уважавам!” С МДПС партията е напред не с 50, а със 150 години – вярвам му.
Та каквото и да се говори и лае, кервнът си върви. И така трябва.
Какво можеше да се помисли тогава, ако след толкова обяснения защо не можем да намерим общ език, изчезнех, и бях и анти-депесар?! Че някой ми е запушил устата?! Радвам се, че се появиха и такива турци тук – може да не споделям вижданията им в политиката, но всяко изключение е добре дощло, за да потвърди и затвърди правилото. И никога няма да тръгна да ги разубеждавм – против насилието съм, а и насила хубост не става – неизчерпаема народна мъдрост през вековете. Такова нещо като тоталитаризъм в нашата партия няма. Знам, че на мнозина им звучи като мръсна дума всичко, свързано с партии – но засега по-добро от това за упражняване на контрол от гражданите, във властта, няма. Такава е системата. Искам обществото да се отърси от този манталитет – че който се занимава с партии, е някак си нечестен. Аз лично искам моят глас да се чува, защото ми пука как ще живея и затова ще отида до урните. А който не може да си намери идол, време излишно в борбата за Насъщния, или е зает с друго по-важно, или пък не е спортен тип – пак негово си право, което трябва да се уважи. Както и всеки празен вот на недоверие.
Подхващам темите една по една, пък ако изпусна нещо, пак ще продължим – надявам се.
Аз съм наясно, че след като нищо в България не е съвършено, и ДПС не прави изключение. Човешкият фактор е много важен – партията прави каквото трябва да се погрижи за него. Но нали разбирате, че Доган няма как изцяло изкъсо да следи всеки един член поотделно – няма такава физическа възможност, чисто и просто. Корупцията не е само проблем на ДПС! Със сигурност, по предположения, някъде има и корумпирани представители. Такива се изключват по Устав, веднага след доказване. Тези две точки са най-съществените за мен: пълна забрана на корупцията и борбата с неравенството и дискриминацията на всички нива. А либералната демокрация – доказано най-добра за повишаване на жизнения стандарт – е един вид фон, който включва икономическа свобода, ненамеса на държавата в личните дела на гражданите, или минимална такава, върховенство на закона, свобода на словото с дребни забрани, като необида на расова основа или др. подобни. Защо? Точно тези последни неща в обратен ред са в основата на безсмислените контрапродуктивни войни, съответно – регрес, които ред международни организации се борят да предотвратят. И някак си не се връзва модерно мислене и напреднала цивилизация, от една страна, със самоунижение на човечеството и съвременност, от друга. Днешното разбиране за човешко достойнство предполага, че всеки има такова още от началото на живота си и то по подразбиране трябва да се уважава, дори в самия край на живота – смъртта, със всички произтичащи от конкретния човек различия. Особено когато те с нищо не пречат на околните, освен със самото си съществуване – което вече не е причина. Най-добре ще е, ако всеки усвои умението да гледа първо в собствената си чиния и чак тогава да си показва носа/рогата навън, за една или друга „спортна” или не, свада. Мисля, че тогава осезаемо биха намалели проблемите. И най-вече ако се ликвидира първопричината им, не само следствието.

Колко се изненадах (или никак?), че това уникално усещане, което аз имам с ДПС, вече е изпитано от други… Преди малко ми попадна това в мрежата: Доган: Никоя партия няма такъв “дълбинен, интимен контакт с избирателя”
20 Май 2009

“Нито една партия няма този дълбинен, интимен, фундаментален контакт с избирателите си”, заяви в сряда лидерът на Ахмед Доган по време на митинг в гр. Дулово.
Така той вероятно показа, че изявлението на заместника му Лютви Местан в Джебел
“Ние сме единствената партия, която може да се разбира със своите избиратели без думи, защото владеем езика на любовта”, не е спонтанно изпусната реплика, а целенасочено послание.
Търсех дали го няма онова предизборно „плакатско” послание в мрежата, но по-лесно ще е да го пренапиша по-долу, най-съществената му част, за да ви жегне и вас Мъдростта. Не се притеснявайте, ако ви се прииска да гласувате за ДПС, ако се опасявате в последния момент в стаичката насаме със съвестта си, да не „сбъркате”. ДПС няма нужда от такива гласове, призовавам ви, гласувайте насила за нещо друго, но не и за него. Разбрахме се, нали?

Хайде сега да продължим спокойно.
Заиграването с етническата карта е една много опасна игра. И който политик не го е осъзнал, значи е голям аджемия в играта и не осъзнава, че с огъня шега не бива. Гонения и подобни деяния могат да се случат най-вече тогава, когато си мислим, че не могат. Тогава спокойствието ни човърка и почваме да се закачаме като недосрасли хлапета в пубертета. По подобен начин на разказа на Серкан по действителен случай – „1985” в „Либерален преглед”, в частта, където са се успокоявали, че на нас – турците, такова нещо не може да е случи – защото ние сме си имали държава, за разлика от циганите… Да, така е и гледайки от Книжката, изброявам събитията от това време:
„В Турция започва кампания за спасяване на делиорманските турци, с лозунги, и включване на Междуведомствената комисия към МС – Т/я. Същата атакува Б/я в ООН за нарушени права и свободи на българските турци, за геноцид и гонения. Особено остра нота към нашето правителство, в която се подчертава, че Анкара няма да остане безучастна към съдбата на своите съграждани. Правителството в С/я отговаря, че това са вътрешни работи. Военното ни разузнаване донася, че Генщабът на турската армия е обявил бойна готовност на войските в бълг. направление – по това време над 180 000 щика. Президентът на Т/я Кенан Еврен подкрепя идеята за военна намеса. Особено войнствен е мин.-председателят Тургут Йозал. В реч в ООН открито заплашва С/я. Съветският премиер по време на среща му казва, че спорът е само м/у България и Т/я, което Й. приема като подкрепа за Анкара и прави изявление, в което открито казва, че ни чака кипърски вариант. Войските и на двете страни са в бойна готовност. Така за няколко дни войната виси на косъм. Известно успокоение внася гостуването на делегация на СЕ и особено представителство на Орг./я на ислямската конференция в Б/я. Местата, които посещават, са подготвени много добре, режисирано е всичко като на филм. Присъства се на петъчна молитва в Разград. Подготвени за целта са над 30 човека – „верни” другари интелигентни мюсюлмани. Облечени по канон – с фесове, чалми! Гостите са изненадани, но си тръгват с препоръки към С/я редовно да ги информира за положението в страната.”
Ето това е „но”–то, другата страна на медала.
Както не можеше да се случи, така и се случи – то се знаеше, че няма да издържи дълго, но си бяхме опитни зайчета за кратко, нали. Да не говоря още какви работи пише в предисторията на Възрод. п/с – че политиката е започнала точно противоположно – с идея да ни се увеличат правата, и куп невероятни за режима планове, а това било „затишие преди буря” за замазване на очите… Уроци от историята. Всичко може да се случи, така че да бъдем нащрек да не допуснем непоправимото!

„Приятели и съмишленици!
………………………………………….
………..В живота си в повечето случаи съм имал усет към по-доброто и по-качественото от гледна точка на Развитието. Развитието е велико изобретение на Всевишния.
Всеки от нас си има своето време и място за отваряне, разгръщане и разбиране. Всеки от нас има мисия. Тъкмо за това цветето се отваря, когато му дойде времето!
Това е логиката на живота. Да подкрепиш позитивното начало и градивната жизнена енергия е въпрос на зрялост и отговорност. (Толкова силни думи!)

От дълбините на съзнанието ви моля за подкрепа, защото съм сигурен, че няма да сбъркате.
Иначе не бих се осмелил да я поискам.
Винаги ваш: Подпис”

Смирен, отговорен, велик!

Има ли конкуренция Доган? Не виждам такава на хоризонта. Изиграл е положителна роля, но било време да си ходи. На героите е нужно да се отдаде заслужена почит, и не само посмъртно! (За ДС-темата ще говоря отделно!) Не, не мисля, че ДПС би била по-добра без такъв достоен държавник.
Перфектни хора няма и не е реалистично да ги търсим. Да оценим това, което имаме.
Когато се появи заместник, той ще разцъфне от само себе си – по цвета и аромата ще го познаем.
Когато останалите партии донесат нещо добро на българите, и оня „простия селянин” ще го почувства и тогава ще се разколебае за кого да гласува може би. Дотогава ще избира отговорно провереното и сигурното, носителя на доверието, подкрепата и сигурността. И не можем да му се сърдим.
И вижте една прясна новина: как работят в Турция – няма турчин, няма българин – сбъркаш ли, си на топло. Супер! http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2188291 Това е положението. Защо не искате турския вариант – нямам обяснение.

На Denis последният анализ се приближава до истината, но в частта за Атака – мисля, че не е осъзнал разликата между двете партии – че едната си гледа работата и пътя, а другата се занимава с нея, и сее омраза. Не друг, а Доган го каза: с омраза политика не се прави! Защо да се поддаваш на свирката на Атака – тя и това цели! Ако бройките ще са в правопропорционална зависимост, значи самият народ, който гласува за идеите на Атака – а те са срещу български граждани ( всеки с отделно значение за страната си като човешки ресурс), е нездрав/болен! Те са жертва горките – с промит мозък… Както едно време при социализма – сляпа вяра и доверие в ценности, които реално не са никакви ценности! (Или в най-добрия случай си остават само на книга, в най-лошия – са доказано вредни.) Сидеров напрви един прост трик – огледа се и грабна една останала незаета ниша – тази на яростните националисти, които обвиняват за всичко всички, не и себе си, и които без да съзнават, вървят срещу родината си! Не можеш да изхождаш от привидната зависимост на две партии една от друга – ако искаш да спреш верижното въртене, излез от кръга: агитирай повече българи да гласуват за ДПС, а не да дават етнически вот – на Доган и това не му отбягна от погледа. Срещу единствената неетническа партия, която приобщава всички народности, се гласува етнически! Хем смешно, хем трагично. Ако изхождаме от „В ДПС българи няма – тя е етническа”; “В ДПС има българи – но те всички са боклук”, доникъде няма да стигнем! Ще се омотаем пак в изтъркани клишета. Който го е казал, едва ли познава до един всички българи и да ги е интервюирал… Или проучил биографиите им. Каква сметка има ДПС от боклуци за авторитета си? И мисля, подценяват се българите като разумни същества! Нали казахме, че навсякъде има и добри, и лоши… Те не могат да се отсеят изведнъж със специално сито! Но който иска да е заблуден, негово право – не можем да не му го признаем!ДПС не издига лозунги срещу българите, или срещу циганите, гейовете и пр., а за толерантност между етносите и различните. Ако някой се дразни от това – негов си проблем! Да продължава да се трови с унищожителни емоции.
В частта за бизнеса – навсякъде е така по света: бизнесът се интересува от политика, доколкото всяка една промяна в обществения строй би довела до влияние върху него – разбираемо е да се иска позитивно продължение на положен дългогодишен труд, който и изисква да се уважава! Най-добре човек работи (и е заинтересован да го прави) за себе си или в частния сектор – защото там се виждат истинските резултати и плодовете на успеха. За разлика от комунизма при централно планиране. Конкуренцията е регулатор на прогреса. Мързелът ни е в наследство от епохата на “светлото бъдеще”, което така и не дойде на тепсия. А ни забави с десетилетия! Слава Богу, БСП претърпя развитие в това отношение. Либералните идеи се свеждат до обръщане на посоката – отдолу нагоре е най-ефективният начин за постигане на напредък. Така например ако даден човек има проблем, се оставя да го реши самият той както сметне за добре, а ако не може – да опре до съседски или други граждански организации в квартала, града, областта, и така нагоре – до държавата, и най-сетне – в извъндържавна общност. Това е най-ефикасният начин, защото колкото си по-близо до проблема, толкова ти е по-присърце! (Усещате ли емоцията?) И като си помисля, разбирам колко е вярно… Предполагам и вие. :-)
Сега копвам малко инфо от сайта на ДПС – официалния, за етническите партии – за още размисъл, докато се появя пак и продължа с всичко недоизказано. Ако досаждам, оплачете се. Ще оценя високо всяко свободно мнение, формирано вследствие на разумни емоции и невзето под влияние на натиск! (вдигнат палец)

„Предизборната кампания е в разгара си и както никога до сега има кандидати, които без никакви платформи и виждания ….в тези трудни години за родината ни, пропагандират водени само от омраза и псевдонационализъм. Някои от кандидатите истерично и с гръмки патриотични фрази използват предизборната кампания за да насаждат директно омраза към представителите на отделните етноси, без да се съобразяват с това, че всички ние – българи, роми, арменци, турци … живеем и работим заедно, децата ни растат и учат заедно. Не трябва да забравяме, че нашите деца виждат, чуват и научават не само това, което учат в училище, а и това, което слушат по площадите, на митинги и по различни телевизионни канали.
Всички ние, които избрахме България, трябва да изберем ….с ясното съзнание, че всичко, което правим ще бъде и по-успешно и по-добро ако го правим заедно. Обречени сме да живеем и работим заедно и това не е нито лошо, нито страшно, както се опитват да ни внушават. Децата и внуците ни и ние вече зрелите хора, по-силна и богата ли ще направим родината си ако се мразим и винаги търсим оправдания или спасение в етническата принадлежност?
Кандидатите, които разчитат на противопоставяне и отричане, вероятно за тях е удобно и по -лесно, не се съобразяват с това, че нанасят рани, както не подозират за последиците от думите си и какво бъдеще ни очаква с тези рани. Ако ги подценяваме и те все пак осъзнават тези последици, толкова по-зле за всички. И всичко това се прави в името на ПОБЕДАТА, а основната роля на ….е да е обединител на народа или както още е казал националният ни герой Васил Левски: “За свята и чиста демократска република”. В мечтаната от Левски република има съгласие, братство и съвършено равенство между всички – българи, турци, роми, евреи, и пр. Защо тези, които толкова много искат да ни убедят, че са патриоти и почитат Левски, познават лика и името му, а не думите и посланията му. Те са толкова ясни: “Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност”.
Може би политическата формация, която представлявам ще заеме особено място в историческите хроники за тези избори като най-хулената, най-окаляната, най–често посочваната за враг, най-етническата /турска партия/, без да ни е ясно защо сме врагът и защо партията е наричана турска.
Не знам дали някой си е направил труда да провери колко и кои са партиите в нашия политически живот, които имат представители в местната изпълнителна власт и централната власт само от един етнос. Охулената ни партия има това разнообразие на етноси в своите редици от зората на демокрацията до сега.
Доживяхме и дните, страната ни да получи решението за присъединяване към Европейския съюз. Наложително е вече и с делата си да докажем, че сме европейци и да познаваме европейските правила когато се изказваме. Защо някои от кандидатите ….в изказванията си твърдят, че такива партии като нашата няма никъде?
Сигурно, за най-голямо съжаление, не е избледнял споменът за атентатите в близкото минало в Северна Ирландия, подготвени от католици, представляващи една партия и протестанти, представляващи друга партия.
Не можем да отбягваме политическия живот в Испания, където има партия на Баските националисти, която е представена в Парламента на Испания със седем депутати, седем сенатори и много кметове.
В Румъния -“Демократичният съюз на унгарците” има избрани 10 сенатори и 22 депутати, областни управители и кметове.
В Словакия – “Партията на унгарската коалиция” с 20 депутати унгарци е коалиционен партньор и управлява Словакия.
В Латвия – обединението на руснаците – “Обединение за правата на човека” с 6 депутати руснаци, участвува в парламентарния живот на страната, а съюзът на руснаците в Литва с 3 депутати руснаци представлява руската общност в Литва.
Историята на развитие на такива партии най-добре е застъпена в Естония, където Консервативната партия на руснаците води началото си от 1920 година с регистрация на Руски Национален Съюз в Естония. Интересно би било, може би за някои наши политици, защо другите европейски партии с активна политическа дейност в горепосочените страни, не водят такава политика на яростен национализъм.
Може би си заслужава да се разгледа политическата картина в дворовете на Украйна и на нашите съседи – Македония и Турция.
Украйна се раздели на две по религиозен признак. Трябва ли да обсъждаме кои избраха президента и кои избраха министър-председателя.
И в Македония също има различни партии – албански, сръбски и пр.
В Турция – в сегашния и във всеки предишен парламент, има по 60 -70 депутати кюрди в различните парламентарни партии и въпреки това Европейската комисия препоръча на кандидата за членство в ЕС Турция, да се намали изборният праг от 10% на 5% или 4%, за да може новосформиралата се кюрдска партия да влезе в следващия турски парламент, ако успее да достигне по-ниския процент.
Аз се радвам, че нашата страна е избрала правилен подход в това отношение и прилага формулата за туширане на напрежението след 1989 година по примера на вече споменатите страни.
Радвам се също, че моята партия е възприела съвсем различен подход от този, който имат някои от горепосочените партии и страни относно изграждането на структурата и състава на партийните си кадри.
В това отношение бихме били полезни на нашата диаспора в Сърбия с “Демократическият съюз на българите” и на “Републиканското самоуправление на българите” в Унгария.
Изграждането и структурирането на една партия не е лесна задача. Особено в нашата страна след този “епохален”, уникален в световен мащаб възродителен процес, без осъдени.
Уважаеми кандидат-президенти, уважаеми кандидат-“обединители”, след тези ваши прояви, ние пак ще работим, ще тъжим и празнуваме заедно с тези, на които сега внушавате, че сме лошите и виновни за бедите. И ние като вас искаме по- хубав живот за България, но сме разбрали, че той ще дойде ако се обединим за общи действия в борбата с престъпността и корупцията, като създаваме работни места или като разхубавяваме родината, а не като се мразим и гоним.
Идват нови дни, месеци и години, в които трябва да вярваме, че за добро сме обречени да живеем заедно, за да градим страната си и демокрацията в нея и … да се гледаме в очите.

Ахмед Юсеин – народен представител от
парламентарната група на ДПС” (с малки съкращения)

“Нито една партия няма този дълбинен, интимен, фундаментален контакт с избирателите си… Ние сме единствената партия, която може да се разбира със своите избиратели без думи, защото владеем езика на любовта…”

Ей това направо ме изпълни. От словото на Доган (и последователи) може да се напише нов Коран, сборник от всички откровения озарили ни през годините, за фирми и за изкуството на въртене на обръч и също може ли слаба жена, нехапнала от залъка да се справи с нелеката задача… Дали не е време да си припомним дефинициите на разни важни термини като партия, фирма, църква. Макар да има известни прилики помежду им има и някои разлики. Вече почти всички знаем че организацията на Доган е предимно фирма и той държи да сме наясно с фактите. Но оказа се, това не била цялата истина! ДПС се води от вярата в любовта! Хиляди жени са се венчали с Доган в най-съкровените си мечти. “Допирът с него ме прави безкрайно добра”, казва последователката Доганова. Единственото което ми хрумна в отговор беше този клип: http://vbox7.com/play:7e3dd275. Май ще се окажат истина слуховете че останалите обитатели на джунглата се бунтуват срещу Лидера от чиста завист… А той пак е с един ход пред всички останали – ако увеличи своите “многобройни почитателки” до брой всички жени в страната, може би наистина ще достигнем векът на любовта. Алелуя!

Много интересни неща научих тези дни от партията-чудо.