Comments on: Изкуството на предразсъдъка

By: Лапка

Лапка — Thu, 23 Jul 2009 14:30:06 +0000

“Работай с умом, а не до ночи”

By: Майя М

Майя М — Tue, 19 May 2009 09:36:17 +0000

Според мен думата “толерантност” си е съвсем на място. Значението е точно – да търпиш хора, които не долюбваш (а с незначителни изключения и те не те долюбват) и да се подчиняваш на някакви правила, които да позволят съвместно съществуване. Ако хората по природа бяха склонни да харесват различните, целият проблем нямаше да съществува.

By: Майя М

Майя М — Tue, 19 May 2009 06:07:46 +0000

Не съм съгласна, че общуването с Другите автоматично ще доведе до тяхното приемане и дори харесване. Това би се случило само ако те не са чак толкова Други в действителност; ами ако са? По време на кампанията си Барак Обама многократно се е срещал с хора с увреждания, включително и с параолимпийци. Това не му попречи впоследствие да пусне злополучната си шегичка за параолимпиадата в ефир. Според мен дори го е предразположило – принудителното общуване с хора, които в действителност не харесваш (независимо дали го признаваш дори пред себе си), засилва враждебните чувства.
Друг пример са циганите – в състоянието, в което се намират сега. Забелязали ли сте, че най-лошо отношение към тях имат тези, които живеят в същите квартали? А най-добро – тези, които виждат цигани само по телевизията (или хич).
Прочутата толерантност на северноевропейците също май понамаля, откакто си внесоха малцинства с трудно съвместима култура и видяха на живо какво значи това. Някой по-горе спомена Дания… Дали в Дания са все още толкова толерантни и дали мнозина вече не съжаляват за своята толерантност предвид някои събития от последните години?
А примерът с Ирак според мен трябва да се тълкува в съвсем друга посока. Когато войната се замисляше, американската администрация разчиташе на подкрепа или поне търпимост от иракския народ, както в края на Студената война САЩ разчитаха на подкрепа от народите на Източна Европа (или както при откриването на Втория фронт се очакваше подкрепа от окупираното население, макар че то неизбежно щеше да даде жертви). А разните расисти и -фоби предупреждаваха, че иракчаните в своето мнозинство не са като западняците, че мразят западняците повече, отколкото мразят своя диктатор и касапин, че не искат демокрация и ако им я набуташ в ръцете, няма да знаят какво да я правят. За жалост засега расистите и -фобите май излизат прави. Сега могат дори да заемат позата на либерали и да размахат пръст срещу лошите републиканци – как са посмели чрез война да натрапят на иракчаните демокрация (и май никой не забелязва, че това звучи малко като “как можа да дадеш тостер на тригодишен”).
Хората – всички хора – са си гадни копелета по природа. Тази природа може да се потисне със сила, но цената според мен е твърде висока – загуба на свободата и на обмяната на мисли. Освен това обикновено се потиска само едната страна, с което проблемите не се решават, а само се видоизменят и се изместват от публичното пространство.

By: Eна

Eна — Mon, 11 May 2009 16:18:58 +0000

Нетолерантност не значи да възлюбиш целия свят, а да ограничиш нечии гражданските права въз основа на схваната от теб разлика между теб и някой друг. Може би на г-жа Емили това не й е било ясно. Аз съм била свидетелка как на моя приятелка афро-американка в иначе толерантното Чикаго й казват, че магазин за бижута е затворен, а мен пет минути по-късно ме пуснаха да вляза. Приятелката ми е от богато семейство и много по-добър потенциален клиент от мен, но бе имала грешката да е твърде неглиже облечена този ден и явно предразсъдъците на русата леля зад щанда са се включили.

By: Графът

Графът — Mon, 11 May 2009 05:57:56 +0000

Моля за извинение, изпуснал съм тази тема. Тезата – не толерантност (търпимост!?!), а отношение към другите живи същества – ми допада. Нали правилно съм разбрал? По това си заслужава да се говори често и много – става въпрос за човека като личност.
Темата е продължена при размишльотини.

By: nicodile

nicodile — Thu, 02 Apr 2009 00:12:08 +0000

Ахам: почти като “Нямам нищо против хомосексуалистите, стига да не ми се показват пред очите”