NiCodile

Съгласен съм с много от нещата, особено критиките към соц. тоталитарните системи, които заслужено си отидоха безвъзвратно в историята.

С това съм най-съгласен:
“Властта и парите не бива да са в едни и същи ръце.”

Но да твърдиш, че в либералните капиталистически общества това не е вярно е наистина потресаващо…

Хм… постът ти е закъснял с 25 години в актуалността си :) Трябвало е да го пуснеш във вестник Поглед – имаше такъв седмичник за анализи :) Социалистическите страни никой даже не ги помни вече. И никой, доколкото знам, не напира да ги възстановява.

Социалната държава е съвсем друго нещо, но ти не казваш нищо за нея.

Вж. Швеция например.

Но за насокa на мисленето ли говорим? По какъв повод – да не съм пропуснала нещо в последните български тенденции? ;)

В Скандинавието добре са си намерили баланса, но там са изроди-маниаци с промити (в добрия смисъл, ако има такъв) мозъци на тема коректност, спазване на законите и добруване на обществото. Мисля, че там какъвто и строй да им зададеш, ще го поддържат стриктно и перфектно. Нещо от студения морски въздух е, предполагам…

СИЛА!!!

Освен това, гадните капиталисти дават за благотворителност: университети, болници и училища се строят от дарения. Фондациите на Бил Гейтс и подобните му дават милиарди за научни изследвания. Може би все пак крайният резултат от Гейтс на тая да е положителен?

Да поддържаш държава (гореспоменатите университети и болници) с дарения на финансово “стабилните” е да направиш държавата просякиня. Не е редно в нормална държава университет или болница да разчита на дарения.

…И не, с това не казвам, че бедните са виновни за бедността си, нито че хората без доход трябва да бъдат оставени да умрат. Казвам, че ако наградата не зависи от усилието, рационалния човек избира да работи по-малко.

Решението се крие може би в златната страна. Да можеш да се развиваш постигаш целите си без да те натискат надолу. Но и да си защитен когато мечтите се разпаднат.

В статията по-скоро се сравнява социалните системи на запада и изтока. С данъците които плащат на запад мисля че могат да се квалифицират като по-социална държава от източните. Едва ли това идва от идеята на капитала.

Long, Magdalina – мерси ;)
Павел – болниците са по-специална материя от която не разбирам. За университетите имам повече наблюдения: най-силните училища в САЩ се издържат основно от частен капитал. Не знам доколкото това е нормална държава, но със сигурност е успешна такава.

У нас сякаш думата “дарение” е синоним на “подаяние” – това не е случаят. Бизнесът инвестира в академията, защото академията квалифицира хора за бизнеса. Но заедно с това квалифицира и хора, които никога няма да работят в частния сектор- философи, филолози, математици. Разликата между даренията от една страна и държавните субсидии от друга е, мисля, че даренията се случват много по-прозрачно. И доброволно.

Иначе добре е да имаш мрежа, която да те хване когато падаш. Въпросът е тази мрежа да хваща само падащите, не и полягващите… Така си мисля.

Съгласен съм с почти всичко и много се радвам, че има сравнително млади хора, които са наясно какво е представлявал социализмът през 20 век. Така вероятността да се появи отново по нашите ширини ще е по-малка.

Точно тази блага философска статия напълно ми уйдисва на акъла. Може би изчерпва сферата ми на съгласие с автора, но сама по себе си е добра.

Никола, задаваш интересни въпроси, но им даваш твърде лесни отговори.

Един от лесните ти отговори е, че социализмът унищожава стимулите за развитие, като под стимули за развитие изглежда да имаш предвид единствено парично възнаграждение. Дали най-талантливите биват стимулирани на първо място от парите? Каква част от емигриралите преди 1989 от изток на запад са емигрирали за да осигурят добър стандарт на децата си? Все ми се струва, че повечето от тях са емигрирали не заради парите, а заради възможността да творят и да се изразяват свободно. Може би си струва да се задълбочиш в изучаване на биографиите на гениалните хора, за да провериш дали и в каква степен са били мотивирани от парите, освен ако правенето на пари не е била областта им на действие.

Интересен е и въпросът за властта и парите. Помисли с колко и каква власт разполага президентът на най-свободната и най-капиталистическа страна в света. После помисли и колко са военните разходи на същата страна. Помисли дали има връзка между парите и властта и колко е силна. Можеш да се задълбочиш и във факта, че хора от големия бизнес влизат във властта, после излизат и пак влизат в бизнеса. И обратно. Помисли и за това кой финансира предизборните кампании. Помисли за лобирането. Тези неща не са инцидентни, а са в самата тъкан на политическия живот на най-свободната и най-капиталистическа страна.

Дали капитализмът задължително дава най-добрата рамка за качествено и достъпно образование и здравеопазване? Ако всички капиталисти мислят дългосрочно за създаването на устойчиви общества, ок, вероятно ще създадат такава рамка. Но ако мислят предимно за печалбите си (това им е работата), дали ще си направят труда да се грижат за тези, които пазарното образование и здравеопазване правят най-уязвими? Стремежът към икономическа ефективност в тези сфери понякога е в конфликт със същността им. Ти си учил и учиш в най-добрите университети на САЩ, но доколко познаваш публичните средни училища? Да не дава Господ да се запознаеш от близо и с някои болници. Икономически ефективно е малко персонал да обслужва много клиенти, например …

Капитализмът и социализмът, освен това, могат да съжителстват, както виждаме че се случва в Китай. Или Китай е твърде дребен пример, за да бъде разглеждан.

Може би трябва да отделиш повече време за изследването на отделните въпроси, които си поставил.

Вярно е! Всичко написано в статията е вярно и предадено с математическа точност. Отдавна не съм попадал на толкова добър материал.
“Корумпираните лекета с лекота маргинализират свестните, за да могат да се корумпират и лекьосват на спокойствие.” – достойно за дефиниця – както казва Бедров – кратко и ясно. Но поводът за моя коментар не е толкова статията, колкото един от поводите за нея – написаното от Г.Мавракис, който е един много добър човек – познавам го лично, но за съжаление е “идеологически обременен”. Развитието на Гърция и на България е коренно различно, народо-психологията ни също и го казвам това, като човек, който е роден и израстнал в България, а сега живеещ и работещ в Гърция. Точно обратното на биографията на г-н Мавракис. Това е.

Павел, финансирането на държавни социални дейности става само по два начина:

- или държавата е просякиня и разчита на доброволни дарения
- или държавата е грабителка и ти прибира парите насила под заплаха от оръжие (практически събирането на данъци е точно това, щото ако не ги платиш – съд, затвор)

Аз лично предпочитам да виждам държавният апарат колкото се може по-често в ролята на просяк, и колкото се може по-радко в ролята на грабител.

Предпочитам десните, щото левите са леви с двете си ръце.Като маршируват и викат-Леви, Леви, Леви, Леви:)
Само като грабят, грабят като с две десни ръце:)

:-)

Longanlon …или държавата е грабителка и ти прибира парите насила под заплаха от оръжие…

Вечния спор: Андрешко или бирника е лошия. Като малък беше лошия мръсен капиталист – бирника. След ‘89 стана чудо и бирника вече не беше бирник а представител на България.

Браво за тази статия, Ник! :D

Ето защо не е хубаво здравеопазването да е 100% социално: http://news.yahoo.com/s/ap/20090402/ap_on_re_us/frequent_er_patients – защото не ми се иска с моите пари да се плаща за хора, които не мислят!

Защо левите като ги бъзне човек нещо за социализма, започват веднага да задават въпроси за САЩ?

Ами тя май и Размишльотини в САЩ живее :)

Но аз по-скоро бих се спряла на коментара на Лид.

1. Дали най-талантливите биват стимулирани на първо място от парите?
Да. Потупването по рамото и “браво” пред строя не могат да ти нахранят и облекат детето, не могат да ти платят тока и водата, не могат да подсигурят и задоволяването на културните ти необходимости.

2.Каква част от емигриралите преди 1989 от изток на запад са емигрирали за да осигурят добър стандарт на децата си?
Голяма част, макар да не съм правила социологическо проучване. Да не споменавам парадокса, че най-високият стандарт обикновено е присъщ на страните, в които възможността за свободно изразяване също е най-висока.

3. Гениалните хора и парите: Моцарт не е работил, за да запише името си музикалната история, а е работил за да си изкарва хляба. Друг е въпросът, че все пак геният му го е записал в историята. Това проблем ли е? Парите проблем ли са? Защо да са проблем и какво му е толкова ужасното на това да искаш да бъдеш добре заплатен, особено когато знаеш, че го заслужаваш?

4. Властта, парите и голямата лоша кап-страна:
Разликата между нея и примерно България от осемдесетте години е, че парите не са привилегия единствено и само на политиците. Да не говорим, че има достатъчно механизми, благодарение на които при прекалено явно лобиране накрая се стига до оставки, че и до присъди. Все пак контрол някакъв има…

На въпроса на Павел за левите и САЩ – отговорът не го знам. На мен ми е по-любопитен следният феномен: каже някой, че в България цената на труда е непростимо ниска и е под санитарния европейски минимум и веднага те причакват с контравъпрос: “ама теб материалното ли те вълнува?” От това следва, че мен трябва много да ме е срам да си призная, че материалното здраво ме вълнува, само не знам защо това да е чак толкова лошо, че чак пък и да ме е срам.

Последният път, когато проверих, бедността у нас беше 14 %, а делът на сивата икономика мисля над 20 %.

@размишльотини: Както винаги, благодаря за активното участие :)

Американската държава дава пари за образование, но доколкото ми е известно повечето капитал идва от частни източници. Познавам хора завършили къде ли не. Сигурно не навсякъде нивото на образованието е потресаващо силно, но оставам с впечатление, че хората все пак получават добър старт в живота и често намират добра работа. Има хора завършили щатския в Северозападен Канзас, които намират страхотна работа. Има хора които с по две дипломи от Харвард продават кафе в Старбъкс.

Да, мисля че даренията се разпределят по-прозрачно от парите от данъците. Сигурно и там има всевъзможни кражби, но има и един тънък момент: човекът който дава дарението има интерес от него да не се краде. Държавата такъв интерес няма.

Чета американски вестници, макар и както се казваше в стария виц с отвращение.

Да, знам че диктатурите не са само леви- и се надявам, че в текста ми по никакъв начин не прозира идеята да се установи Диктатура На Честта на Нацията и Закона.

Когато говоря за западните социалисти говоря за хората, с които общувам и говоря за политика. Но да, обади се във Френската Соц-партия и питай дали имат нещо общо със Сталин.

Познавам лично, както казах, много и всякакви хора, и знам че живота на мнозина не е лесен. Не намирам Америка за рая на земята. И все пак тук вероятността някой да тръгне от нулата и да стигне в небесата е най-голяма. Водопроводчиците и автомонтьорите вземат много пари- така е тук, така е и в Англия. Защото се появяват обикновенов критични ситуации- като зъболекарите, които също печелят добре.

Пост-доците, вярвай ми знам, не вземат много. Защото научната работа, особено не-инженерната, е слабо приложима. Тъжно е да го кажа, но е факт. Занимавам се с математика и знам, че от нея полза няма- просто ми прави кеф. Не е гот, че не ми плащат купища пари, но научната кариера е въпрос на осъзнат избор, който включва факта, че не е особено добре заплатена.

Сега, да ти върна един въпрос: има ли начин човек да спори с левите без да бъде обвинен в елитаризъм? :)

А защо сега – преброй коментарите, темата е актуална. Конкретно: попаднах на блога на въпросния господин, в който се говореше много за потиснатите маси. На по-софистициран за съжаление подход не съм способен: не съм политолог или историк, пиша просто каквото мисля.

Поемам отговорност бре :) Все пак за честта на Нацията всичко правим :)

Иначе и да бях учил политически науки ми се струва, че тия разговори е добре да са по-неакадемични. Засягат прекалено много хора.
Питайте, аз отговарям и после обратно- дискусията се получава.

Владо, Америка е много специален случай… :)

Негрите в случая са споменати от Никодил, нървъсшарк, който сравнява българските и американските такива. Самият пост е сравнение между двете.

Но в поста не става ясно срещу какво всъщност се бори – социалистическите страни отпреди 20 години, политиката на БСП-Станишев днес, положението в България в момента изобщо (ама наистина, БГ социалистическа страна ли се смята все още?), Китай, социалната държава Германия управлявана от десните, партията на Сеголен Роял или просто пледира за пренасяне на американската икономическа и политическа система на българска почва. Защото всички те са съвсем различни неща, но омешотени до получаване на някакво композитно нещо, с лъвска глава, орлови криле, рибена опашка и динозавърско тяло :)) . Мисля, че това обяснява и многото коментари. Всеки си мисли за нещо различно и спори с останалите за него. А пък аз се опитвам да разнищя малко и да сортирам понятията.

Проблемът е, че твоята университетска статистическа извадка е изкривена – ти познаваш избирателно тези хора от Канзаския Северозападен щатски университет, които са достигнали до познанство с теб, защото са намерили добрата работа. Извън анекдотните познанства, какво знаеш за образованието като цяло? Ама не елитното.

Никой не казва, че щатските университети не могат да дадат добро образование. Само че тук идва противоречието с твоята теза – те не са частни като тези елитните и финансирането им не идва от частни източници. Те се издържат от бюджета на щата. И минимално от студентските такси, които се изплащат със заеми. Това означава, че ако нямат помощ от родителите си много студенти работят фул тайм докато следват, учат с години, а доста от тях не завършват.

Висшето образование в САЩ е ключ за социална мобилност и който го завърши може да се надява на сносен статус, макар че в последните години и за него няма гаранция. Въпросът е и другаде – че до него няма шанс да стигнат доста хора – тези 24% от всички ученици например, които отпадат от училище само в Калифорния всяка една година. Голяма част дори и от тези, които завършват, имат плачевно ниво. Да кажеш, че системата работи, а тези 24% са просто изключение е да имаш твърде тясно и частно разбиране за системата. Вземи под внимание всичко. Иди в което и да е училище в Inner East Bay и го разгледай за един ден. Защото когато обсъждаш една система не можеш да имаш предвид само една гледна точка, както предлага Владо. Не може да говориш за западните социалисти, но всъщност да имаш предвид хората, си които говориш около теб.

Когато говоря за даренията съвсем нямах предвид, че при разпределянето им има кражби. Имах предвид манипулативната им природа – манипулативното им събиране и приложение. Но за това писах в горния пост. Питал ли си се защо хората даряват на Харвард, който и без това си е най-богатата нон-профит организация в света?

“Да, знам че диктатурите не са само леви” – но ти казваш, че не си социалист, защото си против диктатурите. Но ти и казваш, че капиталистическата система по природа дава по-справедливо стимулите си. Не виждам обаче да печели сравнението с примерите, които даваш. Дори обратното – допускаш, че човек ще се занимава с постдок без значение, че трудът му ще е оценен по-малко от шлосер, просто защото му е приятно. Тогава? Къде отиде сравнението с нечестното оценяване и липсата на стимул за развитие за лекарите при соца?

А който хвали американската здравна система, просто не я познава. Мнозинството от американците обаче смятат, че тя спешно трябва да бъде реформирана. Тук дори не говорим за лоши болници в сравнение с Mass General… говорим за 47 милиона души без достъп до каквото и да е здравно обслужване. Резултатът е именно заместването на здравната грижа с ЕR, срещу което Владo роптае, но не разбира, че е плод именно на системата. Американската здравна система е не само по-неефективна и прави хората по-болни в сравнение с Европа, тя в края на краищата е и по-прахосническа.

Моята критика е, че смесваш понятията. Комунизъм и социаилизъм са различни неща. За тебе са едно и също, тъй като изхождаш от опита си в България.
Двете понятия се разделят още в края на 19 век. В България това става официално през 1903 г.
Всичко започва от Едуард Бернщайн, който е марксист, но забелязва, че теорията на Маркс леко куца, и то в най-изтънчения момент: прогнозата. Според Маркс непритежаващите средствата за производство ще се пролетаризират (демек ще станат наемни работници) и ще се пауперизират (демек ще обеднят). Та Бернщайн забелязва чисто статистически, че работата с пауперизацията не се сбъдва. Работниците в края на 19 век в Англия не обедняват. Профсъюзите и поддържащите ги леви партии налагат осемчасовия работен ден, регулират детския и женския труд, приемат закони за здравно и пенсионно осигуряване и т.н. Нещо, което саморегулиращия се капитализъм не се е сетил да направи. И нещо, което в наши дни го приемаме за даденост. Повтарям: даденост. Пътят към социализма, както го разбира Бернщайн, е във всекиденвното подобряване на живота на трудещите се.
Другата посока, в която поемат левите партии е към комунизма. Завземане на политическата власт, експроприация и т.н., нещо добре познато в съветска Русия и после и у нас.
Първите, следовниуците на реформите и постепенните корекции за подобряване на живота на трудещите се, се наричат социалисти или социал-демократи. Наследниците на Ленин и Сталин са комунисти.
Комунистите не правят никакви усилия да си променят идеите, докато социалистите са в постоянна еволюция. Последните се адаптират към реалностите и затова днес Западна Европа е социална. Комунистите изчезнаха. Адаптацията на социалистите е постоянна, например през 1953 г. (май тогава беше) ГСДП (Германската социал-демократическа партия) приема Ерфуртската програма, в която се отказва от класовата борба. Преди това са се отрекли и от диктатурата на пролетариата.
Тъй, споменах и “трудещите се”. Според социалистите в това са включени ама наистина всички хора, които се трудят, в т.ч. и бизнесмени, търговци и прочие. Широките социалисти в България (привържениците на Бернщайн) са наричан и общоделци – те разбират социализма като общо дело пак на всички хора, които се трудят, и като едно общество, в което няма да има екстремно бедни, ще има общодостъпно образование и здравеопазване, работнически спорт ако щете и какво ли не още. За съжаление у нас с помощта на Сталин се налагат комунистите, а в ден днешен покрай Петър Дертлиев си отиде и смислената идея на общоделците. Отново изхождаш от собствения си опит, че всяка лява партия краде безобразно, визирайки БСП. БСП няма нищо общо с лявото, тя е дясна клиентелистка група. Не може да се нарече партия, тъй като не се води по определена и ясно формулирана идеология. Това е и за параграф 2, в който грешно обясняваш каква е разликата между социалисти на Запад и комунисти в СССР.
Тъй, според тебе капитализма е направил хората на Запад по-заможни, по-образовани и по-богати. Мисля, че през последните 100 години именно социалистическите и социал-демократическите партии са направили това за огромното мнозинство от хората на Запад. В това отношение капитализмът няма как да се самореформира.
И като за последно: покажи ми платформата на поне една социалистическа или соцал-демократическа партия в Западна Европа, която е за уравниловка на заплати и всякакви насърчения за добрия труд. Изобщо от доста време социалистически партии са привърженици на свободната инициатива, пазарната икономика и конкуренцията, т.с. един вид са приели добрата страна на капитализма. Факт е, че Швеция до ден днешен не е фалирала, както и куп държави, в които социал-демократическите партии имат надмощие. Кризата почна от САЩ, поне така се твърди.
От друга страна не е доказано във всички случаи, че при капитализма винаги има насърчаване на по-добрия работник. Наблягам на ВИНАГИ (математик си, знаеш какво означава). За останалите неща погледни Размисли. Наистина твърдиш неща с категоричен тон, които са спорни. Нямам нищо против капитализма, но въпросът е кой капитализъм? Хубав капитализъм е този от 19 век, слаба държава, голяма свобода, няма профсъюзи, няма ги гадните леви партии… но никой от нашите съвременници не иска да се върне и да живее тогава, дори да предположим, че под ръка му е машината на времето.
Като за последно. Не визирам тебе, Ники, а разни други апологети на нео-либерализма.Та въпросните личности са завършили университет, който го е плащал бюджета. А сега са върли поддръжници на хубавото скъпо платено висше образование. Примерно казвам за нещо, което малко ме смущава.
А, също така как левите не обичали да ги критикуват. Мисля, че никое правителство не обича да го критикуват. Някакви такива неща има недогледани в съчинението ти.

С най-добри чувства,
Христо

Ако не беше капитализЪма, нямаше да ги има и социализЪма и комунизЪма, а всички щяхме да живеем при феодализЪма, но само 10 – 15 процента от тези, които живеем сега. Освен това периодично щеше да има чумни епидемии, прокажени щяха да бродят насам-натам, всяка втора жена щеше да умира при раждане, щяхме да живеем средно 30-40 години, а 95% от нас щяха да бъдат селяни. И нямаше да има нито един блогър. Нямаше да го има и трамвая на Станишев и социалистическата пропаганда щеше да е много затруднена.

Историята показа, че социализма е развито капиталистическо общество. 20-год. “преход” у нас потвърди, че “диктатурата е висша форма на демокрацията”. Защото у нас капитализъмъ е с болшевишки привкус.

Интересна дискусия се е заформила тук. Да кажа и аз какво мисля по една от идеологическите точки: не вярвам, че парите и стремежът към по-висок стандарт са това, което тласка хората напред, което ги кара да работят повече, да бъдат по-продуктивни и като цяло да бъдат полезни за обществото. Други фактори като общественото признание, чувството за отговорност и човешките взаимоотношения често играят много по-мотивираща роля. Помислете си последния път, когато сте работили до четири часа през нощта, дали е било заради обещания ви бонус, с който ще отидете на почивка на Хаваите, или защото около вас са колегите ви, които разчитат на вас и няма как да изоставите. Много компании в днешно време осъзнават добре този тип мотивация и се опитват да я използват максимално в своя полза, често по, според мен, не особено коректен начин.

Индивидуализмът, който стои в основата на капиталистическите общества като например американското, не изглежда да се отдава много добре на повечето хора. Поне моите наблюдения показват, че хората са по-щастливи като социални животни – когато са част от нещо по-голямо от самите тях или семейството им, било то религия, кауза, природозащитна организация, та дори и търговска компания. Материалната мотивация работи най-добре, когато хората са бедни и гладни (и пари наистина са нужни за покриване на основните потребности) или в общества, в които признанието и “успехът” са силно зависими от големината на банковата ни сметка (в каквото, за съжаление, се превръща и българското). Истината е, че човек изобщо
няма нужда от толкова много пари, за да живее нормално, но скъпите вкусове и желанието да консумираме все повече и повече се култивират внимателно от цялата обграждаща ни среда, защото повечето работа, повечето пари и повечето консумация водят до икономически растеж, а това разбира се е най-важното..

В основата на модерния социализъм стои идеята за обществена солидарност (и да, това включва безплатно и универсално образование и здравеопазване за сметка на по-високи данъци), която на мен ми е симпатична. Но дори и несоциалисти като Никодайл може би ще признаят, че силна и смислена социалистическа партия в опозиция може да бъде много полезна като противотежест и обществен контрол над дясно правителство. Това е нещо, което липсва много на България – истинска модерна социалистическа партия, която да не е асоциирана със стария режим. Запитвали ли сте се защо във всички европейски страни електоратът на социалистическите партии се състои предимно от млади хора докато в България за БСП гласуват само пенсионерите?

И фреската соц. партия може и да няма нищо общо със Сталин, но във Франция има партия на Троцки, която е доста популярна :)

Съгласен съм с теб и написаното, но според мен е погрешно да се прави паралел между комунизъм и социализъм. Друг е въпроса че българските социалисти са пребоядисани комунисти.
В България винаги нещата са се преиначавали много и то според това дали на някой е удобно едно или друго положение, било то погрешно или запращащо обективната истина и история за определени събития в десета глуха.
А тълкуватели на историята с лопата да ги ринеш. И всички те са кой от кого по “компетентни”.
Поздрави за добрата статия :)

Ухааа, дискусията се е превърнала в изключително четиво. Поздравления за качествените добавки.

Темата няма да бъде затворена, преди в България трайно се установи виждането, че се успява с труд и талант, не с далавери, каквото е стряскащо преобладаващото мнение сега. Което май ще се случи чак когато набор 1990 поеме властта.

Ще се радвам ако директно пишеш по тази тема и покажеш на повече българи как се успява по този начин. Така ще помогнеш и за конкретен проект: http://ycnex.wordpress.com/

Lyd ме изпреварила :-) И аз имам доста преки впечатления от набор 1990+, та съответно имам и сериозни опасения. Ма това е за друга тема. А дискусията наистина е станала много интересна! :-)

“Наистина, научната работа е слабо приложима, а научните работници не се търсят особено в страна, която е лидер в индустрията на знанието?”

Аз нямам такова впечатление за САЩ, даже напротив

PS. Аз лично не виждам особена полза от съществуването на Харвард. Ако утре се приеме решение да бъде разпуснат (хе хе) никой няма да изгуби нищо. Разбира се, библиотеката не бива да изчезва, но контактът с големи учени го има дори повече другаде. А и да ти кажа право, не знам как е в точните науки, но в хуманитарните не е най-великото нещо на света. Има други университети, които са много по-добри и по-вълнуващи средища на мисълта от него. Как се получава това: там има ешалон от признати учени, които обаче са преминали цвета на продуктивността си и са привлечени заради изградената си вече слава. А за да са вече безспорно доказани, те са в момент, когато гледната им точка и изследванията вече не са cutting edge. Те са ерудирани светила, които са намерили ядката на знанието си и малко се развиват в нови посоки и малко вдъхновяват нови хора и приемат техните нови, различни идеи. От друга страна има млади учени, които са много добри, нo знаят, че няма да получат tenure на място. Oтиват там, за да се възползват от няколкото харвардски години в сивито си и чрез този коз междувременно да търсят реализация другаде. Няма система на менторинг и култивиране на тези нови учени, защото целта е за tenure да поканят утвърдени отдругаде, отново, доказали се и вече не рискуващи нищо в проправянето на нови пътеки. И ниско заплатени adjuncts, които никой не бръсне за нищо. Харвард просто се е превърнал в машина за самовъзпроизводство.

Въпросът за Харвард ми беше че не можем да го даваме като пример как работи американската образователна система, него и някои други престижни частни университети, в смисъла на финансирането си и моделa. Средното образование също. Моето дете например е привилегировано заради възможността да посещава едно от супер-ултра-мега-престижните частни училища от голямото добрутро и аз съм влюбена в това училище, то наистина е страхотно и не само като една марка, но то не е американското средно образование. Което се финансира малко от щатския и федералния бюджет, но основно от общината и съответно ако тя е бедна откъм данъчни приходи, училищата са нещастни дрипльовци. http://razmisli.wordpress.com/2008/01/28/darjavni-uchilishta/ Трудно е да очакваме евентуално завършилите там да се доказват със собствени усилия и талант. Всичко това казвам във връзка с темата за финансиране на образованието.

И въпреки това според PISA и други международни сравнителни проучвания американските ученици се представят доста по-добре от българските…

Харвард го споменах във връзка с неговия endowment, който го прави най-богатата некорпоративна институция на света и е пример как финансирането на университетите от дарения не е непременно ефективно, има смисъл, прозрачно или гаранция/необходимо за едно добро образование. Останалите частни и елитни приличат на Харвард в много аспекти.

Иначе елитни училища има и нечастни (твоят комшия Бъркли :), има много частни които не са особено добри, а мнозинството ca щатски, които са добри, неелитни и нечастни :)

П.С. Като говорим за академични среди, има някакви стереотипи, че те задължително са леви. Откъде идва това заблуждение, вкл и у студентите в Бъркли?

@Лъчезар: То за това и едно от неофициалните имена на Бъркли е “People’s Republic of Berkley”

Лявата идеология е не толкова отрицание на разума колкото е отрицание на човешката идентичност. В тази тема видяхме леви тези умело защитени от размишльотини и не можем да кажем че точно тя е лишена от разум, даже напротив. Можем да кажем че левите идеи са отрицание на разума в прослава на свръхразума. За левите отделният човек е нищо и индивидуалните му качества и придобивки трябва да бъдат споделени с всички, а не използвани в негова лична полза, следователно всякакви централизирани властови структури са зло. Десните, напротив, смятат че йерархията е важна, тя пази натрупаните ценности, а човекът на върха е най-заслужилият елемент… Скоро попаднах на интересен рисърч и се оказва че на помощ на социалните блянове идва не кой да е, а именно враг номер едно за всички хуманитарни науки – биологията. Според последни изследвания върху генетичното дърво на организмите, преди три милиарда години така наречения пре-дарвинов период всички микроби са живели в комунален строй – обменяли са идеи (днк и рнк) абсолютно свободно помежду си, така наречения хоризонтален трансфер, едно щастливо блато от протоформи ъпгрейдващи се взаимно, в резултат на което еволюцията е протекла многократно по-бързо от последвалия “капиталистически” период, когато чрез непознат механизъм са се появили клетки отказали да споделят знанието си с други освен собственото си поколение и съответно пренасяйки животът в следващия етап от развитието му – именно до болка познатата ни дарвинова еволюция, в която подобренията за едни са означавали смърт за други, което на свой ред е забавило развитието ни значително. Излиза че състезателния принцип на който залагат победителите е нищо повече от праисторически рефлекс, който струва ми се започва да губи смисъл в днешни дни. Изглежда с развитието на голямата мрежа и споделяйки свободно идеи в нея, ние отново навлизаме в някакъв вид комунално общество с което ще ускорим еволюцията с невиждани мащаби. Аз например сега нямам никаква нужда да бъда в конкретен университет за да науча нещо ново, защото болшинството от големите умове от всевъзможни университети по земното кълбо излагат мислите си в мрежата и то безплатно. Това е процес който е необратим и въпреки че малко хора могат да платят таксите в елитни академии светът се развива много по-бързо. Днес е трудно да се посочи новият Архимед или Галилей – науката се прави от милиони безименни създания едновременно. Както знаем историята се повтаря, макар и като фарс, и кой знае, може би назрява моментът да загубим идентичността си и да се превърнем в нов вид протоформа. За разочарование на левите ще кажа че йерархиите няма как да изчезнат, все пак не сме бактерии, просто между хората на определен етаж както и между тези от близките етажи ще съществува силна свързаност. В резюме – левите залагат на хоризонталния трансфер, десните на вертикалния, за всеки трябва да стане ясно че тези два процеса са част от едно цяло и спорът кое е по-доброто е безпредметен защото те винаги се редуват и между тях има приемственост.

Имам един разказ по темата за лявата идеология, има го в три ноти в профила ми във фейсбук, за тези, които имат достъп там.

Що се отнася до лявата идеология в нейния социалистически вид тя наистина е отрицание на разума, защото стъпва върху взаимоизключващи се принципи. Пример – самото желание за пълно равенство между хората създава всъщност неравенство в ущърб на можещите. Равното имущество означава неравенство на правата и насилие, когато не е постигнато по демократичен път. Нещо повече – раздаването на пари не е социално, а асоциално, защото хората се нагаждат към него и трудовите им навици изчезват, което ги прави неприспособими към динамиката на живота (и пазара). Работа, не обвързана с производителността стимулира най – долните черти на човешкия характер. Отрицанието на абсолютността на морала (което си е лява идея) срива самите основи на обществото и неговото благополучие го прави социума анти-социум. Всичко това е ежедневната реалност в България, най -т ежко пострадалата от социализма и комунизма страна след Русия в Европа

@neuromantic, мерси за намигването :) Обаче аз не защитавам нищо. Не знам защо си помисли така. Само задавам въпроси и поставям под съмнение сериозни неточности. Просто се опитвам да внеса малко яснота в картинката, която Др. Никодил е нарисувал с няколко мазки с голямата четка. Защото обикновено такива картинки, макар и да изглеждат ясни, всъщност са прекалено прости, за да са реални. Така се получава, че светът е разделен на кутийки, в които заедно са групирани днешен Китай, Девети септември и Шведската социалистическа партия, а от другата страна категорично са САЩ и Запада. В същото време обаче такива картинки при малко по-вниамтелно вглеждане са неизменно противоречиви сами на себе си: Холандските шлосери не искат да имигрират в Съветския съюз, при което се предполага, че Холандия в този случай не е социална държава, но пък е западна, а пък капитализмът, обратното на социализма, не предполага корупция, но в Швеция всичко си върви спокойно защото те по природа са такива. Социалното здравеопазване правело хората по-болни от капиталистическото (пазарното може би?), а причината за успеха на америкианското образование е това, че е частно. Такива мазки, освен че в голямата си част не са верни и, направо да го кажа, подхранват съществуващите митове за САЩ (левите не обичат свободното слово? ACLU да не би случайно да създаден от десните? ), те просто затвърждават лесните стереотипи, които специално българите имаме изградени за “социализъм” и “капитализъм” и особено за САЩ. В резултат не се получава някаква смислена дискусия.

Затова е много показателен въпросът на Лъчезар – защо се получава така, че точно в университетите има повече хора с леви убеждения, които би трябвало да са най-мислещите и най-държащите на свободата на словото? Не говоря за студентите от Бъркли носещи фанелки с Че Гевара, нито за историческите хипи събития от 60 и 70 години в разни кампуси. Говоря за интелектуалните разговори, за социалната активност на младите хора и дори за трендовете в хуманитарните науки ако бихме ги приложили на практика. Защо така се получава? Защото това, което се случва всъщност не отговаря на стереотипа, който битува за “ляво” в България. Нито за социализъм. Просто още един пример как нашите стереотипи не могат да ни помогнат да разберем и сами ни пречат. Ние може да си ги наричаме леви до утре, но това не значи, че те съвпадат с това, което нaс са ни научили, че е ляво.

Ако трябва да отговоря на въпроса на Лъчезар, обикновено в университетите изглежда да има повече хора с леви убеждения, защото там е мястото, в което се поставят под съмнение приетите истини. Които доста често са си просто стереотипи.

Хм, Никола, не знам кои са тези сума ти леви професори, надявам се нямаш предвид българските набедени интелектуалци, по мои наблюдения поне математиците са винаги десни :) Иначе много фактори могат да определят лявостта – наследените от родата идеи примерно. Аз съм възпитан в десни убеждения и няма как да стана ляв, особено като се има предвид че комунистите имат да ми връщат поне една фабрика и ако някой ще ги нарежда до стената това ще съм аз, така че Лъчезаре не ме разбирай погрешно, тук става дума за идеали. Както каза неколкократно и Размисли никой не говори за българкото проявление на разбирането за социализъм – всички тези категории и етикети имат различен смисъл в различните географски/исторически райони. Имаме шведски и латиноамерикански социализъм, имаме американски и китайски капитализъм. Защо приемаш раздаването на пари буквално? Да се отделят пари за бедните означава да се инвестира в здравеопазване и образование, не в три бутилки ракия за всеки. Свободните пазари също са крайност, която твоите силогизми не знам дали притежават потенциала да отрекат. Цялата финансова теория е сбъркана, според модерните мислители, тя почива на рационални корени, нормални разпределения и предвидимост, тоест подценява значително риска, затова учебниците задължително трябва да се пренапишат в бъдеще. Това обаче няма как да се случи при капитално ориентирано управление защото, ясно като бял ден, когато Мерил Линч ги настъпи мечи тренд и загубят пет милиарда за един ден, сметката ще я платим ние с теб. Само социално-ориентирано управление може да накара банките да депозират стопроцентови гаранции в националния резерв и тогава няма и да си помислят за високорискови ходове. И светът ще стане много по-подреден и приятен. В Щатите (и следващия ги неотлъчно свят) сега има криза именно заради специфичния за страната формат капитализъм без граници и е съвсем естествено мислещите хора да залагат на Обама, който определено е социално настроен. Конкретно за академията – бизнесът може и да има нужда от физика и биология, но едва ли ще спонсорира астрономия и история, да не говорим за джендър науки.

Моралът е съвсем друга и обширна тема, затова само ще кажа че той е фешън, нещо което се мени с времето – наречи ме социалист, аз отричам абсолютната му същност. Виж, етиката е друго нещо.

Съгласен съм – логично е в дарвиновия кошмар, който представлява развитието на Америка, левите елементи да са необходим и далеч по-здравословен начин за лечение на социалните болежки от решенията на фармацевтичнaта машина. Но американският социализъм всъщност е разновидност на капитализма (както нашенският соц е подтечение на шуробаджанизма) и е нормално демократите да внимават с безплатния обяд. Пък и те не са светци – все имат по някой приятел състудент от Харвард оглавил впоследствие мед-корпорация :)

Радвам се, че се развихри такъв дебат по повод моята статия. Съжалявам само, че времето ми не позволява да се включвам адекватно.
Та, за да разбере човек моите тези, при тоталното доминиране на господстващата идеология, където привидното материално благоденствие е самоцел и смисъл, би трябвало да следи моите писаници за една година напред, а и да не забравяме, че съм нов блогър. Защото огледалцето, с което се примамват „индианците”, е по-лъскаво от моите аргументи. Готови са да попаднат в клопката, да продадат/подарят какво ли не от себе си, само и само да притежават едно лъскаво огледалце.
Апетитните хамбургери, черното газирано питие, лъскавите хипер-магазини, лъскавите нови и по-нови модели коли, плазми, мобилни телефони, нови и все по нови версии на софтуерни продукти и т.н., разбира се, са силен и „сериозен” контрааргумент.
…………………
Аз говоря за това, че във всяко време от човешкото развитие съществува една по-будна, прогресивна част, която роптае и се надига срещу установения ред на съответните управляващи, които са се вкопчили здраво в него и не искат по никакъв начин устоите на старото да се разклащат, било то робовладелство, феодално господство, всякакви форми на експлоатация и потисничество, до съвременните усъвършенствани механизми на заробване, които не се виждат зад многото си опаковки, и на които всички сме потърпевши, и благодарение именно на тази част обществото крачи напред.
………….продължение на:
http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post_25.html“>http://mavrakisbg.blogspot.com/2009/04/blog-post_25.html