Пътеводител на начинаещия кариерист
Есен е, листата падат, небето сивее, университетските кампуси се пълнят с агенти на най-различни компании, търсещи евтина, амбициозна, млада работна ръка. Сред море от безплатни сандвичи и шарени брошури, HR-овете подчертават, че тяхната компания, за разлика от всички конкуренти, много държи на баланса между личния живот и работата. Доказват с примери, че тяхната компания, за разлика от всички конкурентни, дава възможности за бързо и вълнуващо развитие. Младите кандидати разбират, че второто вероятно е вярно и че първото със сигурност не е, но все пак се трогват, когато чуят, че [името на компанията] търси само най-добрите кандидати и затова днес е тук в [името на университета]. Как обаче да попълнят документите за работа и да се представят най-добре? И как по дяволите да напишат това мотивационно писмо? Ето няколко дребни съвета:
1. (Мърфи) Никой няма да прочете мотивационното ви писмо, освен ако не напишете някоя простотия. Ако например съвсем справедливо се опишете като отличен студент с разностранни интереси и инициативен дух, първите три въпроса на интервюто ви ще са “С какъв успех завършихте, интересувате ли се от нещо освен от компютри и имате ли изобщо някакви собствени идеи?”. Ако обаче напишете “Отказах се от хирургията и започнах да програмирам, защото баща ми ми забрани да режа повече уши на домашните си любимци”, то вероятно Google няма да ви покани за близка среща.
2. Всеки обича да чува собственото си име. Споменавайте името на компанията, в която кандидатствате, но гледайте да не сбъркате. Често срещана грешка сред канидатстващите в Morgan Stanley е да кажат “Бих искал да работя в Lehman Brothers защото там ще работя с прекрасни професионалисти”. Това ще остави лошо чувство у хората от Morgan Stanley.
3. В тоя ред на мисли: никога, по никакъв повод, не споменавайте Lehman Brothers. Освен ако не кандидатствате за висш пост в голяма социалистическа партия. Ако търсите работа в американска компания – не споменавайте Пърл Харбър и единайсти септември.
4. Не се описвайте като супергерой. Ако бяхте, работата щеше да кандидатства за вас, не вие за нея.
5. Опишете се като супергерой. Всяка уважаваща себе си компания мечтае да създаде армия от Бойко Борисовци завършили Харвард. Освен това, ако не умеете да преувеличавате собствените си постижения, какво изобщо умеете?
6. Ако кандидатствате за работа в Америка, използвайте думата diversity колкото може по-често. Белите хетеросексуални мъже, които приемат документите ви за работа се опиянвяват от идеята за собствената си толерантност.
7. Излъжете, че сте научили нещо в училище. Разкажете как курса по сравнителна антропология е открил нови хоризонти пред вас. Направете го подробно, с една щипка сарказъм. Читателят със сигурност ще схване шегата и така ще създадете емоционална връзка с него.
8. Излъжете, че в заниманията ви има някаква последователност. Обяснете как курса по сравнителна антропология ви е помогнал да научите C++. Направете го подробно, с две щипки сарказъм. Читателят със сигурност ще схване шегата и така ще заздравите вече създадената емоционална връзка с него.
9. Излъжете, че предишната ви работа е била интересна. Само най-глупавите жени искат да чуят, че с предишната ви приятелка сте бил нещастен. Само най-глупавите работодатели искат да чуят, че с предният работодател сте бил нещастен. Освен ако, разбира се, предната ви приятелка не е Моника Белучи. И ако, съответно, предният ви работодател не е Моника Белучи.
10. Опишете се едновременно като ужасяващ зубър и като душата на всеки купон. Това ще напомни на читателя времето в което той самият е писал безумни недомислени абсурди в мотивационните си писма и ще направи емоционалната ви връзка по-нерушима от тази на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина.
11. Ако всичко това не помогне, използвайте това мотивационно писмо и кандидатствайте за академична позиция.
П.С. Всичко това е шега. Авторът не носи отговорност ако решите да използвате съветите му.



Longanlon posted: 07 Oct at 09:50
май си сбъркал линка на голямата социалистическа партия – дал си линк към републиканците…
Nikola posted: 07 Oct at 09:54
Като ги гледам какво гласуват, май не съм сбъркал :)
Longanlon posted: 07 Oct at 10:14
я пак си помисли дали те, или доминираният от демократи конгрес:
http://ikonomika.org/?p=1526
Nikola posted: 07 Oct at 10:21
Демократите са ясни. Буш обаче с много ентусиазъм се захвана със спасителния план и покрай него немалка част от републиканците. Без техните гласове нямаше да стане работата.
В тоя ред на мисли, интересна статия тук:
http://www.time.com/time/business/article/0,8599,1845209,00.html
mname.org posted: 07 Oct at 10:21
Longanlone, longanlone, момченце просто и провинциално. Как смееш да поучаваш Никодилчо. Та той ЖИВЕЕ там!
_______
“Ама те са със Шевролет …”
neuromantic posted: 07 Oct at 11:31
“Let financial institutions fail”. Това от статията, продължавам малко офтопика. :) Като всяка истина и тази е частично вярна, а младият станфордец има още бая деривативи да изяде преди да има право да дава такива генерални заключения. Ако републиканците бяха оставили AIG да фалира, това би довело до тотален хаос в и без това колабиращата финансова система, от друга страна оставиха хладнокръвно Lehman Brothers да фалира, а Мерил Линч едва ли не задължена да се продаде на Bank of the Universe. Въпрос на преценка. Като са републиканци, какво, да оставят Титаник да потъне, само защото това е естественият ход на събитията?
Всъщност в послеписа пише че всичко това е шега. Ама понеже го написах вече ще го оставя…
birdita posted: 07 Oct at 13:29
Развесели ми скучния следобед – благодаря :)))
Svetlina posted: 07 Oct at 14:10
Искам линк за Моника!
марияна posted: 07 Oct at 17:07
И за Бойко ;-)
Nikola posted: 07 Oct at 18:21
@neuromantic: Нищо написано по-горе не е сериозно :) И Реално погледнато банките не биваше да падат, дори Lehman, въпреки че сами са си виновни. Иначе републиканци, демократи- всичките се издъниха лошо и в тия бурни времена няма причина да чакаме с нетърпение момента, в който левите ще вземат властта. Щото левите отдавна са доказали, че не могат много. Просто на младия станфордец взе да му писва да слуша новини.
А и да ти кажа деривативите не са ми много вкусни. Предпочитам баница със спанак, ама няма кой да направи… :)
Slainte!
vilford posted: 07 Oct at 23:51
Зациклих между точки 4 и 5. Язък, отиде ми бляскавата кариера!!! Все пак мисля схванах основното: т.1 – 4. никой няма да обърне внимание, освен ако не направите потресаващ гаф; т.5 – 10. лъжете яко! Обичам добре систематизираните неща. ;)
neuromantic posted: 08 Oct at 14:43
Всъщност, Никола, под младият станфордец имах предвид авторът на онази статия, г-н Офицер. :) Явно тайно си наблегнал на финансовата математика та се разпозна в образа…
За банките не съм съгласен – хем набеди републиканците, че се месят, хем Лехман не трябвало да пада – кой да извади 600 милиарда за спасение и най-вече откъде? И не са си виновни сами – демократите са ги принудили да инвестират в обществото ;)
neuromantic posted: 08 Oct at 14:51
Пък каква ти баница чакаш с това управление там – сам трябва да я направиш! Да си беше стоял тук при социализъма, всичко си пада от небето… Станишев даже каза, че финансовата криза няма да ни засегне (щото засяга само държави с финанси ха-ха).
Nikola posted: 08 Oct at 18:51
Хаха, много съм зле :) Печелиш :) Г-н Офицер е друго лице и статията като гледам я писал баща му, но все пак е интересна гледна точка.
Колкото до спасението на банките- гледам новини и сравнително всеки ден нещата изглеждат различни. Общо взето не е никак приятно, че правителството се намеси, но май нямаше как. Още по-неприятно е, че намесата е, на тоя етап, неуспешна защото паниката явно е успяла да настъпи здраво.
А г-н Станишев е прекрасен човек и голям оптимист. Безпочвеният оптимизъм е една от основните характеристики на всеки добър социалист .. :)