NiCodile

Новината за новосформираната коалиция на СДС и ДСБ се приема с умерен оптимизъм и с едно на ум от (дясно)мислещите. Mнения по въпроса вижте при Радан Кънев, Нервната Акула и Комитата. Копие от коалиционния документ- при Иван Бедров. В последните години много се говори за обединение, но на практика всеки опит  беше саботиран от лични вражди и от представителите на мутрогархията. СДС и ДСБ участваха заедно на местните и президентските избори. И в двата случая  преговорите бяха прекалено дълги и махленски, коалицията беше измъчена и неефективна. Този път съгласие беше постигнато сравнително  безболезнено. На дясната коалиция се гледа като на компромис, но тя е логичен и разумен компромис, необходим за спасяването на страната от още четири години безумия. Коалицията е добра новина по няколко причини:

1) Двете партии заедно ще получат повече подкрепа отколкото по отделно. Много десни хора в България отказваха да гласуват:  нормално да си подозрителен към организация, която враждува с, на теория, най-близкия си възможен партньор. Други пък не искат да “пропилеят” гласа си за партия която може и да не влезе в парламента.  Добре дефинирано дясно, което със сигурност влиза в парламента ще привлече допълнителен вот дори преди кампанията да е започнала.

2) При смислена кампания коалицията може да удвои подкрепата си до изборите. Преди четири години Волен успя да скочи от нула на 10% само за два месеца безумни брътвежи. След четири години корумпирано управление на тройната коалиция, след пълния провал в Европа, няма нужда да си луд за да капитализираш недоволството- само трябва да уцелиш правилното послание и тон. 40-50 места в парламента не са недостижими.

3) Десните партии реално могат да участват в следващото правителство. Това може да запълни пропастта между твърдението, че ГЕРБ е дясна партия и реалността. Отделно, дава шанс да се елиминира евентуално участие на Атака.

4) Малко неуверено, но Мартин Димитров поне временно пребори Силите на Мрака в СДС, за които беше по-важно да играят против Костов и за Доган, отколкото за интереса на собствената си партия. Въпреки че скърцането на кости ще продължи, важен знак е, че за първи път от много време личните вендети отстъпиха на политическата логика.

Основата е поставена. Сега остава г-дата Костов, Димитров и компания да не правят глупости, да проведат една масивна и интелигентна кампания, а (дясно)мислещите хора да си вдигнат задника и да гласуват. Днес е един нелош ден за българската демокрация.