NiCodile

Истина е всичко което си написал. Но тези промени ще станат много бавно в Америка и с цената на поне още една война :)

@Nikola: Аз лично не смятам да си огранича пътуванията си или да ходя да се блъскам по публичен транспорт – просто ще потърся начини да си повиша доходите така че да компенсирам повишената цена на бензина. Живее ми се на спокойно място, а не в шума на големия град – и просто няма как да карам по-малко. А каквото и да става, не желая уседнал начин на живот! Все ще се намери начин да живея по-раздвижено – просто защото така ми харесва повече. Бензинът трябва да стане по $25 на галон преди да се замисля да се отърва от Джипа си ;)
Съгласен съм с razmisli за приятелствата – вярно е, че хората в САЩ са генерално по-мобилни от тези в Европа, но това не пречи на приятелствата – аз имам приятели, които се преместиха през няколко щата, но пак си поддържаме редовна връзка и се виждаме когато можем :) Съгласен съм и за това, че обикновените бачкатори почти никъде не са ходили – най-вече защото нямат финансовата възможност за това.

Лоши времена се очертават за американците. Първо кредитна криза, сега и бензинова на хоризонта. Не разбирам за каква надежда говори Барак Обама… Може би надеждата му е китайците да продължават да не осъзнават, че досега са яли само гарнитурата.

Да, наистина – Ню Йорк има най-ниски в цялата страна разходи на енергия и други ресурси на глава на населението (от транспорт, отопление и подобни). Замърсителният импакт върху отделния човек също не е толкова висок, колкото други метрополии. Беше статия в The New Yorker преди няколко години.

Не съм чела новия брой на Economist – тази статия изглежда интересна – подобни предвиждания срещам все по-често в пресата. Отделни хора може да не променят досегашния си начин на живот, но като цяло тенденциите вървят натам. На една авто борса за коли, покрай която минавам всеки ден, паркингът за trade-in е изцяло пълен с джипове.

Я пиши ти повече за този другар Бенсън :)

Като стана дума за интересно бъдеще се сетих какво мислят китайците за френската революция – “рано е да се оцени нейното въздействие” :) Това трябва да е нещо като виц, но знае ли човек… Хилядолетен народ мисли с хилядолетия напред. Силно се надявам да не ми липсват чак толкова Щатите. Засега не съм намерил техния еквивалент на даоизма и Конфуций. Американските герои се измерват с медали и деветцифрени числа, много прозаично. Наистина като в детска игра…

Николчо, чичовото докато Путкин не слушка, петроло ще бъде йофтин, OPEC Basket Price
24/11/2008: $44.48 . Щото му казаха: ще ти го направим 140$ , ама ще си траеш, докато ние свършим една работа. Говедото се прай на велик (те друго не могат) и сега ши духа супата. Покончим с Россию раз и навсегда. Долу Иван Костов!

приятно четене:
Sitting on Two Trillion Barrels of Crude by JeriCan – 2006/12/29

This may sound like a fiction story but it is true! While total world resources of oil shale are conservatively estimated at 2.6 trillion barrels, US sits on close to two trillion barrels of crude. Possibly more than all the crude than was ever produced worldwide since petroleum age began.

The Green River Shale Formation encompassing the States of Colorado, Utah and Wyoming was first discovered in 1924. This famous shale formation covers tens of thousands of square miles. It is found in three different ancient lake basins. The layers of sediment in this formation stretch undisturbed for many miles.

This shale is a soft sedimentary rock that readily fractures into layers, composed of minute particles of clay, which may easily be removed. It was formed from multi layers through erosion. There are 40 million layers in one part of this formation. Deposits within these layers are fossilized plant, animal life and algae, which has turned over millions of years into kerogen. Some claims have been made that this was formed from the Great Flood of Biblical times. Geologists say that this formation was formed through countless floods perhaps through 500 to 700 millions of years.

There are two conventional approaches to oil shale processing. In one, the shale is fractured and heated to obtain gases and liquids by wells. The second is by mining, transporting, and heating the shale to about 450oC, adding hydrogen to the resulting product, and disposing of and stabilizing the waste. Both processes use considerable water. The total energy and water requirements together with environmental and monetary costs have so far made production uneconomic. During the oil crisis of the 1970’s, major oil companies spent several billion dollars in various unsuccessful attempts to commercially extract shale oil.

After initial attempts proved to be too expensive and were shelved some ten years ago, a host of energy companies are revisiting technologies to successfully extract kerogen from shale and economically turn it into crude oil. Participating giant Shell Oil representative, Terry O’Cannon states, “We try to keep them from speculating too much and keep expectations low because we don’t know if this technology will be successful and viable in the long term.”