NiCodile

подписвам се с двете ръце под този текст. николайчо също. бтв, струва ми се, че хората, които са живяли извън българия са много по-склонни да живеят в други градове освен софия.

Идеята за батковината в главата на младия и амбициозен българин е обгърната с всичко друго, но не и с носталгия – болестта от която Апостолов страда.

Да нощуваш в един нов град на месец не е неговата рецепта.
Но е склонен да се кланя на всичко чуждо и вносно на родна почва – като закон, правила, ред и част от моралния и етичен кодекс.

Ето тук е дилемата: от една страна, искаме термостати от Данфос на всеки радиатор, който така и така се мери по датска система от 1917. От друга страна, мани ги датчаните. Те барабар с идеята им за осем часов работен ден, ефективни процеси на производство и динамичен трудов пазар, който стои зад термостата – това са ала бали. Не е ли си да се изтупарчиш по московски с новата си лъскава (вносна) кола за подписване на поредния тъп късоглед договор, няма тръпка в бизнеса.

И всичкото е неразбрана идентичност.
И другото е – всички герои са мъртви.
Единственото с което можеш да се гордееш е в миналото.

Во истина, мнението е много добро.
Има някои разминавания с континента, където емиграция е част от философията на богатството..но иначе, с две ръце, да

@Петя: Мерси :) Поздрави и на двама ви с адаша :)
@Лонги: Тъй си е, демократите ни взеха хубавите момичета, сега искат и Белия дом. То бива лакомия :)

Мдаа..прав си. Виж какво бяx постнала аз преди да заминем… http://cactuscoach.blogspot.com/search/label/%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8

ее, супер!! така си е:)

между другото, това наистина е ужасна песен…

Никола, чета текста по-горе и гледайки разумно на миграцията съм напълно съгласна с теб. И точно в момента, в който се съглася се сещам за заминаването на сестра ми за Ню Йорк. За заминаването на най-любимата ми приятелка за Франкфурт. За онзи съученик от компанията, който замина за Малта и другия, който отиде в Лондон. И ми става тъжно и псувам “чужбината”.

До Амстердам може да се стига по-лесно отколкото до Шумен, но вероятността човекът в Шумен да се прибира вкъщи веднъж на месец е много по-голяма от вероятността живеещия в Амстердам да направи същото. Първо идва факторът “пари” и после- чисто психологическият фактор “аз съм в чужбина на Х километра от вкъщи”.

Не знам точните проценти, но повечето хора заминават за чужбина завинаги. Те се надяват да живеят по-добре, да се образоват по-добре, да се интегрират в по-добро общество- такива неща. Но погледни на живота по друг начин: човек се ражда- тръгва на училище- преминава в гимназията- отива в университет- жени се- ражда деца- гледа ги как растат- те преминават в училище- гимназия- университет- женят се- раждат и тези, които в самото начало са се родили имат пораснали деца, внуци- един вид ново занимание, което да ги държи живи, будни, в час,нещо, което да ги кара да се чувстват полезни.

Когато, обаче, децата заминат за чужбина, този цикъл е нарушен. Какво трябва да прави човек на 45, чиито деца са в чужбина? Малко хора могат да си позволят да теглят една майна на всичко и да започнат да обикалят света. Тези хора започват да се чувстват безполезни, самотни, изоставени и честно казано- не живеят хубав живот. Успокоява ги единствено и само мисълта, че децата им са добре и живеят по-добре.

Далеч съм от мисълта, че родителите трябва да дондуркат децата си до пенсионна възраст, но българите сме свикнали да живеем на родове. Да поддържаме връзка с роднините си. Да живеем заедно.
И когато хората цъкат и едва ли не поднасят съболезнования на родителите с деца в чужбина, то е именно защото тези хора няма да видят бавния процес при който децата им от тийнейджъри се превръщат във възрастни. Няма да имат възможността да гледат внуците си. Ей такива, дребни неща.

И именно по тази причина на смесените двойки се гледа лошо, защото “чужденецът” в семейството е потенциална опасност детето никога да не се завърне вкъщи.

@cactus: Мерси за линка, страхотен пост :)

@мислидуми: Може да те е харесал келнера, бре :)

@ominaeshi: Права си, разбира се и за родителите е тежко когато децата заминат. Но за тях е тежко независимо дали детето им замине в друг български град или в Амстердам. Наистина може би хората се връщат от София в Шумен по-често отколкото от Амстердам в София. От друга страна, съжалението което родителите получават от близки и познати е функция и на друго: разбирането, че заминаването е някаква необратима трагедия. Ениуей, мерси за коментара :)

@Графа: На мен някакси ми се струва, че барикада изобщо не бива да съществува. Както и противопоставянто София- Провинция, което е друга страна на същата монета. Иначе за моралния проблем си прав- класическата българска литература много силно осъжда местенето- дори от село в село. Вероятно “толкова ли не можа да намери едно хубаво, българско момиче” преди е било “толкова ли не можа да намери едно хубаво момиче от наше село”.
Песента – признавам си- не я разбирам :)

та забравих кво исках да кажа – чужбина съществува. но тази категория няма нищо общо с родното ти място. лично на мене ми е чужбина кв. ботунец, примерно. нищо, че е на 10км. от нас. а в париж съм си като у дома :)

ии – сетих се, че ми се е приходило в лъндън.
и миналата година по тва време пак ми се ходеше :mrgreen:

хаха, относно лъндън не знам дали си чул това:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3136&sectionid=13&id=0002403

Някои хора май криво са ме разбрали. Животът зад граница ВИНАГИ е свързан със стрес, унижения, неудобства, обидни и неприатни ситуации и т. н. и т. н.

За нито едно радстно, триумфално преживяване зад граница не мога да се сетя. Все дискомфорт, напрежение, горчилка.

А ако някой нощува всеки ден в различни столици (и се прекланя пред датчаните), той не е емигрант, а турист.

Omniaeshi, тези възрастни хора се чувстват безполезни, защото идеологията, с която са израснали, им казва, че има смиcъл да дават усилия и сърце само за децата и внуците. Нещо повече, ЗАДЪЛЖАВА ги да го правят. Така имаме баби, които по дефолт са абонирани като безплатни детегледачки на внуците си, без значение имат ли други интереси, други належащи занимания, даже време и сили. Не говорим дори за лично усъвършенстване и връзка с обществото като цяло. Това е патриархалост, която може и трябва да се променя. Omniaeshi, човек на 45 НЕ‌ е нормално се чувства самотен и изоставен и без нищо за правене заради това, че децата му (които по това време би трябвало да са на 20, студенти) ca в чужбина. Това би трябвало да са най-хубавите години в живота му/й. (Е, последното може да се отнася и за други години). ;)
По дяволите, на 45 човек е още млад, в разцвета на силите и живота си и кариерата си, ако щеш.

Виждала съм хора от по-старо поколение, които оплакват горчиво съдбата си, че дъщеря им се оженила на другия край на България. И не, не си “ходи” “у тях си” всеки месец. Възрастните хора, които виждам около мен, са доста активни, участват в благотворителности, ако са пенсионери дават доброволен труд за заслужаващи си проекти и помагат на обществото, срещат се с приятели, записват се на курсове и учат, пътуват и се радват на живота. Харесват ми.

Размисли, а възрастните хора, които виждам около мен, пестят от лекарства и лекари, пестят от парно и ток, забавляват се пътувайки в градския транспорт да си носят вода от другия край на София, седят на пейка пред блоковете, гледат сериали, броят си стотинките за хляб и кисело мляко. Не ми харесват.

Ето нещо, от което ми се струва, че българите бягат – от такова бъдеще.

мдаааа, и аз се чудя как ще я карам, мисля да си пробвам късмета в Б-я, а ако не стане … ще заминавам, най вероятно за Русия; майка ми е рускиня от Санкт-Петербург, ако някой знае какво представлява този град, то ще разбере защо толкова ужасно много ми се ходи там :( Имам много странна памет на различни миризми, които свързвам с дадено място; ето вчера отивам на зъболекар и на улицата ми замириса точно на една от големите улици на Петербург с трамваите и тролейбусите, преди няколко дена ми замириса на метро, седмица назад ми замириса точно на чая, който пия в кухнята при баба в Петербург, преди не знам си колко време пък ми замириса на асансьора в нашия вход в Старый Петергоф … аз съм луда :D явно е на подсъзнателно ниво … много ми се ходи там, но се страхувам, че като отида няма да имам пари да се върна … поне не в началото, а после … всичко е много неизвестно. А в България ми харесват приятелите ми, природата, езика …. защото повечето останали неща са си ебали фара отвсякъде! прекалено съм сантиментална да оставя всичко тук, поне на този етап … но никой не знае на къде ще го отвее вятърът :)

@Размишльотини: Тъй тъй.. в някакъв смисъл сме в период на преход и тоя преход от някакъв сравнително тежък патриархат от типа “аз да направя по едно жилище на всяко дете, че да знам че нещо съм постигнал в живота” към някакви по-модерни времена в които всеки си носи собствената отговорност.

Иначе за родителите и преселването – мисля че за много възрастни хора това не е опция. Да отидеш в чужда държава, най-вероятно без да знаеш езика, на 73-4 години примерно едва ли е много приятно и води до пълна десоциализация.

В началото на дискусията имах известни задръжки дали да се изказвам, за да не вляза в роля на черна станция за пореден път. Ама Хейзъл така свежо сподели в моята посока, та ще си позволя няколко забележки от личните:

Емигранти е имало и ще продължава да има. Фактът, че моментно си заобиколен от средо добре устроили живота си хора, които пътуват за удоволствие или от любопитство, не означава, че повсеместно бедността и мизерията са на различни социални стъпала и не са основна причина за емиграция.

И на мен ми се е случвало да не се обаждам на циганки проститутки на гарата в Бордо. Да си приказвам с една тъща „в неравностойно положение“ в самолета за Париж. Сещам се и за такива, които се местят от малките градове в Сф заради работата. Или масово от селата да се хващат като прислужници и овчари в Гърция, Испания, Аржентина. Може би това не са твоите съученици и хората, на които изпращаш пожелания за Нова Година. Най-лесно е да ги игнорираш, но те ще продължат да си емигрират и да си пожелават…разни неща.

Произлезлите от дискусията въпроси за Авантюрата на смесените бракове/ Родители на пораснали деца/ Деца на остарели родители са интересни и важни. Изненадах се от преобладаващите решения, подковани с егоцентризъм, и нито следа от достойнство или дълг. Сигурно това са морално остарели понятия както цитирания патриархат?

Я тогава да почовъркам по тезата, щом така любезно отговаряш;).

Тъкмо политически са причините за емиграцията на едни хора от Ливан и Иран. Сигурно не си имал случай да ги срещнеш. Добре, ако не вадя повече контрапримери за емигранти и се обърна към космополитната, интелигентна и млада публика, защо всеки се самодоубеждаваше, че ето колко добре е направил. Причините за заминаване може и да са несериозни (аз така от любопитство), но последствията са ясни на всички – няма да се заселиш в Бургас. Защо никой не спомена колко дълъг е обратния път, въпреки разните митове за сини птици, но мор блусове и т.н. Или само на мен еднопосочните билети ми излизат твърде скъпо…

Иска ми се да ти вярвам, но имам известни резерви върху обратимостта на миграцията. По настоящем фестивалът е преименуван на “Бургас и морето”. Самолетът с трудовите хора литна смело към Америка ;).

Здрасти,
позволих си да копирам текста тук: http://ide.li/article3339.html защото видях че е с лиценз CC, а пък отговаря 100% на идеята на сайта ми… Надяваме се да нямаш нищо против.