NiCodile

Като продължение от съвсем първия пост в този блог, предлагам още няколко детайла от живота в Северна Калифорния.

• Турбобаби. Не е рядкост човек да бъде задминат от магистралата от чисто ново BMW Z4 управлявано от дама на видима възраст между 70 и 85 години, от чиято уредба се разнася бърза ритмична музика. Турбобабите са предимно жени които навреме са се сетили да си купят акции на IBM и изживяват щастлива… зрялост. Малко са опасни като шофират. Не защото не могат, а защото изпитват необяснимо влечение към високите скорости и дребните мръсни номерца на пътя. Но пък кой не би се заредил с оптимизъм от доволните им физиономии докато карат с 30 мили над ограничението.
• Lorange: Ако присадите клон от праскова към кайсия, получавате дърво което ражда ужасно вкусни плодове, които малко приличат на праскови и малко приличат на кайсии. Ако присадите портокалов клон към лимоново дърво, получавате дърво, което ражда всичко: един клон носи истински лимони, друг клон- портокали, а по средата, честна дума: нещо което може да бъде наречено само lorange- странен сладникаво-кисел, жълто-оранжев цитрус.
• High on Security. Ако си мислите, че любимата дрога на американците е марихуаната или уискито, дълбоко се лъжете. Това, което наистина може да опияни местното население , да докара го до екстаз, до сълзи от радост, до щастливи видения на розови хипопотами, са допълнителните мерки за сигурност, особено ако са напълно ненужни. А най-важната сигурност за всеки американец е сигурността, че няма да бъде осъден. Така например, за да участвам в малък футболен турнир, университетът изисква от мен да подпиша форма, с която се отказвам от правото да го съдя в случай на контузия или други морални и материални загуби, описани подробно. Преди време пък бях на зъболекар и ми се наложи да обещая с подпис, че семейството ми няма да съди клиниката в случай на моята смърт. Това води до следващата точка.
• Зъби. Другата форма, която попълних преди да бъда спасен от апокалиптичен зъбобол засягаше здравословното ми състояние. Започваше с въпроса “бременен ли сте”. Въпреки че въпросът е съвсем нормален и важен, все още понякога се събуждам нощем, гледам тавана и се чудя: какво щеше да стане ако бях написал “да”.
• Родна реч. Пътувам с маршрутка от летището в Лос Анжелис към центъра на града. Шофьорът кара като всички в онзи луд град- безотговорно, бързо и нервно. Звъни му телефона, той вдига и казва (на български с лек македонски акцент): “Не ме занимавай, че тука има мач и е пълно с коли, п***а им майчина, шо си не седят вкъщи тия келеши недо***ни”. Как необяснимо стопля душата родната реч. Особено толкова далече от дома…
• Снимка или пържоли. Безплатният труд в Азия докара нещата дотам, че на моменти в Сан Франциско е по-евтино човек да си купи средна класа фотоапарат, отколкото да отиде на вечеря в ресторант от средна класа.
• Барак Обама е бял. Като си говорим за средна класа, на скоро Барак Обама отправи леко нелюбезен коментар към хората от малките американски градове. Възмутен, мой познат го нарече “white elitist”. Сякаш бай Барак успя да обърка всички: първо го смятаха за мюсюлманин, после го обвиниха, че дружи с растисти (пасторът на църквата в която ходи се прочу с няколко анти-бели проповеди), а накрая го набедиха, че е бял елитарист. Явно расата в днешно време няма нищо общо с цвета на кожата.
• Презумпция за метросексуалност. Докато гей-активистите се борят с презумпцията за хетеросксуалност, в Пало Алто Калифорния се вихри презумпция за метросексуалност. Метросексуален е хетеросексуален мъж, който полага много усилия за външния си вид, гардероба си и употребява солидни количества козметика. Мислете си за Брад Пит. Не си мислете за Бойко Борисов. На излизане от един мол с Б попадаме на млада дама, която се опитва да ни продаде революционнен крем за лице, произведен в Израел. Тя е много настойчива и подчертава, че кремът е напълно натурален (което качество може да продаде абсолютно всеки продукт в Пало Алто) и не само ще ни предпази от стареене, но и купувайки го ще подкрепим израелската икономика. За една бройка да прекарам следобеда пред огледалото търсейки бръчки, но решавам, че има и по-лесен начин да разбера дали съм остарял: на масата ми няма ключ от BMW Z4.

Ако текстът ви е харесал можете да гласувате за него в Svejo.net.