A кръчмаря?

Публикувано на April 14th, 2009 в 9:53 am Категории: Кратки Етикети: we're not gonna take it, Гоце, ДС, Дясна коалиция, Избори 2009, опозиция, политика Изказани 12 мнения

Да кометираме паническите путинистки напъни на политическото крило на Държавна Сигурност- няма смисъл. Явно обичайният арсенал от купени гласове, партии фантоми и изборен туризъм този път им се струва недостатъчен. Затова в последния момент се налагат произволни промени в изборния закон. Мизерия към ужаса добавя употребата на съда, на теория независим. Но място за изненада няма.

Другарите обаче се застояха в кръчмата твърде дълго. Ядоха и пиха твърде много, счупиха огромен брой чаши и доста столове. Нееднократно използваха пода за тоалетна и полата на сервитьорката за салфетка. И не направиха никакъв опит да се извинят. Сега когато е време да си идат да борят махмурлука, те правят всичко възможно да заключат вратата отвътре. Само че май си правят сметката без кръчмар. Без хората, които не искат България да се свързва предимно с корупция и убийства и не искат боклука да се събира кризисно. Тези хора може и да се ядосат и да гласуват.

В една стара песен се пее: we’re not gonna take it

marystaneva posted: 14 Apr at 13:38

Дано!
marystaneva posted: 14 Apr at 13:43

Хей, чак сега чух и песента! И аз не мога да търпя това повече!
Лейди posted: 14 Apr at 17:51

We’re right! We’re free! We’ll fight! You’ll see!
Сандо posted: 14 Apr at 18:16

Не съм сигурен, че в цялата работа има кръчмар или сметка за плащане.
Така или иначе комунистите никога не си плащат вересиите, защото не са почтени хора.
nicodile posted: 14 Apr at 19:06

Сандо, прав си разбира се. Те ако обичаха да плащат сметките си, нищо от последните 60 години нямаше да се случи.

Затова е време да направим второто най-добро нещо, което един кръчмар може да направи – един добър шут в задника.
smiling posted: 14 Apr at 20:38

дано само кръчмарят е достатъчно силен да пребори тези, дето превзеха кръчмата му …
Лъчезар П. Томов posted: 14 Apr at 21:05

Ако мога пак да цитирам Ъпсурт “лека – полека нещата си отиват на бой”
Сандо posted: 14 Apr at 21:50

За шута съм съгласен, обаче дали може човек да се бори с демократични доводи срещу една тоталитарна клика? И въобще аз съм убеден, че стигнахме до това велико нещастие от страх – навремето не посмяхме да си разчистим сметките с миналото, а имахме възможност да го направим. Сега за всеки разумен глас те ще купят десет мъртви души, за всеки разумен довод те ще измислят десет лъжи, за всеки кадърен човек те ще създадат десет паразита. Не, работата е твърде дебела и нещата отидоха прекалено далеч, за да си мечтаем за изборен поврат. В най-добрия случай можем да разчитаме на изборен хаос.
Радан posted: 15 Apr at 15:07

Хахах

Музикалния поздрав ми хареса, макар да е твърде нежен за тези душици. Аз подготвям моя в малко по-мажор(итар)ни тонове
Радан posted: 15 Apr at 15:45

моят Redneck музикален поздрав за червените братя и една интересна интерпретация на “мажорното” в “мажоритарното”
Milith posted: 15 Apr at 16:21

И добре, че накрая президентът също се почувства засегнат в своите политически интереси, та наложи половинчато вето на неудобните му части в спешния предизборен закон.
nicodile posted: 15 Apr at 17:15

@Сандо – нямаш представа как се надявам да не си съвсем прав.
@Радан – страхотно парче :) Подчертава характера на ситуацията, в която се намираме : time to kick some ass
@Milith – Президентът е демократ от (узбекистанка) класа. На него винаги може да се разчита.