NiCodile

По благородния почин на Еленко, Петя ме покани да споделя някои важни такъми, предмети от първа необходимост, без които животът ми щеше да е далеч по-труден. Ако снимките ви са интересни, щракайте върху тях, за да ги видите в цял размер.

Моята Кафе-машина става по-добра с времето. Като виното и спомените от детството. Сутрин спасява живота ми като  в  рамките на пет минути произвежда каничка кафе- достатъчно за първата доза ако пия сам и достатъчно за две следобедни кафета ако някой ми е на гости. Изключително устойчива е- не се сърди ако забравя да я изключа цял ден. Макар и далеч от висотите на истинското еспресо, кафето не става никак лошо, особено ако натъпча цедката по-добре.

Когато живееш близо до пустинята, овлажнителя за стая става предмет от първа необходимост. В примитивния вариант който притежавам,  представлява малка кофа с вода с перка отгоре- перката се върти и пръска молекули вода във въздуха. Проста и прекрасна идея – откакто го открих установих, че човек може да се  буди и без главоболие сутрин и изобщо дишането в пустинни условия може да бъде цяло удоволствие. Уредът освен това създава приятен фонов шум.

Велосипедът е стандартно средство за придвижване из кампуса и из околните градчета.Освен че  е основа за  прекрасно упражнение, той предлага множество креативни начини човек да се пребие. Най-важното е велосипедът  може да се паркира на всякъде: пред дома, в банята, в офиса или на някое дърво. Моят (не на снимката) е червен и леко планински, не прекалено тежък,  така че развива добра скорост.

За придвижване на по-големи разстояния използвам Mazda Miata от 1996 на име Цеца. Малка, бърза и, за американските стандарти, икономична, Цеца има багажник, в който мога без притеснение да сложа общо две пържоли и продукти за малка зелена салата.  Вози мен и още  един пътник, по възможност до 80 килограма. Между големите американски коли на паркинга отдалече познавам къде е Цеца по това къде ми се струва че няма паркирана кола. Не е особено практичка, но е невероятно приятна за каране, страшно маневрена  и идеално покрива нуждите ми (и нагло ме застрахова срещу “Никола, можеш ли да ме закараш до летището, имам два големи куфара”) Като всичко японско, почти не се разваля въпреки близо 200-те хиляди километра зад гърба си. . Цеца е кола, която човек не може да не обича. Особено като си вдигне фаровете.

Макар и не без бой, предадох се на iPhone.  Телефон, mp3-плейър и връзка с интернет, доста приличен GPS, iPhone винаги знае къде е най-близкия индийски ресторант и как от него може да се стигне до сладкарница за десерт. Неудобството е, че вече никой не вярва като кажа, че не съм отишъл на онази толкова интересна изложба на снимки на чушки защото нямам достъп до интеренет, но удобствата са безкрайни. Въпреки че е фешън, iPhone-ът е наистина прекрасно изобретение и решава всичките ми технологични нужди, когато съм в движение.

Лаптоп Hewlett Packard- евтин и сравнително надежден. Търпи MatLab, Excel и Skype едновременно. Предният ми компютър също беше Хюлет Пакард и не ми създаде никакви грижи до момента, в който не го пенсионирах. Приятелски съвет: не плащайте за допълнителна гаранция. Когато един ден компютъра отказа да включи, прекарах шест часа на телефона с някакъв индиец, който така успешно се правеше, че не разбира проблема, че ми се наложи да затвора и да поправя машината сам.

Макар и да не е класически такъм, киселото мляко “на Павел” е наистина добро. Повечето американски млека предлагат специфична комбинация от гаден вкус и гнусна консистенция, но Павел наистина се е справил- млякото не само става за ядене, но се държи прилично и в айрани и таратори. Идва в красива кутийка с нарисуван на нея руски чичко с количка. Все се чудя: какъв вкус би имало киселото мляко “на Путин”. Може би леко на газ.

Независимо дали имате печена риба за вечеря, искате да подправите салата от моркови (ха-ха) или добър приятел е донесъл бутилка текила, винаги е полезно да държите лимоново дръвче пред прозореца. По клоните му удобно растат лимони, а понякога- без предупреждение- и портокали. Макар и на моменти да е леко коварно, лимоновото дърво е удобно за катерене, почти винаги зелено, красиво е и мирише доста приятно. Енотите също го харесват и често спят под него.

Пълната колекция на “A bit of Fry and Laurie” скечовете на Стивън Фрай и Хю Лори е най-мощният   законен антидепресант познат на човечеството. Силно пристрастяващ, но много полезен, продава се свободно в много страни. Фрай и Лори са ужасяващи простаци  и могат да ви докарат до сълзи от смях в рамките на секунди. Превъплъщават се в каквото си поискат, хуморът им е умерено политически некоректен и доста британски.  Препоръчвам от сърце този, този и този скеч. Лори и Фрай също така пишат романи, играят в сериал по Уудхаус, а напоследък Лори е популярен като гениален доктор, който се държи като истински гъз.

Филми гледам на DVD плеър, от който трудно мога да бъда по-доволен- лесно можеш да пуснеш и да спреш филм, както и да превъртиш назад. Допълва го античен телевизор с много неплосък екран. Колкото и да са страхотни плазмите, все ми се струва, че старите телевизори дават малко по-автентична картина.  Навик. Телевизорът използвам също да получа дневната си доза пропаганда от CNN и, когато съм в особено настроение, Fox News.

От голяма полза в ежедневния ми бит е също така Тихият Океан. Въпреки че изобщо не е тих, твърде е студен за плуване и е пълен с акули (някои от които нервни), Океанът е чудесен обект за наблюдение и прекрасен фон за такива богоудодни дейности като ядене на недопечени бургери и пиене на бира.  Решен предимно в зелено и сивкаво-синьо, Пасификът също така е удобна среда за плаване с кораби и дом на множество морски животни и растения. Значително по-симпатичен от Атлантика, Тихият океан е най-добър в класа “гигантски морета”. Препоръчвам на всеки, който няма ежедневен достъп до Черно или Средиземно море.

С радост предавам шафетата на  Марсианката, Мисли и Думи, Размисли, Пламен, Бат Пеп и Сандо – да кажат м ако искат кои са любимите им такъми и най-вече защо.