NiCodile

Карането на колело съвсем не е самоубийствена мисия, щом дори и аз се справям, ама… всеки си има подходящото оправдание.

Иначе такса трябва да плащат всички шофьори в София, не само тези, които карат в центъра. Пробвай се сутрин / вечер по “Малинов” да излезеш от / влезеш в Младост.

те нека потъват в корупционна схема парите (в това никой не се съмнява), но още по-кофтито е, че веднага ще се напълни с коли с фалшиви пропуски, тоя наш човек, оня голям човек и забраната няма да се спазва практически – както беше със синята зона

Ако градския транспорта е подходящ с радост бих го ползвала, сега също го ползвам, но ми коства усилия. Не че придвижването с кола е по-добре, но не се блъскаш сред всякакви хора, който се опитват да се отличат от тълпата ухаейки на какво ли не и носейки колкото се може по-големи торби/чували/кашони и прочие. За съм да се ограничи влизането на клои в центъра, но само при добра алтернатива, което – ха дано, ама надали…

Политика (държавна и общинска) за насърчаване на колоезденето, ще помогне много, според мен. Примери в Европа – колкото си искате, като почнем от Амстердам и завършим с Цюрих.

1) София не е много голям град. От покрайнините до центъра са не повече от 8-10 км. Най-дългото разстояние в София между две точки е не повече от 20 км – около 1 час въртене на педалите на нетрениран колоездач. Повечето маршрути в широкия център са под 4-5 километра, което е около 15-20 минути с колело, и поне два пъти повече с кола или автобус, в час пик — понякога и един час не е достатъчен дори, като се включи и времето за паркиране…

2) Но за София са необходими и велоалеи. В противен случай, да лавираш между коли и автобуси и да вдишваш изгорелите газове, хич не е приятно (и е дори опасно). Все пак, докато велоалеи няма, това е единствената опция, плюс маршрути през някои от парковете и по-малките улички.

3) Метрото трябва да обхване целия град.

4) Чист и редовен градски транспорт.

5) Разчистване на тротоарите от коли, така че и пешеходците да могат да ходят нормално.

6) Големи паркинги за автомобили, но в широкия център (подземни и надземни, но на много етажи). В центъра да може да се ходи само пеша, с колело, евентуално и тук-там трамваи.

7) Построяване на истински велоалеи, които да водят от покрайнините към центъра, а също и да има много маршрути между различни точки в самия град. За всеки километър път за автомобили и автобуси да се пада поне 0.25 – 0.5 км велопът (както е в Амстердам, например). Така движението на велосипедистите ще стане безопасно, и хората ще бъдат стимулирани да ползват повече колела. Плюс това, колелата са и по-бързи от автомобилите.

8) Високи такси за автомобилите в града, и данъчни облекчения за гражданите, ползващите градски транспорт, велосипеди, метро, и ходещи повече пеша.

С това бих започнал. :-)

Засега обаче единственото, което мога да направя, е да спра да философствам, и да си карам колелото, вместо да карам кола. Засега се справям, май – над 20′000 км вече, от около 5 години… в София.

Благодаря на всички за коментарите, ей такива дискусии е хубаво да се случват.

@Василена: Интересно е как работят нещата в Стокхолм. Там таксите, както разбрах са ниски, но пък предполагам градският транспорт няма нищо общо с автобус 604…

@wakeop: Бул. Малинов е една друга трагедия…

@longanlon: Aбсолютно всяка смислено решение в България се удря в стена от корупция. Ясно е, че преди корупцията да се овладее, нищо не може да се случи. И все пак – дай друга идея за овладяване на трафика в София.

@neuromantic: Още не :) По-ми харесва да давам акъл за неща които не разбирам от страни :) А иначе, трябва да кажа, че ако аз трябваше да карам в София, много отдавна щяха да са ме отвели някъде на тихо с усмирителна риза… устойчивостта на хората, които карат е невероятна.

@michel: Тъй тъй – и аз така я мислех програмата, ама кой да я изпълни. А едва ли е чак толкова сложно. За двайсетте хиляди километра- риспект дето се вика :)

Закачам се за Мишел…

“Депутатите се движат с лимузини. Правителството се движи с лимузини. Кметът ни се движи с тритонен джип. Съветниците се движат с коли и лимузини… ”

Искате ли да приличате на тези хора?
Аз – не. Търся колкото се може по-ясен начин да се откроя :))
Евала на холандския посланик.

Цяла едмица шпорих из София с Нисанче – Микра и не се оплаквам, приятно е. По три четири пъти на ден ми се налагаше да пресичам по Орлов мост и други невралгични точки. Задръстванията, особено в пиковете часове са съвременни. Не искам да Ви успокоявам, но даже и по лошо е положението в Пловдив. Така, че проблема не е само за столицата, а вече за почти всички по-големи градове. За това споделям една стара идея за алтернативен транспорт в Пловдив. Защо не и в други градове. Обществен транспорт на втори етаж. Представете си за миг, че сте в луксозна кабинка на въжена линия и наблюдавате красотите на гр.Пловдив, прекосявайки града от хълм, на хълм…
По главните булеварди, между двете платна, на втори етаж също се движат кабинки задвижвани от екологически чиста енергия – електрическа…
Само, че няма кой да позволи развитие на такъв алтернативен градски транспорт. Ще паднат печалбите от автомобилната и петролната промишленост, нали?…

Преди време бях превела една руска статия за различните методи, прилагани в големи градове по света за борба със задръстванията. Мисля, че дори една частица от чуждия опит да приложим в София — и може би все пак това място ще стане полугодно за обитаване :)

Чудех се да пиша ли, да не пиша ли, за да кажа и аз, че водата е мокра. Естествено, че трябва да се ограничи влизането на коли в центъра. Естествено, че ни е нужен по-развит градски транспорт, най-вече метро с поне 3 линии (и то не по хрумването на Хитър Петър Диков за скоростен трамвай без връзки с другите линии вместо трети метро-диаметър). Естествено, че трябват велосипедни алеи. И т.н. и т.н.
Участвал съм в такива дискусии, водил съм спорове с всякакви хора с всякакви нелогични или егоистични аргументи:
- как ще влизам в центъра, ако го затворят за коли;
- как ще се правят велосипедни алеи, като ще стеснят още лентите за коли;
- откъде накъде ще ме карат да пътувам с метро – имам си пари, имам си хубава кола, работил съм честно, имам право да си ходя с колата навсякъде и никой не бива да ме ограничава;
- колата е продължение на личността ми, тя е белег на социалния ми статус, трябва винаги да е около мен;
- не мога да понасям мизерниците в градския транспорт, там смърди и има кашони и колички с миризливи плодове от борсата;
- как ще ходя с колело на работа, нали ще се изпотя / какво ще правя с колело, ако завали;
- много съм важен / важна и не мога да изминавам 300-400 метра пеша – трябва ми автомобил;
- …

Естествено, има хора, за които колата е част от работата им. Не можем да очакваме търговски пътници, куриери и прочее люде да минат на колело, метро и градски транспорт. Обаче поставянето на една разумна такса ще балансира точно взимането на индивидуални решения дали колата носи толкова принос, че си струва да се плати такса или е въпрос на лукс и мързел.

Аз самият си ползвам колата, когато трябва за кратко време да обиколям клиенти на отдалечени места. През останалото време – пеша, колело и градски транспорт. Мокря се, калям се и дишам прах (заради което исках да съдя кмета, но един адвокат ме консултира, че е почти невъзможно да спечеля такова дело) и въпреки това не си карам колата от отговорност към останалите – не искам да допринасям за замърсяването и задръстването, пътувайки сам в кола.

@Прасунсен:

Колко рядко някой се съгласява с идеите ми… благодаря! :-)

(политиците не четат блогове, за съжаление; също и кметовете — но и те са политици, нали?)