NiCodile

Шапка ти свалям за идеалната статия. По-точна и вярна публикация по тая тема не бях чел. Толкова добре си „напипал“ ключовите моменти, че направо не знам как по-конкретно да изкоментирам прочетеното. Директно си ги „разкри“ много от нашите сънародници емигранти. „На един дъх“ се чете статията.

В мое лице си спечели един редовен читател.

Статията ти е много правдива (хубава дума!) и приятна за четене. :-)
Мисля обаче, че болеста, така както я описваш, е привилегия само на “жестоката простотия”. Носталгията е за тези, които са направили съзнателен избор, базиран на надежда – основателна или не – за по-добър живот. От “Чикаго” се разболяват тези, които искат да получат всичко, само защото смятат, че са по-добри от другите. Те не изпиват носталгия, само неудовлетвореност и/или алчност, където и да се намират. Тъжно, но наистина добре, че не са толкова много.
И, мен ако питат, по добре да си стоят в съответното чикаго. Но пък – горките местни! :-)

Силно вярвам, че простотията не е български патент, така че сигурно чикагският синдром може да удари незащитен организъм независимо от произхода му :) При нас е по-често срещан, защото не сме пътуващ народ: особено последните педесет години преди последните двайсет никой никъде не беше ходил и затова по някаква причина пътуването извън пределите на страната, за някои хора, е добило някакъв мистичен престиж :)

Чудесно разказче, много добре, давай все така :)

Спомняте ли си за една известна тогава в началото на 90-те години певица,която беше избягала на запад,но не защото беше дисидентка,а заради мъж.Та същата,когато си дойде след промените в предаването на Кеворкян се държеше надменно,говореше със силен акцент.Минаха няколко години мъжа и я изрита,манията и за световна кариера се изпариха и тя стана предишната.Та чикагския синдром не е от вчера.

Abe uvajaemi sanarodnici kak moje da pravite totalni zakluchenia no niakakva sibana statia ot avtor koito i predstava si niama ot balgarite v Chicago i pishe gluposti. Naistina sastestvuvat takiva ekzempliari koito gi opisvat v statiata, no tova dalech ne e mnozinstvoto ot balgarite v Chicago. Mnogo hora v BG misliat, che niakoi kato e imigriral toi nepremenno mie chenii ili gleda stari hora tova e samo za uspokoenie che V BG vlastvuva prostotiata i prestapleniata.
Moga da vi kaja che povecheto imigranti sa uspeli hora i poecheto ot tiah dori da sa ustanali v BG i tam sa steli da badat dobre finansovo i materialno.
Spored edna statistika tok v USA(Chicago) veroiatnosta da uspee imigrant e 4 pati po goliama otkolkoto rodenia v Amerika.
Uspehi na vsichki!
Ot edin imigrant koito koito jivee v pokrainie na Chicago…

Hikola izviniavai ako sam te sasegnal ne mi beshe za cel da obigdam nikogo oste poveche hora critikuvasti bai ganiovstinata koiato naistina e frapirasta.
Oste edinpat sajeliavam prosto ne biah prochel kraia.

Браво. И аз съм в USA и статията си верно и готино написана. Аман от тия хора из хамерикаснките градове коите вече са на супер ниво , забравят си езика, държавата и като се приберат претендират.Само че не споменават много от изброените недостатъци и проблеми които имат . . . и как бачкат по 2,3 работи 60,80 часа на седмица да са по -добре

Никола,

Не мога да се сетя дали ти беше един студент от Станфорд, с когото се запознах миналото лято, но както и да е. Попаднах на блога ти случайно и прочетох някои интересни неща.

Относно Чикагския синдром – мисля, че има допълнителни нюанси. Бих определил две допълнителни подгрупи от страдащите от него.

Първата група са по-скоро от типа на твоята изрусена и гримирана познайница. Само, че не са емигрирали пред 4-5 години, ами преди 14-15, в зората на демокрацията. Къде със зелена карта, къде нелегално, после легализирани по знайни и незнайни методи.

Та тия хора са застинали на нивото на цивилизация, което беше в България през първата половина на 90-те. Простотия отвсякъде и презрение към родината в чисто материален план (били са бедни като мишки в БГ през 1993, а сега двете коли на старо в гаража и т.н.) При връщане правят евтини демострации пред роднините си на материално благополучие или на бързопридобит американски акцент. В Чикаго работят като агенти за недвижими имоти (“реалтори”) или шофьори (“трокери”). Обичат да посещават български заведения, където качеството на обслужване и интериорът силно напомнят любимата им квартална кръчма в Хасково от 1992 година.

Има и една друга, по-малка група, която е по-интересна. Те са “избягали” на Запад по времето на комунизма преди 89-та. Е, кои избягали, кои емигрирали поради връзките и привилегиите си за пътуване в комунистическия режим. Като цяло са интелигентни, образовани и добре устроени и реализирани.

Много от тях мразят комунизма и покрай него са намразили и България. Връщат се в България след много години без никаква връзка и са в шок. Още повече я намразват. Болно ми е като видя такива хора. Точни на тия децата им не знаят български. Възпитани се да се срамуват от България. Много от момичетата им например имат комплекс , че не са руси и синеоки като своите all-American съученички от добрите upper-middle class училища, където посещават. Познавам много от тия деца и немалко от родителите им.

Tezi hora na vsichkoto otgore ne zhiveiat v Chicago a v suburbs, v Des Plaines, Shiller Park i okolo letishteto. Az i priateli kato zhiteli na bash Chicago ;-) mnogo se draznim, kogato hora koito zhiveiat na 30 mili ot nas kazvat che zhiveiat v Chicago. Te zhiveiat v “Chicago land” (ima takuv izraz) a ne tuk :-) . Ako koordiantite sa ti poveche ot 6000N i 3500W tova ne e sushtoto city :-)
Mozhe bi v tezi plastmasovi suburbs niama dupki, ama v city proper si ima dostatuchno, i pluhove s razmer na kotki se miarkat po ulicite vecher ama tova si predava zhivot i “kolorit” na grada. Predi da se premestia tuk ne biah vizhdala pluh i malko ostanah v shok purvite meseci, ama sega veche ne mi pravi vpechatlenie. Stranna rabota.

Муахахаха. Точно така. Горките. За такива като тези, съжаляваш да кажеш че си от същото племе! :-)

Много ми хареса статията. Само да кажа в защита на развиващите акцент на български преди да научат английски, че това не е непременно преструвка. Има хора, на които им е много трудно да държат два езика в главата си, особено, ако са почнали да учат втори език като емигранти на възраст след 14.