NiCodile

Интересното в случая е изненадващия за мен източник на цялата изцепка.

Иначе, самият спор е безсмислен за мен. Семейният кодекс предлага някакъв шаблон за договор между частни лица. Дали шаблонът е един или два не е от значение. Достатъчно е, че използването му е доброволно.

Човекът иска да впрегне държавата, за да ни вкарва по-лесно в брачния капан. Според мен този е поредният лицемерен политик. Опитва се да накара държавата да наложи здрав морал на населението: всички над 25 години да сме женени, подстригани, обръснати, с две-три деца, кредити, лоялни към фирмата, и работещи за растежа на икономиката. А в същото време държавата трябва изобщо да не се бърка в икономиката, ако може и данъци да не взема от бизнеса ще е супер. А в същото време да строи магистрали, ж.п. линии, пристанища и тръбопроводи за сметка на бюджета. От друга страна пък подстригания, обръснат и т.н. женен гражданин трябва сам да си плаща всичко – от образование и здравеопазване (те трябва да са на пазарен принцип!!!) до защита от престъпност – охранителна фирма.
Тъй ми се струват на мен нещата…

[...] 30, 2008 · Filed under ἐγώ δὲ ταυτ’οὐκ οἴομαι Четох в блога на Никодил мисли относно нашумелия (дори вече от-шумял) въпрос за [...]

@Pipilota: Това е една много важна тема, която отваряш- за липсата на всякакви ценности. Просто мисля, че не държавата трябва да решава дали да се ожениш или не, не знам дали държавно-наложения морал върши толкова добра работа.

@Хипар: Тъй тъй.. проблемът е, че голяма част от българските политици искат да бъдат едновременно леви и десни.

Какво се обсъжда?
Нямам предвид тук, в блогпространството, а в народното събрание. Велико народно събрание ли ще се свиква? Защото в случая става дума за промяна на конституцията. Не ми се рови сега да търся точно, но самият факт, че в момента не е валиден само църковен брак без граждански показва, че гражданският брак е фиксиран в основния закон. Изглежда, че и депутатите не са съвсем наясно.

Едно нещо в проектозакона би трябвало да е в центъра на вниманието. Разпадане на семейство с граждански брак се урежда чрез съдебно решение, в което задължително се уточняват въпросите, касаещи децата.
Предвиденото „фактическо съжителство” се разваля (внимание!) с едностранно изявление на един от партньорите в общината. Не на двамата, само на единия! Другият може и да не знае още… ;) А за децата…за децата, който ги гледа да води дела, ако намери „фактическия съжител”.

Та като говорим за разни права, които имаме, не е зле да се сещаме, че малчуганите също ги имат – при това удвоени!

хе, графее, така е, ама на мене др. авокато теразини (консилиере за целата тута ла фамилия) ми каза, че по закон в момента, в който бащата припознае детето (демек – удостовери с подпис, че именно той е бащата, колкото и спорен да е този въпрос), детето автоматично става пълноправен наследник и на двамата родители. ма нема хър, нито мър. ето защо мисля, че брачната институция е по-скоро плод на традиция, отколкото на законност.
аа – и на търгашество също, от страна на общините, а най-паче от страна на църквата.

Миналата седмица в репортажа за обсъжданията на СК споменаха нещо точно за припознаването на детето.

Чух цифрата 5% по повод на това, че толкова от фактически съжителстващите мъже си правят труда да отидат до общината и да припознаят децата си (вярно, че много неща им се насъбират на хората с пеленачето, ама да нямаш половин ден, за да станеш баща!). Почти съм сигурна, че не беше точно толкова цифрата – изключително малкия процент ме стресна и забравих ума и дума – но със сигурност не доближаваше дори малко 50-те процента. И като се има предвид, че наистина съжителстващите стават повече от сключилите брак, този малък процент на припознати от бащите им деца ме плаши. Не мисля, че обществото ни е толкова зряло, за да остави толккова незащитени от законова гледна точка деца, било макар и само с едната тапия, че Петър Петров ти е баща. Така че това със съжителството никак няма да ги грее децата, когато известен процент от бащите се окажат не толкова зрели и съвестни в отношенията си към другарката по квартира и нейното дете.

Не знам- какъв е този зор хората да не се женят. Задавам и друг въпрос- кой наложи тази безумна тенденция бракът да се смята за нещо лошо, признак на лош вкус и родителски натиск?

Дали бащата ще загуби 1/2 ден и отиде да припознае детето или майката и бащата отделят половин месец за гражданското и малко сватбено тържество- не е ли все тая?

И подобно мислене “Жена ми искаше, а на мен ми е все тая” ме влудява.

Не става въпрос за това че бракът ще попречи на мъжа/жената да не си намерят любовници, не става въпрос и за това, че бракът ще държи заедно хора, които отдавна не се обичат. Става въпрос за това, че когато човек сключи брак има ясно определени отговорности, гледа към родителите си (повечето от които са заедно и до днес) и осъзнава, че е направил “голямата стъпка”, “нещо завинаги”.

Именно мислене като “жена ми много искаше, а на мен ми е все тая” е обезценило брака днес. Просто неосъзнашането на брачната институция води до нейното неразбиране и отхвърляне.

Някога бракът е имал своята тежест и значение- ето затова толкова хора от поколението на родителите ни са останали заедно. Ако бракът нямаше тежест- щеше да има много разводи, а покрай тях- нещастни деца. А един родител като създава дете трябва да му осигури здраве, добри условия на живот и щастие. Защото детето не разбира, как мама и татко не се обичат вече.

Ето и малко лични наблюдения в полза на брака:

Хората, които нямат брак, са склонни да се разделят заради много по-дребни неща, отколкото свързаните с брачен съюз.

Повечето хора, които не искат да се оженят са именно мъже. В тяхната глава вирее абсурдната мисъл, че са неотразими, незаменими и винаги могат да си намерят нещо по-добро. Познавам трима, които след едногодишна раздяла накрая се върнаха при приятелките си и се ожениха за същите.

Според мен хората, които не сключват брак ясно и директно показват, че за тях няма такъв филм “завинаги”. Те директно заявяват, че не са сигурни колко време ще бъдат с дадената жена. А жените, притиснати от желанието да създадат семейство, от биологичния си часовник или друго се навиват да раждат деца просто така- все едно си купуват скъп ръчен часовник.

Може би нещата, които казвам изглеждат старомодни и тесногръди, но аз не бих родила дете и даже не бих останала с човек по-дълго, ако знам, че той не би искал или се страхува аз да съм неговото “завинаги”.

баце, абе да не би да си допуснал лапсус лингва?

да не би да е “дупедат”?

“дупедат” is lol

И не е само с детските градини. Децата на “самотни родители” се ползват и с други предимства, плащат по-малки такси за разни социални услуги от типа на детска кухня и подобни. Това е съвсем правилно, проблемът е че огромната част от тези деца всъщност си имат двама работещи родители, също като децата на брачните двойки. Това е един съвсем конкретен проблем, който може да се реши с узаконяването на съжителството – тогава ще има разлика между децата с двама неженени съжителстващи родители и тези, които се отглеждат от един човек.

За протокола, децата на самотни родители не се ползват вече с никакви предимства, именно заради това че много майки в съжителство влизаха в тази категория. Предимствата са само ако си вдовица или бащата не е признал детето. Например, вече няма намаление на таксата за детска градина, а за предимство при записване… луди ли сте? Ситуацията в София поне е “влиза детето на този, който е платил на правилния човек”. Извинете за офф-а.

И още – един от големите плюсове на фактическото съжетелството е семейното данъчно облагане, което – каква ирония – го премахнаха тази година и за женените. Хлип, хубаво нещо беше данъчното облекчение за две деца…

Иначе се смях с глас на коментара на Хипар, мерси:))

Досаден lapsus “чякай” да се чете “чакай”.