Супервторник
Супервторник (денят на първичните избори за президент в много щати) ужасно прилича на истински изборен ден. Говори се предимно за политика, доста хора гордо носят значки “Гласувах!”, а на големите кръстовища в Пало Алто през целия ден стоят и скандират привърженици на Хилари Клинтън или Барак Обама. Както преди мач, те размахват плакати, правят окуражителни знаци на шофьорите и се заяждат приятелски с конкуренцията*.
Въпреки че има избори и в Републиканската партия, нейните привърженици не се виждат много. В района на Сан Франциско консервативните идеи никога не са били на мода и за републиканците гласуват предимно тези, които живеят в огромни имения гледащи към морето. Те никак не искат някой да дойде и да им увеличи данъците, както демократите без съмнение смятат да направят.
Самият университет е дори по-либерален от околните територии. Стотици политически групи събират подписи за най-различни каузи в кампуса: да се разреши на хомосексуалистите да се женят и да даряват кръв, да се либерализират абортите**, да се подкрепят изследванията на стволови клетки, да се спре назначението на Доналд Ръмсфелд за почетен професор в Станфорд и да се спре посещението на Буш в кампуса. Все либерални идеи, защитавани от децата на гореспоменатите хора, от красивите хълмове. Интересно е да се отбележи, че протестите срещу Ръмсфелд и Буш се отчетоха с пълен провал. Това обаче не обезкуражава активистите, тъй като каузи дал Бог.
В годината на първото си гласуване, повечето колежани избират Барак Обама. С реторика, чар и енергия, той доминира сред студентите в повечето университети. Ако Хилари Клинтън не беше жена, превъзходството му щеше да бъде смазващо. Обама е естествено предпочитан като човек на по-радикалната промяна: в последните 28 години винаги е имало човек на име Клинтън или Буш в Белия дом и в този смисъл Хилари е разглеждана като скучен и прагматичен политик, част от статуквото. А и от речите й е ясно, че тя не се цели в студентите, а в далеч по-голяма аудитория: работническата и средната класа. От друга страна, ключовите думи в кампанията на Обама са “надежда” и “промяна в която вярваме”, което чудесно прихваща вниманието на гласуващите за първи път.
Ежедневното присъствие на политика в университетиte е важна част от американската култура. Колежът не е просто място на което ходиш на лекции- в него живееш (за първи път сам), започваш по малко да работиш и да се осъзнаваш политически.
Затова не биваше да се изненадвам когато студентите ми ме хванаха натясно със силно неалгебричен въпрос: “Хилари или Обама?”. Тъй като енергично настояваха да им отговоря (а аз никак не искам да говоря за политика с тях) реших да ги изненадам: “А защо не Маккейн?”. Въпросът наистина ги попари. Двайсет и пет празни, шокирани, лица и две тайно греещи (вероятно консервативните католици). Както на много места по света никой наистина не вярва, че сред познатите му има хомосексуални, така на един станфордски студент не би му минало през ум, че говори с не-либерал. Наложи да успокоя бедните деца, че в действителност съм се пошегувал и да ги помоля да приключим с политиката, за да се върнем на умножаването на матрици.
И ето го изводът на деня: Отрасналите през последните две десетилетия американци от крайбрежията никога не биха си позволили религиозни, расови или сексуални предрасъци, но са абсолютно неспособни да приемат консерватизма като идея. Просто американските либерали не са достатъчно либерални, за да толерират политически различните.
А супервторникът все пак мисля е положително събитие: добре е да се знае, че в страната, която малко или много ръководи света много хора са усетили, че някаква промяна е наложителна.
———
*Понякога закачките стават доста груби. Сценката, която ще запазя за спомен, е как почитател на Барак Обама подвиква на Клинтонитка, която е излязла да агитира заедно лабрадора си “Бялата кучка с теб ли е?”. За съжаление не чух отговора, но пък кучето беше прекрасна гледка: цялото накачено с портрети на Хилари.
**Което кой знае защо беше изказано така “If you don’t like abortion, don’t get one and shut the fuck up”.



Morwen posted: 07 Feb at 00:48
Много интересно и улекателно написано. И забавно, много ми хареса.
Обаче аз не разбрах нещо – “да се разреши на хомосексуалистите да се женят и да даряват кръв”. Аз ли тълкувам грешно или на хомосексуалистите не се разрешава да даряват кръв?
marsian posted: 07 Feb at 00:48
Мдаа, изводът е малко шокиращ. Но, както се казва, “щом силно любиш и мразиш” (или нещо такова) е нормално.
Иначе, Сет Годин има интересно разсъждение по темата Обама vs Клинтън, пречупено през най-прозаичен маркетингов поглед: http://sethgodin.typepad.com/seths_blog/2008/02/fear-hope-and-l.html
nicodile posted: 07 Feb at 00:56
Morwen: Правилно разбираш- ако мъж иска да даде кръв го питат дали е имал хомосексуален контакт и ако каже “да” го пращат по живо по здраво удома. Правилото идва от средата на осемдесетте, когато се е смятало, че СПИН е приоритет на гейовете. Тезата на младите активисти е, че днес на практика няма корелация между хомосексуалност и ХИВ/СПИН и това правило е дискриминационно.
Борис Димов posted: 07 Feb at 15:01
Личи, че си усетил атмосферата :) . Нека ги псува цял свят, но американците са не просто друго тесто хора, ами направо по-доброто тесто. Това си е лично мнение де, ти можеш да кажеш повече.
А статията е супер! За пореден път поздравления.