NiCodile

Някой някога ми беше казал, че в Грузия жените са общо взето равни с мъжете с една малка разлика: когато всички са се събрат на вечеря (а грузинските вечери са дълги, шумни и напоителни) жена не може да стане от масата за да иде до тоалетната. Табу!

Районът около Сан Франциско пък е единственият на света където е съвсем нормално човек да влезе в кръчма с лаптопа си, да си поръча бира и да седне на някое канапе да чете нещо в мрежата.

Не бях си дал сметка за това до миналия петък, когато на път за вкъщи видях кръчмата на ул. Ескондидо 750 и в един момент осъзнах три факта:

1. След 10 минути започва волейболния мач България-Русия.
2. Мач без бира не се гледа.
3. Вкъщи нямам бира.
4. Един лаптоп приятно тежи на рамото ми.

Добре де, четири неща са, не ставай дребнава. Влязох в “750″ с леко тъпото чувство, че антуражът ми е от неорганичен произход, но секунди по-късно притесненията ми се изпариха- имаше още трима като мен. Поръчах две бири (една за мен, една за компютъра), но барманът ме погледна сякаш се съмняваше че машинката е над 21 годишна и ми даде само една.Общо взето изкарах чудесно- България разказа играта на Русия, бирата беше добра и ако не беше някакъв абсолютен тиквеник, който през десет минути се опитваше да разбере откъде съм и защо не искам да си говоря с него (явно в неговата част на Айдахо не е прилично човек да се чувства добре в собствената си компания) преживяването щеше да е съвсем така.

По тоя повод след това започнах да се заглеждам и забелязах, че хората тук не се притесняват да влизат с компютрите си където и да е, включително в барове. Какво пък, най-много да те помислят за IT-сексуален. В крайна сметка нищо странно ще кажеш ти, вероятно в Гелзенкирхен миньорите не изтупват въглищния прах от себе си преди да влязат в бирарията…